Вече няколко години в малкия средновековен град Санта Северина (Кротоне) в Южна Италия (бивш епархийски център на Цариградската патриаршия) студенти и преподаватели от цял свят тържествено празнуват заедно успението на св. Богородица. Този празник се подготвя от православните християни на Апенинския полуостров, които макар и малцинство не забравят корените си и възпоменават древната византийска традиция за извършване на опело на св. Богородица, пренасяне на нейната плащаница и литургийното празнуване на нейното успение. Тази традиция е запазена от византийския период в Южна Италия (ІХ-ХV век), което оформя културния, религиозен и обществен облик на тази част от Италия. Досега празнуването на Успение Богородично с участието на студентите се извършваше в православния манастир „Св. Благовещение” към Цариградската патриаршия, намиращ се в италианското градче Манданичи на 20 км. от Месина в Сицилия.
Тази година с помощта на фондация «Диалог и Милосърдие», която е съорганизатор по проект за чуждоезиково обучение заедно с Висшия Калабрийски институт за международна политика при Университета в Косенца, общината на Кротоне и Свободната академия за европейски и източни езици (Лалео) подготви празнуването на празника Успение Богородично, който се чества на този ден както в Източната църква, така и в Западната.
Тържественото богослужение беше извършено не в храм, а във вътрешния двор на института Лалео, който през 2002 г. при откриването му получи благословение лично от Вселенския патриарх Вартоломей І, който беше тогава на посещение в Италия.
Решението за извършване на богослужение на открито беше с мисионерска цел, като начин за благовещение на всички събрали се и представяне на универсалния характер на православното богослужение. Според православните литургически и канонически изисквания богослужението беше извършено върху осветен от патриарх Вартоломей І антиминс и осветена плащаница. В условията на мисия Православната църква позволява извършването на богослужение на открито и го свързва с обективните условия и нуждите на вярващите.
Богослужението беше извършено на гръцки, църковнославянски, румънски, английски и италиански език, за да може да бъде разбрано от всички присъстващи. Право да пристъпят към свето Причастие получиха само православните християни, които се изповядаха и присъединиха към светите Тайни.
В службата участваха свещенослужители от православните мисии на Цариградската, Руската, Румънската, Сръбската и Българската патриаршия, сред които беше и дякон д-р Иван Иванов, който е и председател на фондация „Диалог и Милосърдие”. Ето какво разказа той за читателите на "Двери": "Всички се поклонихме на пресветия образ на Божията Майка в Италия, където има много древна византийска традиция. Още от ІХ в. православни духовници създават тези монашески общини, където сега православните духовници-мисионери в Италия заедно възхваляват Божията Майка и нейното успение.
Празникът започна вечерта на 14 август с бдение с акатист на св. Богородица и опело с пренасяне на светата й плащаница. В ранните часове на 15 август беше отслужена света Литургия, на която присъстваха много православни християни. Тази година тук представените православни студенти са 45 човека. След литургията се проведе среща-разговор, посветена на историята на монашеството в Италия като начин на живот, и се разгледаха съвременни теми за живота на християните, които могат да се приближат до Църквата посредством свидетелството на живота и делото на Божията майка и светиите. Беше интересно, защото присъстваха студенти от Черна Гора, Гърция, Румъния, България, Украйна, Грузия, Македония и Италия. Те изучават богословие, право, икономика, изкуство, археология и чужди езици в различни университети. Оставаме с надежда, че Православната църква в лицето на различните патриаршии ще продължи да подкрепя своите духовни чада извън граница, което е нещо нормално в условията на съвременния начин на живот в обединена Европа. Аз приемам присъствието си в Италия по време на обучителните семинари на студентите като истинска и нелесна мисия, която дълги години успявам да върша.
Моля се Българската църква да бъде по-активна в своята дейност сред верните в чужбина и да ги подкрепя като истинска духовна майка, защото българите в Италия са много, но са разпилени, загубили са чуството си за религиозна идентичност и са забравили традицията. Това създава условия българските православни християни, оставени без духовна подкрепа, да се обезличат и да преориентират своите духовни и религиозни търсения."
