Интервю с директора на Дирекция „Вероизповедания” проф. Иван Желев
- Проф. Желев, вчера всички научихме, че е починал Питсбъргски архиепископ Кирил Йончев, който ръководеше повечето български общини в Америка. Как ще коментирате смъртта му?- Аз получих съобщение от САЩ за кончината на дядо Кирил. Като християнин, за смъртта на християнски архиерей ще кажа „Бог да го прости!” Личността му не искам да коментирам, а който иска да научи нещо повече, има достатъчно материали за живота и дейността на дядо Кирил Йончев.
- Вие бяхте публикували преди време статия за българските православни църковни общини (БПЦО) в чужбина, която е достъпна и в интернет (тук), и там споделяхте доста важни въпроси около живота и бъдещето на тези общини. Сега със смъртта на архиеп. Кирил ще настъпи ли сериозна промяна в живота на българите в Америка и Австралия?
- Това е сериозният въпрос. Никой не знае, какво точно ще стане с българските църковни общини, които през 1963 г. последват архимандрит Кирил Йончев в чужда юрисдикция – първо в Руската задгранична църква (РЗГЦ), а после – в Православната църква в Америка (ПЦА). А това са били наистина повечето от нашите общини. Подбудени от политически дейци в изгнание, те се отделят от Българската православна църква, обвинявайки ръководството й в подчиненост на Българската комунистическа партия.
- Това е сериозният въпрос. Никой не знае, какво точно ще стане с българските църковни общини, които през 1963 г. последват архимандрит Кирил Йончев в чужда юрисдикция – първо в Руската задгранична църква (РЗГЦ), а после – в Православната църква в Америка (ПЦА). А това са били наистина повечето от нашите общини. Подбудени от политически дейци в изгнание, те се отделят от Българската православна църква, обвинявайки ръководството й в подчиненост на Българската комунистическа партия.
Тогава на архим. Кирил от ПЦА му дават твърде особен статут: да оглавява всички български общини, независимо в коя епархия на тази църква се намират (доколкото епархията е каноническо понятие с географска обвързаност). Колкото и странен, този статут запазва поне чувството на сънародниците ни от тези общини, че техните църкви са български. Но оттук нататък идват трудностите: те са български общини, но не поддържат връзка в БПЦ, която е естествената „банка кадри”, казано на съвременен език, за свещенослужители отвъд океана. Защото има една нелицеприятна закономерност: няма български свещеник в Америка и Австралия, чийто син да е наследил баща си като свещеник (в неговата или друга тамошна енория) или поне да е учил богословие. Всички там – включително и свещеническите деца – се стремят да постигнат „американската мечта”, която има единствено материално измерение. Жалко, но факт!Така българските свещеници намаляват до изчезване. Твърде малко са емигрантите-свещеници (или поне миряни с богословско образование) през комунистическия период у нас, които са напуснали страната ни и помислят да служат като свещеници в Америка и Австралия. Защото заплащането не е високо, а ревност не достига…
След политическите промени у нас не се измени тази кадрова тенденция дори в каноничната ни епархия в Америка и Австралия. Още по-зле бяха нещата в епархията на д. Кирил Йончев. Ако отворите интернет-страницата на ПЦА (Orthodox Church in America), ще видите и в двете епархии (на Западна Пенсилвания и „Българската” епархия) само 2-3 имена, изглеждащи български. Сам д. Кирил твърдеше пред мене през 2004 г., че в Българската епархия имал 70 общини, но свещениците му са едва 7 и от тях само 1 е с българско име! Къде е истината тогава?
- Защо наблягате на българския произход на свещениците? Нима не-българите не могат да са добри свещеници?
- Защото говорим за български църковни общини. Иначе щяхме да говорим за православни църковни общини. Всички сме наясно, че българските църковни общини имат за цел преди всичко да запазят вярата на хората. Затова те са основани и поддържани в продължение на много десетилетия. Но заедно с това те имат и една странична функция – да съхраняват националното самосъзнание на нашите сънародници, попаднали в чужда страна или - да се изразя с думите на една стара песен - „с чужди хора чужди хляб делили”. Затова и българската държава проявява интерес и подкрепя, дори и материално, какъвто е случаят с църковните общини в Европа, нашите БПЦО. Иначе няма логика Църквата, която е отделена от държавата, да получава средства от нея. Българските църковни общини сега се използват и като средища на българската емиграция, където консулските ни власти общуват с нашите сънародници и дори ги обслужват в кръга на своите правомощия. Всичко това е показателно за ролята, която тези църковни общини играят в живота на сънародниците ни зад граница. Но въпросът е доколко техните свещеници, щом вече половината от тях не са българи, могат да осъществяват очакваната не просто от държавата, а от целия ни народ роля на българските църкви като центрове на българщината. За тези свещеници в български общини, които са с не-български произход, България е само едно географско понятие, те дори не са идвали да видят родината на онези хора, които духовно обгрижват.
- А какво ще стане сега с „Българската” епархия на д. Кирил Йончев?
- Малко е вероятно да се запази досегашният статут на тази епархия. Нищо не задължава ПЦА да съхрани етническия състав на епархията. Нито имат духовник, която да я оглави. Така че най-вероятно те ще се слеят с останалите американизирани църковни общини или енории, по нашему, на ПЦА. Въпреки всичко аз се надявам, че народностното чувство на много българи ще проговори и по примера на РЗГЦ те ще поискат да се върнат към майката – Българската православна църква. Дай, Боже! Иначе българските общини ще останат в чужди ръце и вече няма да са български. А това едва ли го желаят и сънародниците ни, членове на такива общини.
