Проповед за първия учебен ден
Скъпи приятели, днес е 1 септември, специален ден, в който нашите деца и внуци тръгват на училище. Днес бих искал да ви говоря за образованието и да се опитаме заедно да разберем: а какъв е изобщо смисълът на образованието? И вероятно бих започнал с Евангелието и с това как и на какво учи Спасителят Своите последователи – апостолите. Никъде в Евангелието Той не казва: „Деца, станете възрастни“ или „Деца, станете като възрастните“, а напротив – казва на възрастните: „Бъдете като децата, защото иначе няма да може да влезете в Божието царство“.
Какво обаче означава да бъдеш като дете? Ясно е, че Господ не говори за глупост или наивност, а за нещо друго, а именно – за способността да се радваш, за способността да се удивляваш. Учениците Му задават различни въпроси, а Той им казва: Погледнете птиците, погледнете цветята и може би ще откриете отговорите на въпросите си в нещо, което е точно пред очите ви. Ето това е способността на човека да се удивлява. Неслучайно Аристотел пише, че удивлението е началото на философията. А християнският път на всекиго от нас започва от деня, в който свещеникът прочита молитва над водата, в която се извършва тайнството Кръщение и тази молитва започва с думите: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса“.
Това е молитва на възхищение и удивление от красотата на Божия свят, на което трябва да сме способни всички християни. Безусловно обаче това чувство на удивление и възхищение от заобикалящия ни свят може да се роди в сърцето на детето, само ако учителят изпитва такова чувство, защото огън не може да се запали от суха клечка.
И си мисля, че за нашите деца е много важно да могат не просто да научат това, което учат в училище или по-късно в университета, а след това да могат да върнат към тези знания по време на изпит – горко на цялата образователна система, ако се основава на този принцип! Децата трябва да се научат да задават въпроси и, когато чуят нещо, когато прочетат нещо, трябва да могат да запитат себе си: а това дали е вярно и защо е вярно.
Спомням си, че когато ходех на училище в Англия, а след това и в университета, много често получавахме задачи, понякога дори под формата на изпит. Те се състояха в това, че получавахме цитат с определена теза, която трябваше да бъде обсъдена. Нямаше правилен или грешен отговор, имаше само способност или неспособност на човека да обоснове своята гледна точка, използвайки знанията, които има. И ако едно дете или възрастен няма тази способност, тогава децата, пораствайки, се превръщат в компост, върху който пропагандата дава своите обилни и горчиви плодове.
Струва ми се, че има още един много важен принцип. Когато Господ говори на учениците Си, Той им казва: „Аз не ви наричам вече слуги, а ви наричам приятели“. Много е важно учителят или учителката да е по-възрастен приятел и въпросът тук е: кого изобщо искаме да възпитаме? Искаме да възпитаме роби, или искаме да възпитаме свободни хора. Струва ми се, че това, на което училището може и трябва да научи човека, е да живее заедно в общество с хора, които не са като нас, които мислят различно от нас, които не са съгласни с нас.
И ние трябва да научим децата да мислят, че ако някой се различава от нас, той не е враг, не е предател и ако имаме противоречия, ако имаме разногласия, трябва да ги разрешаваме чрез диалог, като изслушваме другия, от една страна, и, от друга – като формулираме собственото си разбиране по проблема. Във всеки случай ми се струва, че е невъзможно да се образоват свободни хора и в същото време да бъдат принуждавани да вървят под строй.
И последното нещо, което бих искал да кажа днес, е едно пожелание и даже молба. Нека не милитаризираме образованието. Нека не учим децата си, че най-доброто, което може да им се случи, е да умрат или да убиват други. Нека не ги учим, че мирният живот е непълноценен и е участ на консуматори и дребни егоисти.
Нека не забравяме, че култът към героичната смърт и култът към войната е отличителен белег на фашисткото общество. Нека учим децата си да живеят, а не да умират, и нека животът им да бъде изживян радостно и свободно. Честит първи учебен ден!
