Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

DSC 0010Разговор със ставр. ик. Мариан Чокънел, председател на eпископската катедрала „Успение Богородично и св. вмчк Георги“, гр. Гюргево, за начина по който Румънската православна църква насърчава усилията на свещениците за привличане на младите хора и децата към православното богослужение.

Често в румънските храмовете могат да се видят млади семейства с деца. Някои от тях идват на богослужение, облечени в традиционни народни носии. Така Църквата се обновява, приобщавайки все повече хора за активно участие в богослужението, казва ставр. ик. Мариан Чокънел, и разказва за пастирските грижи за децата в северната ни съседка.

В нашата църква вече имаме утвърдена традиция в неделните и празнични дни да бъдат причастявани децата и свещениците да им обръщат специално внимание. По-малките, до 7-8 годишна възраст, вече са приучени от родителите си да стават рано за служба, да не закусват, за да се причастят. По-големите се изповядват преди това, кратко, без много подробности, защото нямат тежки грехове. Важното е да свикнат с изповедта. Причастяват се голяма част от младежите.

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)

10985353 870535659697828 3574883346706441111 nЕдин от най-великите изповедници на св. Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец (старецът Паисий) говори за постъпката на обикновен атонски монах, която е пример за жива вяра и искрено дръзновение. Веднъж, когато бил в храма на св. Литургия, чул откъса от Евангелския текст: „И ето Аз Ви давам власт да настъпвате на змии и скорпии и всяка вражия сила и нищо няма да ви повреди!“ (Лука 10:19). И той така се впечатлил от него, че решил да го прилага в живота си в буквалния и най-пряк смисъл на думата. Пред смаяните погледи на своите събратя хващал змии и скорпиони и ги увивал около ръцете си и държал в шепата си. Това правел пред всички, не само без никакъв страх и притеснение, но и съвсем спокойно, като се шегувал свободно с всички, които го наблюдавали.

Ние всички твърдим, че имаме вяра. Обичаме да цитираме, спорим, утвърждаваме словата на Спасителя и св. ап. Павел за нея, но доколко тя е искрена, проста и по детски чиста, такава, каквато изявена да радва нашия Отец Небесен?

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

picturemessage t4dzhhwk.bq0От вчера в българския интернет се споделят снимки от руските социални мрежи, които показват необичайни автомобили с руска регистрация и надписи „Святая Русь“, паркирани пред Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София. Те са на активисти на Национално освободителното движение от Русия – организация, бореща се срещу западното влияние и „пораженията, нанесени на страната със загубата на Студената война през 1991 г.“, довела до разпадането на СССР. Мотото на тяхната дейност е „За възстановяване на законните граници от 1945-1995 г.“. Част от тяхната дейност е и Агитационно-хуманитарното автошествие „Голямата Русия“ (Большая Россия), което стартира като агитационно-просветна кампания за важната роля на действащия президент Путин в навечерието на изборите през 2017 г. Тогава маршрутът е Магадан-Москва-Магадан.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

71333896 10158843161028146 1427568539878817792 nНа 28 септември в катедралата на „рю Дарю“ в Париж се състоя пастирско събрание на разпуснатата Архиепископия на руските енории в Западна Европа, свикано от бившия Хариуполски архиеп. Йоан (Ренето).

Този път са участвали само онези клирици, решени да последват владиката под омофора на Московската патриаршия, където той след 7 септември бе приет с титлата Дубненски. Присъствали са 51, а други 37 са потвърдили задочно подкрепата си за архиеп. Йоан, тоест 88 от 162 клирици. Целта на събранието е била да се приеме и подпише молба за каноническо присъединяване към МП. След единодушно гласуване молбата е била приета и следва да бъде придвижена по административния ред.

Не без пропагандни трикове и манипулативни изявления както от страна на МП, така и на тримата (от 12) останали около владиката членове от епархийския съвет, напоследък се създава впечатление за едно масово и победоносно присъединяване на цялата структура към Москва, което обаче съвсем не е така. Формалното мнозинство, което на последното уставно общо събрание от 7 септември гласува за общо подчиняване на МП, всъщност не постигна необходимите според устава две трети. Този най-важен факт се замъглява умишлено от самия архиепископ и неговите приближени, които изтъкват, че все пак е постигнато числено мнозинство и че в края на краищата архиепископът има висшето „пастирско право“ (?!) да наложи своето решение, т. е. всички устави и канони елегантно се замитат под килима. Този нетипичен за благия владика тоталитарен стил подсказва, че той бързо се е престроил към похватите, широко прилагани в неговата нова патриаршия. И (или) вече се намира под твърдия контрол на своите нови шефове.

4.6734693877551 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (49 Votes)

pilateПиша този текст като християнин и искам от самото начало да подчертая това, макар че ясно виждам как определени медийни среди се опитват да наложат онова, за което ще пиша тук, като обществено-политически, та даже като най-горещо обществено-политически проблем. Става дума за медийната война против намаляването на срока на осъдителните присъди за тежки престъпления, когато подсъдимият е направил доброволни самопризнания. Вместо доживотен затвор (без право на замяна) в такива случаи съдът намалявал наказанието на… „между двадесет и тридесет години затвор“.

И ето: „обществото ни“ е възмутено от подобна снизходителност! Поне така твърдят споменатите медийни среди, които буквално всеки ден издирват по някой юрист, адвокат, „общественик“, интелектуалец, които да огласят „възмущението“ му от страниците на вестника.

Да се разберем – за нито един от случаите, които се разискват: за убийството и изнасилването на журналистката в Русе, за убийството и изнасилването на малко момиче в село Сотиря, последвано от още едно посегателство в същото село, дори за убийството на сина на Христо Монов (за което версиите са крещящо противоречиви и чийто убиец бе освободен не след една или две, а след 12 години в затвора) – аз не отричам, че представляват тежки престъпления, които заслужават наказание. Да се отнеме живота на човек, от християнска гледна точка означава да се „апострофира“ Божията воля „да бъде“ една уникална, абсолютно не-повторима личност, която Създателят е „извикал“ в битие веднъж и завинаги – не само за тукашния временен живот, но и за вечното ѝ спасение. Дал ѝ е свободата да измине уникален жизнен път, да осъществи своите неповторими жизнени „истории“, да „окръгли“ скъпоценния кристал на паметта за своето детство, младост, зрялост; да бъде неповторимият „любим“ („любима“) за съпругата или съпруга си, които като никой друг ще срещне по пътя си. Да стане като никой друг майката (или бащата) на децата, които никой, никой друг освен нея (него) не би могъл да има. И ето: Божията воля за ето този абсолютно уникален, незаменим, не можещ да се роди отново човек убиецът радикално „апострофира“. Да, това е ужасяващо.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин