Интервю с отец Ангел Ангелов от столичния храм "Св. София"
- Да си припомним накратко как беше реанимиран в България интересът към Ванга. Преди няколко месеца един архиерейски наместник излезе с предложението тя да бъде канонизирана. Последва контрапредложение от група сливенски свещеници въпросът да се реши окончателно – Ванга да бъде отлъчена от Църквата заедно с група други врачки и гадателки. А малко по-късно се появи и книгата на зографския монах отец Висарион. Предлагам ви да се съсредоточим не толкова върху съдържанието на книгата, колкото върху отзвука, който тя предизвика в България. Мнозина от така наречените изразители на общественото мнение у нас бяха шокирани от заявената позиция, че явлението Ванга не просто няма църковен произход, но е и в скандално противоречие с учението и практиката на Църквата. Симптом на какво е тази искрена изненада години след смъртта на Ванга?
- Ванга е твърде популярна сред българския народ. Малцина от дълбоко свързаните с Църквата осъзнават същинския проблем с Ванга. И в същото време огромната популярност, която тя притежава сред народа, настрои мнозинството от хората срещу реакцията, за която говорите.
Не знам доколко е редно отново да се връщаме към Ванга, защото това е основният начин за популяризиране на нейната личност. На мене ми е по-интересно друго и то трябва някак да се изведе. Аз съм убеден, че Ванга нямаше да има тази огромна популярност без подкрепата на комунистическия режим. Знаем за редица подобни феномени, които са се появявали тук или там, например преподобна Стойна, която в никакъв случай няма популярността на Ванга. Но Ванга беше рожба на едно старо правителство, заявявам го съвсем отговорно, и всичко, което направи комунистическата партия за популяризацията й, остана дълбоко в народното съзнание.
Трябва да припомним, че една част от тогавашните ръководители на държавата бяха под силното влияние на източни учения и всячески се стремяха да създадат някакво еклектично учение, вмъквайки тук-там всевъзможни религиозни системи. Да споменем за увлеченията по траките и тракологията, орфическите мистерии, агни йога, дъновизма и съответно Ванга, като представител на нещо друго свръхестествено. Всичко това се оформи като едно не-естетическо движение и учение, нещо, което дава основание да го наречем „религиозно”. Мисля обаче, че основният проблем е Дънов, и много ми се иска ясно да се покаже именно връзката с дъновизма. Защото тогавашната паралелна философия, онази еклектика, беше възприела дъновизма като своя основа. Цялата не-естетика на социалистическата мисъл, която по всякакъв начин се разгръщаше пред нас, стана възможна благодарение на Дънов.
- Няма ли обаче известна двусмисленост в църковната позиция по отношение на Ванга? Имам предвид следното: от една страна, местният митрополит освещава храма, построен от нея и изографисан, меко казано, по спорен начин. Нито един митрополит не изразява завършена и категорична позиция, т. е. не упражнява своята учителна власт да предупреди паството, ако съществува някаква опасност. От друга страна, появява се книга с подзаглавието „Ванга – портрет на една съвременна магьосница”, която в този контекст изглежда като някакво частно богословско мнение на един от членовете на Църквата.
- Мисля, че Църквата тепърва трябва да изкаже своята истина, а истината на Църквата се изразява само по един начин – чрез нейната съборност. Историята познава много такива случаи, когато даден човек по всякакъв начин противоречи на цялостното учение на Църквата, но си позволява да говори от нейно име. Църквата винаги е реагирала по един и същи начин – чрез своята съборност. Знаете какво е станало с учението на Дънов: тогава Църквата съвсем ясно е заявила в своята съборност мнението си, отричайки това учение.
Добре разбирам хорските настроения, които казват: ама какво, тя не е ли църковница, ходеше на църква, ето построи храм, той й беше мечтата на живота и т. н. Казвала е: "Идете и се кръстете!" Като че ли никога не е била чужда на Църквата и оттук идва трудността. Трудното е в това, че тази жена дори да е имала в себе си, да е носила стремежа към Христос, никой не е имал възможността да я научи или да й разкрие цялата истина или цялата догматика на Църквата. Все пак тя беше до известна степен изолирана и то изолирана от властимащите тогава, което не позволяваше прекия допир на Църквата с нея. И това е големият проблем, защото, от една страна, тя ясно изказва, че принадлежи на тази Църква, а, от друга страна, всичко, което върши, напълно противостои на догматиката на Църквата.
- За масовото съзнание е шокиращо как е възможно членове на Църквата да бъдат включително и крадци, изпечени мошеници, дори убийци. Какво лошо обаче е сторила тази жена, която е помагала на толкова хора, недоумяват те, че точно нея да атакуват?
- Аз съм убеден, че Ванга щеше да си остане една добра женица, която по всякакъв начин, както е могла, е спомагала хората да влязат в църквата, ако не беше тази неестествена популярност и свръхинтерес от страна на тогавашната власт. Има една особена митологизация във всичко това. Не знам, доколко е вярно всичко онова за възможностите, които й се приписват...
- Впрочем един от аргументите срещу Ванга се опираше на крайно материалистичния научен подход, доведен до абсурд, който отричаше всякаква възможност за успешна прогноза на бъдещето и обявяваше всичко, с което се занимава Вангелия Гущерова, за шарлатания или за чиста случайност. Но това е неприемлива аргументация и за който и да е вярващ човек, който не допуска, че живее в триизмерен и плосък свят, подчинен на слепи причинно-следствени зависимости. Най-големите пък поддръжници на Ванга постоянно правят препратки към пророците, включително и старозаветните, и акцентират върху това, че и пророчествата на Ванга са „успешни”, тоест сбъднали се, с една дума, истинни.
- Припомненото от вас до известна степен засилва абсурда, в който живеехме преди години. Защото, от една страна, това, което учехме в училището и в университета, беше подчинено на материализма. Всяко учение, свързано с духовността, влизаше в противоречие със системата и пропагандната машина се бореше с него. В същото време някои хора като че ли тайно развиваха и търсеха окултното. Наскоро гледах по Дискавъри документален филм за това, с какво са се занимавали цели институти в някогашния Съветски съюз: изследвания на човешката психика, на паранормалните способности и т. н. От една страна, имаме този изследователски интерес, напълно таен впрочем, от друга страна е целият абсурд със заклеймяването на Ванга на „официално” ниво. Народът я обичаше тъкмо заради вродения интерес и стремеж на всеки човек да научи какво ще стане в бъдеще. А щом някой може да каже нещо за това бъдеще, той винаги се издига на пиедестал.
Проблемът Ванга, така или иначе, стои пред нас. Няма как да се правим, че реално не съществува: един вид, "не ни занимавайте с някаква Вангелия Гущерова, която си е изживяла своето". Църквата трябва да изкаже ясно онова, което винаги е говорила през вековете. И в същото време това не трябва да бъде изказано в някаква крайност, а точно, ясно и спокойно, в духа на православната догматика, и да бъде адресирано до народа Божий.
Църквата винаги се е стремяла към едно – по никакъв начин да не се накърнява учението, дадено ни от Самия Господ Иисус Христос, впоследствие обогатено с всичко онова, което ни оставиха отците на Църквата. Затова, както казах, сега сме длъжни съборно да излезем с ясна позиция относно Ванга. Когато се накърнява догматиката на Църквата, ние сме длъжни да реагираме. Независимо колко популярна е дадена личност сред народните маси и колко непопулярна може да бъде тази реакция.
- Да се върнем отново към вродения ни интерес и любопитство към бъдещето. В религиозните системи този интерес обикновено намира израз в стройно учение за задгробната участ на човешката душа. Нещо повече, религиозните системи обикновено са фиксирани върху тази тема и са изградени върху нея. В същото време Новият Завет отделя обезкуражително малко място на темата „живот след смъртта”.
- Пак ще спомена Дънов и дъновизма, защото имат пряко отношение към темата. По време на едно от представянията на книгата на монах Висарион в София станах и се възпротивих срещу това, че през цялото време наричаха християнството религия. Мисля, че не бива да се подхожда по този начин. Мнозина от присъстващите реагираха емоционално срещу казаното от мене. Да, аз настоявам, че християнството не е религия и не може да бъде религия. Създаденото от Дънов е някаква религиозна система и това никой не може да отрече. Но ние нямаме нужда от посредник, защото Сам Господ Иисус Христос дойде в света и взриви всяка една идея за религия, като показа, че християнството е живот. И то живот в истината. Трябва да осъзнаем този факт.
- Както отбелязва един православен богослов, Словото стана плът, а не текст с бележки под линия и библиография...
- Да, точно така е. Защото най-удивителното е, че този Иисус Христос, идвайки на земята, не се затвори някъде да разсъждава върху трагедията на света, след което да напише някаква своя книга и да каже: "Ето, това четете!" А всичко, което имаше да каже като истина, го показа в поведението Си, в постъпките Си, в отношенията Си със заобикалящите Го хора. Учението на Църквата е учението за онова, което през цялото време на краткия Си живот тук на земята демонстрира Богочовекът. И разбира се, кулминацията се случи, когато този Богочовек въздигна човешката природа. Той не я направи ангелоподобна. Направи я богоподобна, за да покаже на всички ония, които ще живеят и след това, за да покаже на нас, че човек е призван само към едно – към богоподобие, към обожване. Това е най-важното. И стремежът на човека е да стане Бог не по същност, а по благодат. Всичко това буквално взривява идеята за религия и свързаното с нея учение за задгробния живот.
Христос ясно ни казва: живейте тук и сега, на този свят, ето, по този начин, стремете се към благото, защото Бог е благ. И оттук нататък Моят Отец е приготвил жилища, истинските наши жилища, които са на небесата. Казано накратко: живейте тук и сега в истинност и ще имате възможността да бъдете и небесни граждани. Това е най-важното. Оттук нататък всичко, което Бог прави, е да ни въздигне и да ни постави от дясната Си страна. И това не е някакво книжно учение, точно обратното. Господ Иисус Христос, като истински Бог, можеше, да речем, да се въздигне или да възкръсне със Своята душа и оттук нататък тялото Му да остане такова, каквото ние го знаем в неговата тленност. И ето, тук е абсурдът на въздигането на тялото, на възкръсването и възнасянето на тялото. Знаете как реагираха самите апостоли. Изпозаключиха се в горниците си. Спомняте си онзи случай, когато свети апостол Павел проповядва на Ареопага и всички го слушат с интерес, там са представителите на платониците, на стоиците и другите, та всички го слушат до момента, в който каза: "Аз проповядвам Христос Възкръсналия". Ето, това е трудно за човешкото мислене – как така Бог не въздигна единствено и само безсмъртието на човешката душа или възможността тази човешка душа да бъде безсмъртна, а въздигна и тялото. Това е камъкът, който ни препъва през хилядолетията, който и сега ни препъва. Идеята, че човешката душа е безсмъртна, е вдъхновяваща, но Бог дойде и направи нещо друго, още по-абсурдно. Изведнъж този Бог показа, че и тялото носи елемента на безсмъртието и го въздигна. Това премахва всякаква идея за Ванга, за напъна да надникнеш, да разбереш какво се случва, когато си отиваме. Всичко е въпрос на вяра. Истинският вярващ човек е спокоен в това. Защото Бог ни е обещал да бъдем с Него. Бог затова е Бог, защото стои здраво във всичко онова, което казва и върши.
На снимката: о. Ангел извършва водосвет на седемте рилски езера.
Фотограф: Стефка Борисова