Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

422Аз не искам да коментирам как управляващите разбират държавните канони, т. е. правилата, законите, по които трябва да се развиват държавата и нашият живот в нея. Защото явно е прав Спасителят, когато казва за една категория хора, че „те говорят, но не вършат“ (Мат. 23:3) онова, което сами казват.

Но не мога да не коментирам, когато началникът на кабинета на министър-председателя и главен координатор за посещението на папа Франциск в България заявява по Българската национална телевизия, че „канонът не може да бъде над гражданите и над техните желания“ (БНТ 1, Сутрешен блок, 8 май 2019 г.). Това е дословно казаното от висшия държавен чиновник. Този чиновник явно си няма понятие от религия, не просто от православно християнство. Той (или тя, няма значение в случая) си представя канона вероятно като нещо измислено, за да тормози хората и да ограничава техните граждански права и свободи.

4.7851239669421 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (121 Votes)

9071966c4d82215c23a746ef8b2306c3Двама папи посрещна България, в това число и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Папите различни, не само по имена. Единият беше от тогавашния „Втори свят“, сегашният – от т. нар. Трети свят. Духовният им произход е различен, стилът им е различен. Имат сходство обаче в желанието си да посетят и България. Макар че предишното папско посещение у нас на някогашния епископ от „Източния блок“ беше на около стотно място в пътуванията му извън Ватикана, а сегашното е три пъти по-бързо осъществено. И това едва ли е само заради киселото мляко, с което го хранела баба му (ако е вярна тази история).

Отношението към папата у нас и преди, и сега беше сравнително еднакво:

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Apostol TomaАнтипасха – първата неделя след преобразяването на творението. Но някой ще каже – каква Пасха, какъв празник, та останаха ли сили за празнуване. В Англия наричат неделята след Великден „the low Sunday“. Празнична умора, предизвикана от прекомерна трапеза, от преминалата еуфория на Срастната седмица. Но това е тежка присъда за християнското съзнание. Ако не са останали сили за празнуване, значи не сме на висотата на вярата. Християнинът може да се умори от всичко друго, но от празнуване – никога, понеже самият живот е празник. Само празник и нищо друго. Нищо друго освен празнуване не е абсолютно потребно.

Всъщност празникът започва сега тепърва. Истинското осмисляне на Възкресението започва от днес, когато се припомня целият епизод с уверяването на св. ап. Тома. Казват, че св. ап. Тома не вярвал във Възкресението, преди да пипне и да види. Напротив, тъкмо и само той вярва преди. Той единствен вярва и поради това той единствен знае какви доказателства са нужни, за да се увери вярата. Останалите не вярват, понеже все още не разбират какво се е случило. Те са съзряли, но не са проумели все още. Те вярват в онова, което хората винаги са знаели, а именно, че човекът не изчезва напълно при смъртта. Че душата, или умът, или дори нещо от ума, което някои наричат активен интелект, се съхранява по някакъв начин и дори понякога се проявява – това е общоразпространено мнение. Тези проявления са по-скоро плашещи за нас, отколкото радостни. Защото в тях има определена неистина – нито умът, нито душата, нито онова, което се нарича „духове“, са самият човек. Тома обаче е много напред с материала. Той вече чете следващия том от християнската антропология. Той добре знае, че Възкресението не е живот след смъртта. Ако беше така, нямаше да има никакъв повод за празнуване. Възкресението е живот на целия човек в тяло. Затова Тома иска доказателство откъм тялото, а не откъм душата или откъм ума.

4.5052631578947 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (95 Votes)

0998Интервю за БТА с проф. Иван Желев, дългогодишен преподавател в Богословския факултет на Софийския университет и директор на дирекция Вероизповедания при две правителства, в което коментира предстоящата визита на папа Франциск у нас.

- Проф. Желев, посещението на папа Франциск е второто на глава на Римокатолическата църква у нас. Какви са традиционните отношения между двете църкви от гледна точка на историята?

- Отношенията между Българската православна църква и Римокатолическата църква не са възможно най-добрите. Това не е заради проблеми с римокатолиците у нас или въобще с Римокатолическата църква, а поради някои настроения вътре в Синода, като ръководно тяло на Българската православна църква.

На друга основа са поставени отношенията между православни и римокатолици в Украйна, Русия, Румъния или дори в Словакия. Това са страни, в които има многобройни униатски църкви, където има стари проблеми от времето на тоталитарните режими, където хората насила са заставяни да преминат към православието, след което в новото време те се връщат към католицизма; там има проблеми, свързани с връщане, дори с насилие завземане на имоти и др.

В България през последните десетилетия, както и преди и след промените, римокатолици и православни живеят мирно като християни. От тази гледна точка посещението на папата не би трябвало да предизвика никакви тревоги сред православните. Има виждания, че папата не трябва да идва тук, че е заплаха за православието. Според мен това са изказвания на хора, които говорят шаблонно и които нямат представа какво е значението на едно подобно официално посещение – срещите с вярващите-католици в България, с ръководството на страната, с президента, с министър-председателя.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (54 Votes)

psaltesЗадавали ли сте си въпроса в каква зависимост са църковната музика и певците? Кой е по-важният, кой е определящият?

Вероятно повечето от нас ще се изкушат да придадат по-голяма значимост на човешкия фактор, тъй като той е двигателят на църковната музика, поне на изпълнителско ниво. Разбира се, без певци музиката би била само сбор от графични знаци, отбелязани върху хартия. Знаци, които крият същността си зад формата и не се поддават на дешифриране – или, с две думи, заровено съкровище.

Струва ми се обаче, че такъв подход би бил обясним само в самото начало на сблъскването с този проблем. Защо ли?

Църковната музика е богатство от мелодии и ритми, освещаващи нашето слухово сетиво, а от там и душевния ни строй.

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.