Мобилно меню

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
Санта Северина е малко градче в Южна Италия. Според жителите му най-голямата забележителност на града е норманският замък, някога защитавал от постоянните набези на алчни завоеватели, а днес възстановен и реконструиран с цялото си величие се издига на върха на скалистия хълм. Тръгваме към местната забележителност по пътя, извиващи се като припичаща се на слънце змия  и сме стъписани от ланшафта, който се разкрива пред очите ни. В продължение на хилядолетия природата е изваяла история, която е оставила своите каменни отпечатъци  върху скалистата гръд. 

По същия начин историческите и културни паметници носят белезите на  богатата история и наследство на тази земя.
Severina2.jpgВ древност, когато  Южна Италия е принадлежала към Византийска империя, Санта Северина е била митрополитски център. Според местното предание пръв неин епископ е бил св. Дионисий Ареопагит. Не само археологическите разкопки свързват това малко италианско градче с Православието. През 2000 г. Вселенският патриарх Вартоломей I предприема поклонническо пътуване по земите на Велика Гърция. Тогава посещава и Санта Северина и основава институт за византийски изследвания на негово име, а храмът “Св. Филомена” от 12 век, издигнат върху основите на древна византийска базилика е предоставен за нуждите на православните християни.

Точно тук срещнахме архимандрит Дамяно Монтеросо, който служи в диоцеза на Вселенската патриаршия за Южна Италия. Роден е в Калабрия, родителите му са благочестиви католици. Трудните условия на живот принуждават семейството да емигрира в Белгия. Там за първи път се докосва до Православието. Когато пристигат първите емигранти гърци, той е на 12 години. Тогава за първи път вижда православен духовник. Това бил гръцкият митрополит Пантелеймон, който обгрижвал Белгия, Холандия и Нидерландия.

Местните хора се отнасяли недоверчиво към православните, мислейки ги за някаква секта.

Воден от интерес и любопитство, - разказва архимандрит Дамяно – през седмицата тайно отивах да надникна през ключалката на православния храм. Иконите, свещите и атмосферата там будеха страх и трепет в мен. А в неделя заедно със семейството си отивах на служба в католическия храм. Православните за мен тогава бяха схизматици.

Много години по-късно ще е неговата съдбовна среща с Православието. Преди това той завършва успешно икономика и чужди езици в Белгия, а професионалната му кариера го отвежда в Африка, Германия и Испания.

Интересът към богословието преобръща целия му живот и го довежда в Рим. През целия този период богословието бе за мен мечта, която успях да осъществя едва през 1979 г., когато записах Папския източен университет с желанието да стана католически свещеник. Преломен момент е подготовката на магистърска работа, посветена на I Ватикански събор и догмата за непогрешимостта на папата. Някои моменти в нея го поставят в конфликт с научните му ръководители. Поканен е да промени работата си, но той отказва и напуска института и манастира, където е послушник.
През този тежък период от живота му среща бъдещия епископ на Полша за Италия архим. Клаудио, който го приобщава към Полската православна църква.

Дълбоко обмислено идва и решението му да стане монах. Самият Варшавски митрополит Сава го ръкополага за дякон през февруари 1988 г.  в катедралата „Св. Мария Магдалена”. На 10 юли 1988 г. епископ Клаудио го ръкополага за свещеник на полската общност в Италия. Служи в Северна и Южна Италия и на островите Сицилия и Сардения. След смъртта на епископа през 1995 г. заедно с цялата си енория преминава към Вселенската патриаршия.
Днес той е пътуващ монах мисионер, неговият дом е там, където православните имат нужда от духовно обгрижване. Всяка неделя служи в различни градове, макар че не са много храмовете, в които може да бъде извършено православно богослужение. По-голямата част от тях Католическата църква е предоставила на православната общност за литургично ползване. Заедно с антиминса, богослужебните утвари, богослужебните одежди, иконостасните икони, в малката му кола сякаш се побира най-свещеното място от православния храм – олтара. Изминал дълги часове в път по безкрайните магистрали на Италия, за да стигне поредния град, в който го очакват, вечерта той се заема и с приготвянето на  просфората.  Едната неделя служи в град Семинара,  другата трябва да отиде в Сиракуза. Това е ежедневието на архимандрит Дамяно.

Православието за отец Дамяно, както и за православните в католическа Италия не е даденост, не е и привилегия, а е ежедневен подвиг. Катехизацията на православните миряни се извършва редом с убеждаването и изясняването на православното учение на местните италианци, които изплашени от инвазията на сектите гледат недоверчиво православните монаси, смятайки ги за някаква екзотична секта.

Според архимандрит Дамяно мисията на Вселенската патриаршия в Южна Италия днес идва да възстанови и възкреси паметта за светите православни места и да обгрижва православните християни в Италия. Дезинтеграцията и разпадането на социалистическия блок предизвиква силна емиграционна вълна от украинци, българи, руснаци и румънци. Така мисията на патриаршията прераства в грижа за емигрантите, които в по-голямата си част са православни християни, макар и само по име или по традиция. С благословението на митрополита на Вселенската патриаршия за Южна Италия Генадий се служи и според двата календара, защото мнозинството руснаци, украинци и сърби са по стария календар, а гърци, българи и румънци са по новия.
Друга задача на Вселенската патриаршия в Южна Италия е да се противопостави на инвазията на сектите, които тук добиват все по-широко разпространение. Особено настъпателна и агресивна е сектата "Свидетели на Йехова", която се разпространява мълниеносно и сред емигрантите.
Условията за работа и живот на един емигрант в Южна Италия никак не са леки. Единствената работа, която се предлага е земеделска, тя е сезонна и не е добре платена. Работят я  хора, които страдат от носталгия по родната земя и близките си и към тях отец Дамяно намира правилните думи. Често им говори за милостта на Бога, Който лекува душевните ни рани.

Православното богослужение в Южна Италия прилича на малка “Петдесетница”. Извършва се едновременно на италиански, гръцки, руски, румънски и български език, в зависимост от родния език на богомолците. Когато присъстваш на подобна служба, си даваш сметка за вселенския характер на Православието. Тук единението се осъществява на практика, стопяват се националните и културни различия.


Сега архимандрит Дамяно е прикован на легло от тежка болест, но продължава да извършва своята мисия, молитвено застъпвайки се за своите чеда.  Завръщайки се в своята родина аз си давам сметка, че за нас Православието и православният храм са даденост, която сме длъжни да превърнем в лична мисия.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/68w 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.