Мобилно меню

4.8995215311005 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (209 Votes)

IMG 0152 2Искам да разкажа една приказка. Чух я от моя приятел д-р Филип Абединов (Бедо) – един различен лекар. На мене ми е любим.

Та… Няма да започвам с „Имало едно време…“, защото събитието е вечно повтарящо се – случвало се е, случва се и ще се… Завършил един млад човек медицина и започнал да лекува. Добре му се получавало. Бързо станал популярен, а и поради амбицията си се развивал бързо и добре. Попаднал обаче на един завързан случай и, докато стоял и разсъждавал край леглото на болния, се появил дяволът и му рекъл: „Искаш ли да станеш най-добрият лекар, да си световно известен, да те обичат и харесват, да ти целуват ръцете?…“.

Младият лекар се замислил, изкушил се и наум си казал: „Е, нали за това съм учил, искам го, естествено. Пък и нали ще лекувам хора“. И на глас потвърдил пред дявола: „Искам, да!“. Тогава дяволът му казал: „Когато те извикат при някой болен, аз ще съм там. Ако съм до краката му, значи положението е неспасяемо, ако съм му до главата – има шанс, лекувай!“.

Не минало много време и повикали лекаря при едно детенце. Дяволът стоял до краката на детето. Лекарят го погледнал с молба в очите, но дяволът бил непоколебим. И тогава… Лекарят с рязко движение завъртял болничното легло и дяволът се озовал до главата на детето. Лечението се оказало успешно. Времето минавало. В невъзможните ситуации лекарят въртял леглото и излизал победител във всяка ситуация. Станал най-добрият! Победил дявола.

4.67 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (100 Votes)

625Известни са думите на апостола от Първо послание към коринтяни: „Сега ние виждаме като през (затъмнено) стъкло, гадателно“ (срв. 1 Кор. 13:12). Действително, често ние ставаме заложници на собствения си светоглед, извратен от греховността и духовната неграмотност, заради което истинността, действителността се оказва „извън зоната на достъп“ за нас. Нашите митове и предразсъдъци по пътя към Бога ни уподобяват на кон с капаци, почти лишен от пълноценно виждане. За проблемите на „оптиката“ в духовния живот се съгласи да побеседва с нас прот. Георгий Йоффе.

- Прот. Александър Шмеман доста много е писал за квази-християнството, различавайки неговите различни форми: национализирано, идеологизирано, „гръмко“ изобличаващо, бюрократизирано, обредоверие и т. н. Клайв С. Луис е отбелязвал изкушението да се изпадне в „християнство, разредено с вода“ – в преднамерено облекчена версия на Христовата вест, не изискваща максимално себеотдаване. От Ваша гледна точка коя подмяна на християнството е най-разрушителна и рискована днес? Какви форми на лъжехристиянство е най-лесно да бъдат погрешно отъждествявани с истинското учение на Христос?

- Мисля, че всяка подмяна се основава на човешкото невежество и самозалъгване, на неразбирането или неприемането на вселенската универсалност на християнството. Всеки народ привнася в Църквата свое своеобразие, на всеки народ Църквата дава възможност за приобщаване към Бога, възможност да вижда във всеки човек брат или сестра в Христос. Войните и революциите през миналия век са породили в нас болезнената криза на националната самоидентичност, непреодоляна и до сега.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

bart- Ваше Светейшество, Константинополската Вселенска патриаршия е известна с откритостта и привързаността си към развитието на отношенията, установени между националните деноминации в православния свят. С „провъзгласяването“ на украинската православна автокефалия беше направена много смела стъпка, която някои православни християни смятат за причина за разделението в православието. Бихте ли обяснили как е взето това решение?

- Благодарим Ви за тази покана за този много важен духовен и църковен разговор чрез информационна агенция БГНЕС, който със сигурност ще осветли много страни на украинския църковен въпрос и много други неща. Заедно с топлите ни поздрави към всички членове на Вашата агенция, ние също поздравяваме и любимите Ви читатели, и изразяваме нашата обич и благодарност към нашия възлюбен брат, Негово Блаженство Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, вековната йерархия на Българската църква, към цялото духовенство и всички благочестиви българи.

За да разкрием причините, поради които Синодът на Вселенската патриаршия след много сериозно обмисляне реши да предостави автокефалия на Украйна на 22 април 2018 г., ще трябва първо да разгледаме историята на Киевската митрополия, въпреки че това трудно може да се направи в рамките на едно интервю. Но преди това пред Бога и хората ние сме длъжни да изложим някои исторически истини.

4.8470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (85 Votes)

2P20160117 VSN 9074 12001 1Прекият отговор е прост: защото такива няма.

Когато днес църковните активисти говорят за детски литургии, се има предвид отслужване на св. Евхаристия със засилено участие на малолетни от различни възрасти, до 13-14 г. Това е единственото, което може да определи литургията като „детска“. Като съдържание е немислимо да се отслужват някакви опростени издания на тайнството. Такива никога не е имало, не може и да има. Св. Литургия е преподадена на възрастни, вече зрели хора и винаги се отслужва от такива. В древността всъщност децата рядко са били и кръстени, като се има предвид, че тогава обикновено кръщавали възрастни хора. Но и по-късно, когато кръщението на младенци става норма в живота на християните, Църквата никога не създава някакви алтернативни детски форми на св. Тайнства. (Тук не бива църковното богослужение да се бърка с адаптираните детски издания на Библията, молитвословите или учебните помагала в часовете по вероучение.)

Какво се случва, когато децата биват доведени на едно такова богослужение? Първо, те знаят, че то е организирано за тях, като деца. Само поради този факт в съзнанието им се извършва вече едно разграничение: „водят ни на нещо, което е специално за нас, така както ни водят на детски спектакли, показват ни детски филми, слушаме детски концерти“. И въпреки че те са изпълнявани от възрастни, представляват нещо приспособено, детско, нещо, което „ние да можем да разберем, понеже онова, което е за възрастни, още не е за нас“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

aimilios kiprou 1В интервю за гръцкия сайт Ромфеа Кипърският архиеп. Хризостом разказва за своята миротворческа мисия в Сърбия, България и Гърция, за перспективите за признаването на Православната църква в Украйна и за скорошната визита в Кипър на митр. Иларион (Алфеев)

- Ваше Блаженство, неотдавна се срещнахте с предстоятелите на православните църкви в Сърбия, България и Гърция. Каква беше целта на Вашата визита?

- Предприех тези срещи, защото искам да послужа на нашето православие. Видях, че единственият начин да не стигнем до плачевно състояние и да избегнем разкола е някой от братята предстоятели да се заеме със задачата да отиде при всички предстоятели и да проведе своего рода координиране – разбира се, с официалното съгласие на Всесветейшия (Константинополски – бел. ред.) патриарх. Така че всички да имаме едно мнение, за да преодолеем създалия се проблем.

Защото след томоса за автокефалия, който издаде Вселенският патриарх, никой не реагира, не предприе нищо. Аз вярвам, че това е правилно, защото, ако едни се бяха опитали да подкрепят Константинопол, а други – Москва, тогава с математическа точност щяхме да имаме разкол! А това трябваше да се избегне на всяка цена.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.