Мобилно меню

2.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 2.67 (60 Votes)

1616 nВ (историческото?) официално комюнике на Св. Синод на Гръцката църква след заседанието му за м. август (28.8.2019 г.) се казва, че:

„След изслушване на докладите на синодната Комисия по догматическите и каноническите въпроси и на Комисията по междуправославни и междухристиянски връзки, относно украинския въпрос, Св. Синод признава каноничното право на Вселенска патриаршия да предостави автокефалия, както и прерогатива на предстоятеля на Гръцката църква да придвижи по-нататък въпроса за признаването на Църквата в Украйна“.

Въз основа на комюникето може да се каже, че:

1) Църквата в Гърция посредством своя официален административен орган (Св. Синод) признава правото на Вселенския патриарх да предоставя автокефален статут на една поместна църква (без да споменава като необходимо условие за предоставянето на нова автокефалия свикването на всеобщ (всеправославен) събор или утвърждаване на акта за предоставяне на автокефалията от една или повече православни църкви – ако беше така, то тогава правото за предоставяне на автокефалия нямаше да бъде свързвано с Вселенския патриарх, а с друго лице или с друг общоправославен орган).

2) Освен това, в своето комюнике Св. Синод не говори за необходимост от по-нататъшно одобряване на решението му от страна на Йерархията на Гръцката църква, т. е. от всички действащи митрополити и нейн висш управленски орган.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (80 Votes)

Rila monasteryВинаги е полезно да се сравняваме с другите. Само че не с цел да се самозалъгваме колко сме по-красиви, по-добри, по-вярващи, по-смирени, по-изпълнителни християни, а да виждаме колко много ни липсва, за да сме като другите, чиито положителни качества нашият егоизъм услужливо засенчва.

Ако успеем поне за малко, поне за минути, за секунди, ако щете, да изключим бръмчилото на егоизма си, тези полезни сравнения ще ги усетим и като болезнени. Но, както казва народът ни, „тая болка не е за умрялка“, тоест, тя не е фатална, а дори е полезна. Защото ни помага да се осъзнаем къде сме, колко сме не на мястото, на което би трябвало да сме – като човеци, като християни православни.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (75 Votes)

c91dfeaf136698d62b12eaff734e0487Преди няколко дни в църковната канцелария имах среща с младеж, който, изпълнен с тревога, но и с надежда, се обърна към мене: „Отче, много Ви моля да ми помогнете. Вече съм на края на силите си. Целият ми живот е объркан. В нищо не ми върви. Всичките ми пътища пропадат. Казаха ми да отида и да поискам да ми дадат да отключа църквата рано сутринта и така всичко ще се оправи. Вие явно сте дежурният свещеник и можете да ми помогнете. Когато дойдете утре за службата, да ми дадете ключа, за да отключа църквата!“.

Изслушах го с внимание, но и с известно отегчение, защото беше „поредният“, който искаше да „преобрази“ живота си по този начин. Но, виждайки голямото му желание, казах: „Няма нужда да правите това, защото е проява на суеверие. Не знам кой Ви го е казал, но знайте, че светата Църква не благославя това. Не само Православието, но и всички християнски деноминации. А дори да Ви позволя, нищо във Вашия живот няма да се промени. Истината е друга: ключът за Църквата е Вашата вяра! Просто повярвайте в Христос и Неговото учение! Препоръчвам Ви да си купите молитвеник и да се молите всеки ден, да посещавате богослуженията и особено неделната света Литургия! Можете да си запишете една света Четиридесетница за здраве и ние в храма да се молим всяка сутрин за Вас. После, дай Боже, да се изповядате и причастите! Но най-важното – повярвайте! Събудете вярата в себе си! Защото няма човек, който да няма никаква вяра! Разгорете я! Повярвайте на вярата си – това е ключът! Всичко друго е измислица. Няма нищо общо с християнството!“.

2.6851851851852 1 1 1 1 1 Rating 2.69 (54 Votes)

IMG 6696Поклонничеството има дълбоки корени в християнството – през всички векове християните са вярвали, че положените усилия да се откъснеш от суетата на всекидневието, да пожертваш личния си комфорт, за да почетеш някоя християнска светиня, принасят духовен плод. Когато поклонението е до светите мощи на някой Божи угодник, за вярващия то се превръща и в една съкровена лична среща със светеца, но и с Христос, Който го е прославил. В същото време в църковното съзнание поклонничеството никога не е било самоцел – нито пътят, нито умората имат някаква стойност пред Бога сами по себе си. Поклонението ни освещава единствено, ако развива у поклонниците християнски дух и мислене, които правят възможна нашата истинска среща с почитания светец. Само тогава ние сме способни да приемем неговия благослов и да отнесем по домовете си нещо повече от спомени за усилно пътуване, преживени премеждия или красиви гледки.

4.746835443038 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (79 Votes)

IMG 20190804 115024Случи ми се преди седмица да участвам като мирянин в православно богослужение в Германия и това ме наведе на някои размисли.

Като православни хора си знаем добре, че щом е православно богослужението, то обикновено е на националния език, дори когато за молитви и песнопения се ползва средновековен гръцки или църковнославянски език. Защото поне проповедта е на говоримия език, хората общуват със свещеника и помежду си на националния си език, а „чужденецът“ (колкото и относително да е това понятие в чужбина) си остава изолиран. В тези църковни общности българите си говорят на български, гърците – на гръцки, румънците – на румънски, руснаците – на руски, сърбите – на сръбски и т. нат. Харесва ли ни или не, православните (национални) храмове в чужбина играят ролята и на национални клубове, колкото и грубо да звучи това за някои хора.

И така, ако сте в Германия и искате в идващата неделя или празник да отидете на църква, какво ще направите?

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.