Мобилно меню

4.8470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (85 Votes)

2P20160117 VSN 9074 12001 1Прекият отговор е прост: защото такива няма.

Когато днес църковните активисти говорят за детски литургии, се има предвид отслужване на св. Евхаристия със засилено участие на малолетни от различни възрасти, до 13-14 г. Това е единственото, което може да определи литургията като „детска“. Като съдържание е немислимо да се отслужват някакви опростени издания на тайнството. Такива никога не е имало, не може и да има. Св. Литургия е преподадена на възрастни, вече зрели хора и винаги се отслужва от такива. В древността всъщност децата рядко са били и кръстени, като се има предвид, че тогава обикновено кръщавали възрастни хора. Но и по-късно, когато кръщението на младенци става норма в живота на християните, Църквата никога не създава някакви алтернативни детски форми на св. Тайнства. (Тук не бива църковното богослужение да се бърка с адаптираните детски издания на Библията, молитвословите или учебните помагала в часовете по вероучение.)

Какво се случва, когато децата биват доведени на едно такова богослужение? Първо, те знаят, че то е организирано за тях, като деца. Само поради този факт в съзнанието им се извършва вече едно разграничение: „водят ни на нещо, което е специално за нас, така както ни водят на детски спектакли, показват ни детски филми, слушаме детски концерти“. И въпреки че те са изпълнявани от възрастни, представляват нещо приспособено, детско, нещо, което „ние да можем да разберем, понеже онова, което е за възрастни, още не е за нас“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

aimilios kiprou 1В интервю за гръцкия сайт Ромфеа Кипърският архиеп. Хризостом разказва за своята миротворческа мисия в Сърбия, България и Гърция, за перспективите за признаването на Православната църква в Украйна и за скорошната визита в Кипър на митр. Иларион (Алфеев)

- Ваше Блаженство, неотдавна се срещнахте с предстоятелите на православните църкви в Сърбия, България и Гърция. Каква беше целта на Вашата визита?

- Предприех тези срещи, защото искам да послужа на нашето православие. Видях, че единственият начин да не стигнем до плачевно състояние и да избегнем разкола е някой от братята предстоятели да се заеме със задачата да отиде при всички предстоятели и да проведе своего рода координиране – разбира се, с официалното съгласие на Всесветейшия (Константинополски – бел. ред.) патриарх. Така че всички да имаме едно мнение, за да преодолеем създалия се проблем.

Защото след томоса за автокефалия, който издаде Вселенският патриарх, никой не реагира, не предприе нищо. Аз вярвам, че това е правилно, защото, ако едни се бяха опитали да подкрепят Константинопол, а други – Москва, тогава с математическа точност щяхме да имаме разкол! А това трябваше да се избегне на всяка цена.

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (95 Votes)

580265 900 1Публикуваме коментара във фейсбук на руския богослов и публицист Сергей Чапнин, относно конфликта в Екатеринбург заради строителството на църква в историческия център на града. След протести на жители от града и намеса на руския президент Владимир Путин строителството беше спряно, но въпросите, повдигнати от този случай, остават. Основателни ли са определенията „храмоборци“, отправяни към противниците на строежа, и защо това е поредната „битка“ на Руската православна църква със секуларното общество, в което тя се оказва губеща.

Ситуацията, в която се поставиха и обществото, и църквата, може да се нарече „жажда за историческа реконструкция“. Хайде всички заедно да си спомним как беше преди 50 или 100 или 200 години, и да го направим същото. С възстановяването на храмовете най-често се получава много лошо (механичното копиране като цяло е безнадеждна работа): мястото вече е заето от нещо друго, архитектите дори по чертежи не могат нищо да възстановят (в храма на Христос Спасителя най-удачната част на проекта е подземието с гаражите и автомивката). Строителите вече не могат да строят така красиво... На всички им е неудобно. Всичко е скъпо. Патосно обаче – въпреки всичко куполите блестят.

Но проблемът, от една страна, е в това, че няма желание за движение напред. Няма никаква визия за бъдещето. Има истински страх от него и съответно – бягство в миналото.

От друга страна, няма никакъв творчески порив. Няма свобода. И обществото, и църквата са зациклили в миналото и това ги прави комплексирани и безпомощни.

4.8714285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (70 Votes)

2019 05 20 1134Един от най-забележителните боговидци на 20 в., св. Паисий Светогорец (старецът Паисий), обичал да казва на идващите при него за съвет поклоници едно свое наставление: когато имат някакви житейски проблеми, първо да търсят разрешение от Бога, а не да прибягват до услугите и връзките на хората. А след това внимателно и деликатно ги укорявал, че търсят светско разрешение, а не истинското, съкровеното, православното. После ги наставлявал да отидат при свещеник, да разговарят с него, да потърсят съвет, да се изповядат и причастят. Ако се налага да помолят да им прочете конкретни молитви и едва тогава, ако се наложи, да потърсят светско решение на наболелите въпроси.

Колко често обаче ние, вярващите православни, забравяме, че у Бога и само в Него е отговорът на всеки един въпрос, колкото нерешим или заплетен да е той. Нима Този, който е Творец на видимия и невидим свят и владее в Десницата Си всички стихии, не държи ключа за всяка врата? Нима Онзи, „който е навсякъде и всичко изпълва“, не може да се намеси в една житейска ситуация? А ние точно тогава, когато се намираме в изпитания, изкушения или при разрешаване на труден проблем, реагираме типично по светски, така както всички невярващи. Започваме да се лутаме, поддаваме се на нашите вътрешни страхове и се вслушваме в скритите си демони. Позволяваме стихиите на света не само да пронижат душите ни, но и да ни завладеят дотолкова, че да забравим за изконната грижа на нашия Отец Небесен!

4.7904191616766 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (167 Votes)

zx620y348 3537028

Интервю с историка Момчил Методиев за в-к „Капитал“ по повод посещението в България на папа Франциск

- Посещението на папа Франциск предизвика силни емоции: и добри – заради посланията му, и доста гневни – заради общото впечатление за враждебно отношение на Българската православна църква към събитието.

- Аз чета посещението на папа Франциск като църковно събитие, което се развива в съответния контекст както в Католическата, така и в Православната църква, което си носеше своите послания. Първото е това, което папата каза за България като страна на кръстопът, в която има различия, но те успяват да съжителстват. Другият акцент беше обърнат към католическия свят и засяга вписването на папа Франциск в наследството на папа Йоан XXIII (Анджело Ронкали, който между 1925 и 1934 г. е делегат на Ватикана в България – бел. ред.), известен у нас като българския папа, а в Италия – като добрия папа, инициатор на големите промени около Втория Ватикански събор. Този акцент попада в контекста на противоречията вътре в Католическата църква. Тя си има своите спорове, дискусии, понякога много остри, които в съвременната епоха на социални медии и поляризирано обществено мнение се чуват особено силно. Като пример мога да дам рейтинга на папата в Америка, който в момента следва негативна тенденция – папата е обвиняван, че не се справя или не прави достатъчно за решаване на проблема със сексуалното насилие в Католическатацърква. Съпротива срещу позициите, заемани от него, има и в силно католическите страни в Централна Европа като Полша и Унгария – основно заради силното му послание за миграцията. Тук то беше сведено до затворения български контекст. Папата не казва отворете границите, той каза, че към мигрантите, които са дошли, трябва да се отнасяме с християнско чувство. Може да си представите как се посреща такова послание в Италия, където проблемът с мигрантите е много по-тежък, отколкото в България. Мненията на папата поляризират. Те срещат съпротива и вътре в Католическата църква.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.