Краят на всяка година и началото на новата винаги е бил повод за равносметки и шумни празненства. Краят на 2012 г. има обаче особен привкус - на 21.12. мнозина очакват края на света. От медиите разбрахме, че така били предсказали маите. За едни трагедия и изпитание на здравата психика, за други повод за още един купон в края на годината, но няма съмнение, че медийната истерия около края на света има за цел да затъмни най-важния празник в тези дни - Рождеството на нашия Господ Иисус Христос. Читателите си спомнят, че всяка година в навечерието на Рождество Христово се появява някаква скандалицираща "новина" - я някой апокриф, я някаква измислена сензация. Римокатолическата църква взе отношение по въпроса и заяви: краят на света не се очаква тази година, защото няма никакви научни основания за това - е заявил главният астроном на Ватикана. Кардинал Герхард Лудвиг Мюлер, който ръководи конгрегацията за учението на вярата, предупреди вярващите да "стоят настрана от мислите", че на 21 декември ще настъпи "краят на света". Той смята, че измислиците около това са "безмислени" и предвид предстоящето Рождество Христово вярващите би трябвало да проявят повече оптимизъм за бъдещето.
Какво мислят православните свещеници по тази тема. Научен ли е въпросът за края на света? Има ли място за оптимизъм и песимизъм в очакванията на хората? "Двери" попита няколко български клирици: "Как ще коментирате очакванията за край на света на 21.12.? Какво мисли Църквата за тези апокалиптични настроения, които пазарът веднага превърна в печеливш продукт?" Ето какво отговориха свещ. Добромир Димитров от БФ във Велико Търново, свещ. Стоян Чиликов от София, свещ. Стоян Бербатов от Благоевград и свещ. Ангел Величков от Стокхолм.
Свещ. Добромир Димитров: Ние като човеци, които имаме начало и край в историята, се страхуваме от унищожение и тление поради безсилието на нашето битие. Краят за нас е край на всичките ни отношения с хората, които обичаме, и на света, в който живеем. Свят, който сме приели за своята единствена и естествена среда. Заради това постоянно се травматизираме от различни пророчества и предсказания. Този страх от смъртта и края е в основата на придобиването на всичко материално, поробването, експлоатацията на другия, експлоатацията на творението. "Нека да имаме повече блага, защото колко години ни остават? Нека да имаме повече тук и сега, понеже някой метеорит утре може да удари Земята и край с нашите удоволствия."
Откровението, предадено на Църквата, ни казва нещо друго. То ни говори, че човекът и светът имат крайно предназначение, имат цел и тази цел е извън пределите на обикновеното време. С акта на Въплъщението Господ Иисус Христос взе човешка природа и съединявайки се с човека, слизайки на нивото на човека, дава възможност на онези, които го приемат, които са в общение с Него, които вкусват Неговата кръв и плът, да живеят вечно. Поради това за тези, в които Христос живее, не съществува нито смърт, нито край, нито дявол, нито ад, а тези неща съществуват за онези, които са далеко от Бога, които са под робството на греха, а грях е всичко онова, което ни отделя от Бога.
Христос ни е дал Възкресение, а това означава, че за онези, които вярват във Възкресението, които вкусят от плодовете му, няма да има край. За тези, които го отхвърлят, това отхвърляне може да продължи и във вечността, защото отхвърлянето предполага отхвърляне на Бога и цялото му Творение. Това представлява именно адът.
Историята върви към своята цел и тя не е край на света, а възстановяване на Творението. Целта е обожение, царство, в което властва Онзи, Който е бил, Който е и Който иде (Откр. 4:8).
Свещ. Стоян Бербатов: Трезвомислещият човек осъзнава, че многото шум около т. нар. край на света е евтина сензация, която по всяка вероятност ще бъде користно изконсумирана. Затова и е несериозно да се коментира това „пророчество”. В такива ситуации, мисля, че ние, в чието лице хората разпознават Църквата, сме призвани не да отричаме или да критикуваме, нито, не дай Боже, да осмиваме изпадналите в заблуда хора. Призвани сме да отворим сърцата на хората за вестта, че чакаме царството Божие, царство, което никой не е виждал, но е тук, посред нас. Ето, това ако направим, при следващата медийна параноя Църквата, надявам се, ще бъде пощадена от ангажимента да разбулва „вселенските мистерии”. Църквата е място за спасение, тя не трябва да служи за развлечение.
Свещ. доц. д-р Стоян Чиликов: Всеки разговор за края на света на 21.12.2012 г. от християнска гледна
точка е безсмислен, безсъдържателен и може да се характеризира единствено като заблуда, целяща да подтикне обществото към безпокойство и паника. Кога ще настъпи краят на света знае само Творецът на света и Създателят на нашия живот, който е в Неговите ръце. Съвременният човек не трябва да се страхува и да изпада в паника от “настъпващия край след няколко дни”, а да има трезво християнско отношение към живота и смъртта. Ако имаме вярата във възкръсналия Христос, няма да има значение, кога ще настъпи краят на света според някои астрологически или нумерологически изчисления, а значение има как живеем, дали достойно или не, дали с Бог или без Него.
Свещ. Ангел Величков: Този път маите определиха датата: на 21 декември свършва светът! Но и маите не познаха. Не е на 21 декември, а сега: днес-утре, другиден. Никой не знае датата на собствената си смърт – нито вярващ, нито невярващ, нито здрав, нито болен. Сега е. Всеки момент. Краят на света е смъртта на всеки един, понеже след смъртта покаянието вече е безплодно, а плачът – безсмислен. Готови ли сме да я посрещнем, или още се опитваме да ѝ принесем в жертва олио, захар и брашно, сякаш ще ни избавят от нея?! Още се опитваме да заменим гроба с бетонен бункер, та белким помизерстваме още ден-два в земята, само и само да си останем по-далечко от небето.
Обаче край на света няма. Има пришествие, има начало - ново и свято. Има среща с Христос, от Когото съвестта ни толкова силно се бои, понеже е нечиста, и най-вече – неразкаяна. А покаянието е некомфортно. То ни ранява право в страшното себелюбие, от което живеем и се храним. Но ние сме по-окаяни и от маите, защото те поне обичат своите бесове. А ние и от бесовете се боим, понеже нали уж сме християни, и от Бога ни е страх, понеже сме лукави. Страх ни е да Му отворим, а Той хлопа на вратата. Страх ни е да кажем: “Да, дойди, Господи Иисусе“ - още днес, още сега! А Той идва да ни спаси и да ни дари живот. Но ще намери ли Христос вяра на земята, когато ни посети?
