Мобилно меню

3.8 1 1 1 1 1 Rating 3.80 (10 Votes)
clara.jpgМно­зи­на оп­ре­де­лят ди­а­ло­га между религиите ка­то зап­ла­ха за лич­на­та вя­ра, но от дру­га стра­на, той е част от про­це­си­те, ко­и­то про­ти­чат в све­то­вен ма­щаб? Как­во е Ва­ше­то мне­ние?

­- Тук го­во­рим за един мно­го се­ри­о­зен въп­рос, а имен­но ­ да­ли Пра­вос­ла­ви­е­то тряб­ва да се са­мо­зат­ва­ря, или тряб­ва да е от­во­ре­но към све­та. Лич­но­то ми мне­ние е, че Пра­вос­ла­ви­е­то не би­ва да се са­мо­зат­ва­ря,  а тряб­ва  да тър­си и от­с­то­я­ва сво­е­то мяс­то в съв­ре­мен­ния свят.

По въп­ро­са  да­ли ди­а­ло­гът е зап­ла­ха за лич­на­та вя­ра, трябва да се изясни, че съ­щес­т­ву­ват две  ди­а­мет­рал­но пос­та­ве­ни по­зи­ции.
­Пър­ва­та е от­с­то­я­ва­на от по-фун­да­мен­та­лис­т­ки нас­т­ро­е­ни­те пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни, ко­и­то  смя­тат, че всич­ки дру­ги са про­тив Пра­вос­ла­ви­е­то, всич­ки дру­ги же­ла­ят да пре­то­пят и уни­що­жат Пра­вос­ла­ви­е­то.

И вто­ра­та по­зи­ция, ко­я­то спо­де­лям, е, че в Пра­вос­ла­ви­е­то е ис­ти­на­та и пора­ди то­ва то не тряб­ва да се стра­ху­ва да е от­во­ре­но към дру­ги­те. Дру­ги­те ня­ма да ни “по­ме­тат”, ня­ма да ни от­не­мат вя­ра­та.
Всъщ­ност, как ще ре­а­ги­ра Цър­к­ва­та, как ще про­ти­ча про­це­сът на ин­тег­ри­ране в ЕС, за­ви­си от то­ва, ка­къв ще бъ­дe из­бо­рът ни меж­ду те­зи две по­зи­ции. Да про­дъл­жа­ва­ме да твър­дим, че ние сме но­си­те­ли на ис­ти­на­та, но съ­щев­ре­мен­но да не се стра­ху­ва­ме да я бла­го­вес­тим на дру­ги­те, как­то и да се ли­шим от пре­тен­ци­и­те, че те ня­мат пра­во да каз­ват как­во е за тях ис­ти­на­та.
Ка­за­но прос­тич­ко, тряб­ва да ува­жа­ва­ме дру­гия и да не се стра­ху­ва­ме, че той ще ни от­не­ме на­ша­та иден­тич­ност. Об­рат­но, да съз­на­ва­ме сво­я­та иден­тич­ност, да я от­с­то­я­ва­ме и да ня­ма­ме пре­тен­ции към чуж­да­та. Ко­га­то не поз­на­ваш дру­гия, не си ин­те­лек­ту­ал­но под­гот­вен, не се чув­с­т­ваш и уве­рен да го­во­риш. То­га­ва мо­жеш са­мо да за­я­вя­ваш пре­тен­ции, но те ос­та­ват прос­то ду­ми, за­що­то ти не поз­на­ваш “д­ру­ги­я”. Не слу­чай­но го­во­рим за ди­а­лог, а не за де­бат. Де­ба­тът пред­по­ла­га на­ла­га­не на по­зи­ция и ед­на вът­реш­на, ма­кар и не яв­но де­мон­с­т­ри­ра­на, го­тов­ност за сблъ­сък. Ди­а­ло­гът се из­ра­зя­ва в дру­го ­ във вза­им­но приз­на­ва­не на стра­ни­те:  изисква ди­а­ло­гич­ност, не мо­но­ло­гич­ност. На­ис­ти­на, ня­ма дъл­бо­ко поз­на­ние за дру­гия ­ не са­мо за ино­вер­ци­те, но и за инос­лав­ни­те. За съ­жа­ле­ние има страх от ин­те­лек­ту­ал­на не­мощ, от ней­но­то ра­зоб­ли­ча­ва­не и за­то­ва ди­а­ло­гът се из­бяг­ва.

А не тряб­ва, за­що­то ак­цен­тът в ди­а­ло­га е вър­ху со­ци­ал­ни­те проб­ле­ми, ко­и­то за­ся­гат и две­те ре­ли­гии: ус­та­но­вя­ва­не на спра­вед­ли­ви со­ци­ал­ни от­но­ше­ния, за­паз­ва­не на ет­ни­чес­кия мо­дел в стра­на­та ни, про­це­сът на се­ку­ла­ри­за­ция, кой­то ма­кар за нас, бо­гос­ло­ви­те, да е с от­ри­ца­те­лен знак, все пак под­по­ма­га “с­ре­ща­та” меж­ду хрис­ти­ян­с­т­во­то и ис­ля­ма; еко­ло­гич­ни­те проб­ле­ми, ко­и­то са свър­за­ни с от­но­ше­ни­е­то на чо­ве­ка към при­ро­да­та, а от­тук из­ра­зя­ват и от­но­ше­ни­е­то му към Бо­га ка­то Тво­рец; случ­ва­що­то се в по­ли­ти­чес­ки ас­пект и по-кон­к­рет­но пос­та­нов­ка­та за джи­хад ­ то­ва са все проб­ле­ми, ко­и­то мо­гат да бъ­дат ра­зис­к­ва­ни. За­що­то те са раз­по­ло­же­ни по “хо­ри­зон­та­ла­та”, а що се от­на­ся до въп­ро­си­те по “вер­ти­ка­ла­та” (нап­ри­мер за съслу­же­ни­е­то, за от­но­ше­ни­е­то Бог-чо­век), то­ва са ве­че док­т­ри­нал­ни въп­ро­си, към ко­и­то не след­ва да прис­тъп­ва­ме.

­Да­ли обу­че­ни­е­то в Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет под­гот­вя сту­ден­ти­те за те­зи се­ри­оз­ни от­го­вор­нос­ти?

­- Ка­те­го­рич­но, да! Но бих ис­ка­ла да спо­де­ля и не­що, ко­е­то е ха­рак­тер­но не са­мо за на­шия фа­кул­тет. Имам пред­вид не­об­хо­ди­мост­та от раз­чуп­ва­не­то на сте­ре­о­ти­пи, ко­и­то са ут­вър­де­ни през го­ди­ни­те. Го­во­рим за не­об­хо­ди­мост­та от но­ви мо­де­ли, за пре­о­до­ля­ва­не на ос­та­ре­ли пре­по­да­ва­тел­с­ки при­йо­ми. Сту­ден­ти­те же­ла­ят да чу­ват но­ва, ак­ту­ал­на ин­фор­ма­ция по оне­зи дис­цип­ли­ни, ко­и­то го поз­во­ля­ват, а по­ве­че­то го поз­во­ля­ват. Ис­кат да на­у­ча­ват мно­го но­ви не­ща, не ис­кат да слу­шат фак­ти, ко­и­то са ос­та­ре­ли, ко­и­то до­ри са ве­че не­вер­ни... Же­ла­ят да бъ­дат адек­ват­ни на си­ту­а­ци­я­та, в ко­я­то жи­ве­ят, да “из­ля­зат” от­ тук под­гот­ве­ни за мно­го­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва и сблъ­съ­ци, ко­и­то ги очак­ват.

­Бих­те ли мар­ки­ра­ли пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та пред хрис­ти­ян­с­т­во­то в све­то­вен ма­щаб?

­- Две са тен­ден­ци­и­те, ко­и­то по­раж­дат без­по­койс­т­во. Пър­ва­та се из­ра­зя­ва в стре­ме­жа към ре­ли­ги­о­зен син­к­ре­ти­зъм, към съз­да­ва­не­то на ед­на об­ща ре­ли­гия, ко­я­то оп­ре­де­лят ка­то “с­ве­тов­на”, “ре­ли­гия на ус­пе­ха”, “ре­ли­гия на ума” и др. Заб­ра­вя се, че ре­ли­ги­оз­ни­ят син­к­ре­ти­зъм е твър­де опа­сен, за­що­то во­ди как­то до “с­мърт на Бо­га” (об­раз­но ка­за­но), та­ка и до обез­лич­нос­тя­ва­не на чо­ве­ка. Вто­ро­то ми без­по­койс­т­во е във връз­ка с но­ви­те ре­ли­ги­оз­ни кул­то­ве, ко­и­то се за­раж­дат и ко­и­то ка­те­го­рич­но са с ан­тих­рис­ти­ян­с­ка на­со­че­ност. Съ­щес­т­вен е въп­ро­сът как след­ва да от­го­во­рим на те­зи пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, но не по-мал­ко важ­но е и пи­та­не­то ­ “как­во ги по­раж­да”. То­ва са са­мо две от пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та, пред ко­и­то сме из­п­ра­ве­ни.

Бел. ред. Д-р Клара Стаматова е преподавател в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qa4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.