Мобилно меню

4.5833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (96 Votes)
От 4 юли до 8 юли 2011 г. представители на висши християнски богословски школи от цяла Африка се събраха в Йоханесбург, Южна Африка, на конференция на тема „Предизвикателства и очаквания от осигуряването на качество в богословското образование”. Тази среща на африканските богословски школи беше инициирана от Изпълнителния комитет на Световната конференция на асоциациите на богословските институции (WOCATI). Целта на конференцията беше обсъждането на проблемите, свързани с изследване на състоянието на богословското образование в Африка и осигуряване на неговото високо качество, както и критериите и процесите на акредитация на образователните богословски институции.

Срещата в Йоханесбург се определя като историческо събитие, тъй като на нея за първи път се събират заедно асоциации на православните, римокатолическите, протестантските, евангелистките, петдесетните и на африканските независими църкви, за да обсъждат заедно въпросите за осигуряване на качество на богословското образование в глобален план. 
 
В конференцията в Йоханесбург участва и проф. Иван Желев Димитров от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, който е член на Изпълнителния комитет на WOCATI като представител на европейския континент и на всички православни богословски школи. С него разговаряме за решенията на конференцията и поуките за богословското образование в Европа. 
 
- Професор Желев, това е среща на Асоциации на богословски школи от Африканския континент. Само африканци ли присъстваха?

- Това беше конференция за Африка, но имаше няколко участника от Европа, Азия и Америка. Аз съм член на Изпълкома, който организира конференцията. Като комитет, който ръководи работата на WOCATI между две поредни асамблеи, ние се събираме веднъж годишно. Тази година в Йоханесбург преди конференцията беше и нашето еднодневно заседание. За догодина поканих Изпълкома на двудневно заседание в България. Покана беше приета и това е чест и признание за родното богословие.

- Въпросът с качеството на богословското образование е актуален в цял свят. У нас се знае малко (или почти нищо) за богословското образование в Африка. Какво показа конференцията?

- Наистина, у нас почти няма информация за богословското образование в Африка, а то не е за пренебрегване по много причини. Преди всичко трябва да се знае, че от Централна Африка на юг християнското присъствие е значително. Римокатолическата църква е най-голямата като компактно изповедание. Следват я някои протестантски, после идва Православната църква в лицето на Александрийската патриаршия и накрая са множество новопротестантски формации. Небезизвестен факт е, че днес харизматични протестантски движения непрекъснато завземат „територии” от другите християнски изповедания и така се множат в Европа и в Северна Америка, но може би най-значително е разпространението им в Южна Америка (за сметка главно на Римокатолическата църква там), в Азия (за сметка главно на нехристиянски религии), в Африка (за сметка на традиционни християнски и езически религии). И най-изненадващото е, че в областта на богословското образование харизматичните изповедания почти държат първенство. Това си има обяснението: техните вярващи са най-дисциплинирани, в много от тези изповедания вярващите плащат някакъв вид църковен данък, така че изповеданията разполагат с достатъчно средства, за да организират богословско образование и да го поддържат на високо равнище. Имат отлично подготвени преподаватели, учили или специализирали задължително извън родната си страна и ползващи няколко езика, школите им разполагат с богати библиотеки, технически са обезпечени във всяко отношение. Затова не е изненада, че по отношение на акредитационните процедури учебните заведения на харизматичните протестантски църкви (т. нар. евангеликали) държат първенство в Европа и Африка!

- От комюникето на конференцията става ясно, че осигуряването на качествено богословско образование е сложен процес, който включва учебни програми, институционални ресурси за богословско образование, умения и компетентност на студентите, актуалност на богословското образование спрямо средата, в която се осъществява. Доколко тези параметри са актуални и у нас и взимат ли се предвид при опитите за осигуряване на качествено богословско образование в България?

- Да, тези параметри са „необходимо нужни”, за да използвам един старинен израз, за постигане и поддържане на качество в богословското образование. Не случайно и сега, със смяната на деканското ръководство в нашия факултет, първата грижа на доц. д-р Александър Омарчевски, всепризнат специалист в тази тематика, беше да се провери къде „стои” факултетът в това отношение. Защото въпреки добрите традиции нашият факултет има някои трудности и тях никой не ги крие, а се стремим с общи усилия да ги преодоляваме. Не на последно място това са кадрови проблеми. Почти всички млади колеги по определени причини занемариха кариерното си развитие: по десетина години се влачат докторантури, закъснява хабилитирането, през последните две години се хабилитираха няколко души наведнъж, но пък двама от тях са без докторски степени, през идната учебна година във факултета оставам единствен със званието професор. Една-две от богословските дисциплини не са покрити от специалисти, защото не се задържат преподаватели. Младите хора не намират стимул да работят години наред с ниско възнаграждение, докато стигнат поне доцентска заплата. Има какво да се желае и в учебните програми, крайно време е да се помисли за още една специалност, така че нашите абсолвенти, особено жените, да имат възможност да си намират работа.

Това, което наричате актуалност на образованието, е жизнено важен принцип и се стремим да го спазваме все повече. Поради езикови бариери нашите студенти не могат да ползват обилната вече в нашите библиотеки чужда богословска книжнина, а това е критерий, който се наблюдава и влияе за оценката на качеството на обучението. В нашия факултет всеки студент има достъп до интернет, може да търси и да намира богат материал за науките, с които се занимава.

Всички говорят за ниското качество на общото образование (особено в средното училище), а ние го усещаме веднага при работата си със студентите. Семинариите също ни пращат студенти, които са под средното равнище на колегите им, идващи от другите средни училища. Затова работата става все по-трудна и все повече се налага да се мисли и да се говори за качество на висшето богословско образование. Но пък има и толкова добри, качествени студенти, които ни карат да забравяме трудностите и да вярваме, че „нова пролет ще ни върне, туй що зимата отне”, ако ми разрешите този свободен превод на известното четиристишие на Хайнрих Хайне ("Herz, mein Herz, sei nicht beklommen, und ertrage dein Geschick. Neuer Fruehling gibt zurueck, was der Winter dir genommen" - б. р.).

- У нас сякаш малко се говори за качеството на образованието. По-често се обсъжда реализацията на кадрите на богословските факултети, но почти не се говори за нивото на подготовка на студентите. Можем ли да направим извод, че в Африка са много по-напред в желанието за  осигуряване на добро богословско образование?

- В Африка богословското образование е пряко свързано с нуждите на съответните църкви. А важното е, че там църквите са предимно мисионерски ориентирани. Никой не лежи на стари лаври, никой не чака да му дойдат (кой знае откъде) в храма и да му поискат някаква треба – да не говорим, че там въобще не става дума за заплащане на тези религиозни услуги. Нашето образование обаче определено не е мисионерски ориентирано, понеже и поведението на Църквата ни не е такова. А когато се работи много, има и много резултати. Но винаги съм казвал: не бива клириците да си мислят, че с извършването на треби са си свършили работата. Известен е моят израз, че „от много работа клириците не могат да си вършат работата”, тоест не могат да се посветят на „лова на човеци”, за което ги призовава Сам Господ Иисус Христос (Мат. 4:19). Качеството на нашето образование страда и от липсата на пряка връзка с Църквата. Митрополитите не идват в богословските факултети да поставят искания, да обсъдят планове, да дадат препоръки. Те сякаш не съзнават нуждата от богословското образование. А истината е, че постепенно си отиват и поколенията преподаватели, свързани с Църквата. Идват колеги, които нямат достатъчно църковност, не личи да живеят вярата си. Независимо от високото си интелектуално равнище и подготовка, душата им е далече от храма, образно казано. Като гледам кои днес имат напредък в мисионерската работа, иска ми се и при нас да има повече харизматични личности. И преди всичко: ръководството на Църквата ни да обърне очи към образователните учреждения, които, колкото и парадоксално да звучи, без нея готвят кадри за нея. Трябва да се видят слабостите и с взаимни усилия да се превъзмогват. Агонията на семинариите е твърде показателна. Време е да се действа и то задължително заедно!

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xwy 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики