Мобилно меню

2.6851851851852 1 1 1 1 1 Rating 2.69 (54 Votes)

IMG 6696Поклонничеството има дълбоки корени в християнството – през всички векове християните са вярвали, че положените усилия да се откъснеш от суетата на всекидневието, да пожертваш личния си комфорт, за да почетеш някоя християнска светиня, принасят духовен плод. Когато поклонението е до светите мощи на някой Божи угодник, за вярващия то се превръща и в една съкровена лична среща със светеца, но и с Христос, Който го е прославил. В същото време в църковното съзнание поклонничеството никога не е било самоцел – нито пътят, нито умората имат някаква стойност пред Бога сами по себе си. Поклонението ни освещава единствено, ако развива у поклонниците християнски дух и мислене, които правят възможна нашата истинска среща с почитания светец. Само тогава ние сме способни да приемем неговия благослов и да отнесем по домовете си нещо повече от спомени за усилно пътуване, преживени премеждия или красиви гледки.

4.746835443038 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (79 Votes)

IMG 20190804 115024Случи ми се преди седмица да участвам като мирянин в православно богослужение в Германия и това ме наведе на някои размисли.

Като православни хора си знаем добре, че щом е православно богослужението, то обикновено е на националния език, дори когато за молитви и песнопения се ползва средновековен гръцки или църковнославянски език. Защото поне проповедта е на говоримия език, хората общуват със свещеника и помежду си на националния си език, а „чужденецът“ (колкото и относително да е това понятие в чужбина) си остава изолиран. В тези църковни общности българите си говорят на български, гърците – на гръцки, румънците – на румънски, руснаците – на руски, сърбите – на сръбски и т. нат. Харесва ли ни или не, православните (национални) храмове в чужбина играят ролята и на национални клубове, колкото и грубо да звучи това за някои хора.

И така, ако сте в Германия и искате в идващата неделя или празник да отидете на църква, какво ще направите?

4.8383838383838 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (99 Votes)

indexУвлечени от патриотизма, не забелязваме заплахата

Опасността от възраждане на нацизма ще съществува винаги. Какво да направим обаче, за да не допуснем неговото повторение?

Неотдавна американският богослов Давор Джалто публикува една статия, наречена „Национализъм наш насъщни дай нам днес“. Разпознахте, разбира се, молитвата, малко своеволно преиначена от автора. Статията е посветена на въпроса за автокефалията на Украинската църква. Но изобщо не става дума за една от политическите партии. Давор Джалто е истински богослов, затова той обхваща в широта проблема, който излиза далеч извън рамките на конкретния казус с украинските събития. Тъй като в историята на Църквата постоянно присъстват онези съблазни, видни и сега. Те ще бъдат там и занапред – докато не научим уроците си.

За кои съблазни говори американският богослов? Става дума за това, че националните поместни църкви имат склонност да отъждествяват своята църковна самостоятелност с понятия като патриотизъм и национализъм. Богословът пита уместно ли е, възможно ли е християнинът да бъде патриот, да изповядва национализма и тъй нататък? Без да заема нито една от позициите в този спор, като остава на почвата на научната обективност, Давор Джалто казва, че наблюдаваната днес картина е някак странна – руският империалистичен национализъм кой знае защо е нещо лошо, а украинският – неясно защо е нещо хубаво.

Американският богослов в този случай не защитава руснаците, той говори за проблема в неговата цялост, за това, че като се увличаме от едни или други политически пристрастия, не си позволяваме да дадем обективна оценка на конкретната заплаха. Заплахата от национализма, мисля, съществува при всеки народ, абсолютно всеки народ има склонност към това. Покойният Сократ, както казва Диоген Лаертски, се е молил в благодарствено възвание към своите езически богове и им е благодарил за три неща: за това, че се е родил мъж, а не жена, свободен, а не роб, грък, а не варварин. 

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)

еуоеоНашият свят става все по-непредсказуем. Всичко, в което поколения хора вярваха преди, сега е подложено на преоценка. Исконни цености, които са били фундамент за разбиранията на хората, са подложени на критика от всички страни или вече са подменени. Бесовете на съвремието ни пронизват отвсякъде и опустошават душевния мир на съвремения човек. Ние сме в криза – социална, демографска, семейна, но преди всичко – духовна... Много православни християни си задават въпросите: „Как да живеем в този свят?“, „Можем ли да оцелеем като православни в епохата на глобализацията?“ И търсят трескаво отговори от духовници и богослови.

4.8727272727273 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (110 Votes)

2019 07 23 1651Всички обичаме да празнуваме, особено личните си празници – рождени и именни дни, годишнини от едно или друго събитие в личния и семейния живот.

На рождените дни в историята на човечеството се е гледало по най-различен начин. Така пъстро се гледа всъщност и сега у различните народи и в различните култури. Ние, християните, обикновено казваме, че рожденият ден трябва да е повод за благодарност към Бога, Който ни е дал живот. Затова и когато християнският автор създава известния химн „Небесни Царю“ за „рождения ден“ на Църквата, св. Петдесетница, той е изразил преклонението си пред Бога като „Дарител на живота“. Такова възприемане на честването наистина има смисъл. Но по начало в християнството се предпочита човек да чества именния си ден, т. е. деня на своя небесен покровител. При това против честването на рождения ден могат да се прочетат и чуят всякакви „православни“ мнения, понякога дори неприемливи от християнска гледна точка.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.