Мобилно меню

4.2 1 1 1 1 1 Rating 4.20 (15 Votes)

ivan_jelev.jpgИнтервю с доц. д-р Иван Ж. Димитров, директор на Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет за работата на дирекцията през 2004 г.

- Доц. Желев, една от задачите на Дирекция „Вероизповедания” е да разпределя държавната субсидия за вероизповеданията. Как бе разпределена през 2004 г.?
- Цялостната субсидия е в размер на 1 200 000 лв. За Българската православна църква като най-широко представеното у нас вероизповедание обикновено се заделят най-много средства. Досега са разпределени субсидии в размер на 600 хил. лв. за над 220 храма, манастири и параклиси. Една значителна част от тях са за довършване на новостроящи се храмове, което показва, че хората са мотивирани да издигат нови храмове. Надяваме се, че ще можем да отпуснем общо поне около 900 хил. лв. за БПЦ.
По този начин българската държава проявява своята съпричастност към църковното дело, защото по нейна вина през изминалите десетилетия на атеизъм вярата беше потъпквана, а много храмове бяха занемарени.
Средствата, които отпуска дирекцията ни, не са много, не са големи и в никакъв случай не са достатъчни за основен ремонт или за цялостно построяване на нов храм. Но по традиция църквите, манастирите и параклисите винаги са били строени от народа, естествено - от по-богатите хора. От друга страна, обаче, както и в случая с бедната вдовица, бедните често дават процентно много повече от богатите, защото богатите дават от излишъка си, а бедните - от недоимъка.
Много средства са необходими за поддържането на изградени вече храмове, за да не се рушат. Особено критично е положението, например, в западните райони на страната. Подобно е положението и в Ивайловградско, Странджанско и др. На места един свещеник отговаря за 10 и повече села. Но негово задължение е да се грижи и за тези храмове, в които служи макар и само веднъж в годината. В тази връзка искам да дам един пример. Преди месец в Ивайловградския край се срещнах с един възрастен свещеник, над 70 години, който отговаря също за десетина села. Макар и в напреднала възраст, той със завидна енергия извършва не само своята богослужебна и душепастирска дейност, която по мое впечатление върши прекрасно, но е поел и тези Мартини грижи за поддържането на храмовете в селата Орешино, Одринци и Сив кладенец, където положението е трагично. Той неуморно обикаля, събира средства - било от Горското стопанство, било от Пътното управление или от някоя фирма. И винаги се намират хора да помогнат.
- Какви препоръки бихте дали на тези, които имат нужда и биха желали да кандидатстват за субсидия от Дирекция „Вероизповедания”?
- Тази субсидия е разпределяна винаги в първата половина на годината с оглед на това да се използва през летния период, когато могат да се извършват ремонтни и строителни работи. Първия транш гласувахме още през април, сега през юни предстои вторият, за да могат средствата да се изпратят и през юли, август, дори и през септември и октомври да се извършат ремонти.
За съжаление нямаме възможност да отговорим на всички молби. Те са много повече от това, което отпускаме. Досега сме дали на 223, а молбите бяха над 300. За втория транш са пристигнали 130 молби, предстои още да пристигат. Молбите трябва да бъдат от името на църковното настоятелство, защото това е субсидия за вероизповеданието. Понякога кметът проявява инициатива, но ние държим със средствата да разполагат свещеникът и църковното настоятелство. Задължително в молбите трябва да бъде посочена банковата сметка. Ако нямат такава, дирекцията изисква да бъде открита. Понякога от митрополиите претендират парите да бъдат привеждани към тях, но опитът на дирекцията е, че една митрополия, която има много енории, стотици храмове, манастири и параклиси, има твърде много нужди и се изкушава да пренасочва средствата. Дори един митрополит се разпоредил да се закрият банковите сметки на църковните настоятелства, с което ограничава тяхната предвидена от устава на БПЦ самостойност. Но ние смятаме, че трябва да подкрепим тези, които са проявили инициатива и са потърсили помощ. По този начин стимулираме и останалите. Колкото повече молби получаваме, толкова повече субсидия се отпуска от държавата. На базата на тези молби ние имаме основание да искаме увеличаване на субсидията. За съжаление не можем да получим голямо увеличение, защото субсидията и разпределението й по вероизповедания се гласува от Народното събрание, а ние сме само разпоредители на тази сума. Тя се изпраща с помощта и съдействието на финансовата дирекция на Министерския съвет.
- Имате ли наблюдения как се изразходват тези средства от различните вероизповедания?
- Вероизповедания като мюсюлманското, израилтянското и арменското предпочитат да използват сумите за институционална издръжка, дори за наеми, телефони, ток, отопление или за възнаграждения на техни служители. Докато при БПЦ, независимо че в много епархии проблемът с възнагражденията на свещениците е изключително остър, тази субсидия не е предназначена за заплати на вероизповеданията, а се използва за поддръжка на храмове. Още повече, че някои от тях са паметници на културата. Те са много ценни и с това, че там са кръщавани и венчавани поколения българи и като място за молитва заслужават вниманието и на държавата. Затова ние насочваме субсидията за БПЦ в тази посока и смятаме, че тази политика е правилна.
Във връзка с това по инициатива на служителите в Дирекция „Вероизповедания” започнахме да събираме снимков материал от църквите, параклисите и манастирите, които се нуждаят от ремонт или се изграждат понастоящем. Заедно с това молим свещениците, църковните настоятелства или игумените и игумениите да ни изпращат и кратка история на храма или обителта. По този начин се стремим да създадем свой архив на храмовете, параклисите и манастирите в България, защото много често такива сведения не могат да се получат по служебен път от митрополиите или Св. Синод. А е нужно да знаем историята и сегашното състояние на тези светини, особено когато искаме да им помогнем.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qxp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.