На 8 август в Русия отбелязаха седемдесет години от началото на сталинските репресии в Бутовския полигон. На това място, което сега е просто един от кварталите на Москва, всеки сантиметър земя е напоен с кръв. Само за година, в периода от август 1937 г. до февруари 1938 г. тук са убити и погребани 20 765 души. Между тях близо хиляда свещеници, монаси и обикновени християни, попаднали тук заради религиозните си убеждения. Това е според документите, запазени и обнародвани за този период досега. Общо за времето на социда („изтребване по социален признак”) до 50-е години на 20 в., когато „месомелачката Бутово” е закрита, жертвите са повече от 100 хиляди. Първоначално на местните жители било съобщено, че на полигона ще се изпробва ново оръжие. След това обаче започнали да пристигат осъдените и стрелбата не стихвала - по 40-50 водели в камион, общо 400 на ден... Понякога при по-добра организация и повече. Погребвали ги в ровове, дълги петстотин метра.
Близките на много от тях едва сега научават за участта на „безследно изчезналите” от публикуваните „мартирологии” – списъци с имената на жертвите, наречени така по аналогия с древните списъци на ранните християнски мъченици.
Проклетото някога място сега привлича поклонници. Превръща се не просто в паметно място, повод за историческа ретроспекция, а именно в светиня. Светостта, която е винаги в историята и затова е носител на историческа памет, е постоянен извор на обновление. Тя превръща в част от ежедневието ни изповедничеството, дава възможност не просто да се осмисли миналото, но и да станем причастни на силата на мъченическия дух.
Проклетото някога място сега привлича поклонници. Превръща се не просто в паметно място, повод за историческа ретроспекция, а именно в светиня. Светостта, която е винаги в историята и затова е носител на историческа памет, е постоянен извор на обновление. Тя превръща в част от ежедневието ни изповедничеството, дава възможност не просто да се осмисли миналото, но и да станем причастни на силата на мъченическия дух.
Когато през 1995 г. територията на
бившия полигон е предадена на Руската православна църква, там веднага е поставен малък кръст и е издигнат дървен храм, чийто олтар е точно над единия от „рововете на смъртта”. Еднокуполната църква била създадена по проект на известния архитект Димитрий Шиховски-Шика, внук на убития на полигона свещеник Михаил Шика. Този дървен храм става известен с името „храм-на-крови”.
бившия полигон е предадена на Руската православна църква, там веднага е поставен малък кръст и е издигнат дървен храм, чийто олтар е точно над единия от „рововете на смъртта”. Еднокуполната църква била създадена по проект на известния архитект Димитрий Шиховски-Шика, внук на убития на полигона свещеник Михаил Шика. Този дървен храм става известен с името „храм-на-крови”.Малко по-късно патриарх Алексий II полага първия камък на големия храм на „Бутовските новомъченици”, наричайки бившия полигон „Руската Голгота”. 323 са убитите, които Руската църква е причислила досега към лика на светиите. Няма друго място в Русия, където мъченически да са загинали толкова много вярващи и клирици от всички степени – от висши йерарси до обикновени четци.
Един от най-известните Бутовски новомъченици е Петроградският митрополит Серафим (Чичагов), канонизиран през 1997 г. Той бил 82-годишен, смъртно болен, когато пристигнали да го арестуват. Нито възрастта му, нито смъртоносната болест трогнали палачите. Йерархът бил пренесен на носилка първо в затвора, а после на Бутовския полигон за разстрел. Заедно с него били убити още няколко архиереи: архиепископите Димитрий Доброседов, Николай Добронравов, Аркадий Осталский, епископ Йон Лазарев и много други.
Тази година, на 8 август, когато се отбелязват 70 години от началото на масовите убийства, по инициатива на руския патриарх Алексий II в Бутово беше издигнат дървен кръст, висок 12.5 м и направен от дървета, отсечени в Соловецките острови – малкия архипелаг в Бяло море, където е създаден първият от зловещите лагери в системата ГУЛАГ.
Кръстът е дело е на монасите от местния Соловецки манастир, които работят върху него цели пет месеца. В подножието на кръста са вградени камъни от Соловецкия манастир, както и от разрушени църкви и манастири от цялата страна. Той бе доставен по водния „Беломорско-балтийски канал”, защото по думите на един от организаторите отец Йоан Каляда „именно на него са работили много от политическите затворници в Русия и тук са намирали смъртта си”.
Паметта на жертвите на сталинския терор през миналата седмица беше отбелязана само в храмовете и манастирите в страната – чрез множество заупокойни литургии и панихиди. Политическата власт не взе участие в юбилея, въпреки че символиката на събитието е наистина богата, историческата стойност на тъжния юбилей също.
Наблюдателите в Русия справедливо отбелязаха липсата на хора от Кремъл в тържествата. Дори своеобразният кръстен ход, продължил десет дни, който свърза ГУЛАГ с Бутово, не успя да привлече вниманието на висшата държавна власт. Не се сбъднаха желанията на руски общественици да видят главата на държавата да поднася цветя на гроба на жертвите на държавата. Така, както направи Вили Брандт през 1970 г. на Варшавското гето и беше обявен за този си акт от сп. „Тайм” за политик на годината, а през следващата година получи и Нобелова награда за мир. Опозицията с право нарече реакцията на държавната власт неадекватна: „Нека не забравяме 1937 г. – заяви президентът Путин, – но на други места са ставали много по-страшни работи...”
Кръстът е дело е на монасите от местния Соловецки манастир, които работят върху него цели пет месеца. В подножието на кръста са вградени камъни от Соловецкия манастир, както и от разрушени църкви и манастири от цялата страна. Той бе доставен по водния „Беломорско-балтийски канал”, защото по думите на един от организаторите отец Йоан Каляда „именно на него са работили много от политическите затворници в Русия и тук са намирали смъртта си”.Паметта на жертвите на сталинския терор през миналата седмица беше отбелязана само в храмовете и манастирите в страната – чрез множество заупокойни литургии и панихиди. Политическата власт не взе участие в юбилея, въпреки че символиката на събитието е наистина богата, историческата стойност на тъжния юбилей също.
Наблюдателите в Русия справедливо отбелязаха липсата на хора от Кремъл в тържествата. Дори своеобразният кръстен ход, продължил десет дни, който свърза ГУЛАГ с Бутово, не успя да привлече вниманието на висшата държавна власт. Не се сбъднаха желанията на руски общественици да видят главата на държавата да поднася цветя на гроба на жертвите на държавата. Така, както направи Вили Брандт през 1970 г. на Варшавското гето и беше обявен за този си акт от сп. „Тайм” за политик на годината, а през следващата година получи и Нобелова награда за мир. Опозицията с право нарече реакцията на държавната власт неадекватна: „Нека не забравяме 1937 г. – заяви президентът Путин, – но на други места са ставали много по-страшни работи...”
Колкото и странно да изглежда, руснаците се разделят много по-лесно с култа към Ленин, отколкото с култа към Сталин. Въпреки недвусмислените свидетелства за геноцида, извършван над собственния народ, все по-чести са съобщенията за издигане на негови паметници и поява на топоними с неговото име. Официалната пропаганда слага акцента върху ролята на Сталин като консолидатор на руското общество и победител на фашистите, а въпросът за репресиите и терора целенасочено се оставя на заден план. Какво по-ярко свидетелство за дълбоката морална криза в съвременното руско общество. И най-удивителното е, че Сталин се харесва на младите и образованите. Причината е в парадоксалното разбиране за политическата вреда от разкаянието. За голяма част от руското общество разкаянието е израз на слабост – съжаляват, значи отслабват 
и държавата губи силата си. Руското общество предпочита да не изпитва вина за репресиите в миналото и да възлага отговорността на властта: „ТЕ го направиха”. Властта от своя страна всеки път последователно прехвърля вината върху своите предшественици: „ТЕ го извършиха”. Резултатът е втора за последните 40 години реабилитация на Сталин, която тече в момента в Русия. Затова и отбелязването на мрачната Бутовска годишнина естествено остана встрани от ярката светлина на медийните прожектори – като нежелан спомен, непоета и неизживяна вина.
и държавата губи силата си. Руското общество предпочита да не изпитва вина за репресиите в миналото и да възлага отговорността на властта: „ТЕ го направиха”. Властта от своя страна всеки път последователно прехвърля вината върху своите предшественици: „ТЕ го извършиха”. Резултатът е втора за последните 40 години реабилитация на Сталин, която тече в момента в Русия. Затова и отбелязването на мрачната Бутовска годишнина естествено остана встрани от ярката светлина на медийните прожектори – като нежелан спомен, непоета и неизживяна вина.„Широка, твърде широка е руската душа. Аз бих я стеснил” – са незабравимите думи на Достоевски в прочутите „Братя Карамазови”, описващи парадоксалните контрасти на руския дух. В тази широта са адът и раят на Русия – тук е и Бутово, но тук е и „храм-на-крови”, където местният свещеник отец Стефан възнася молитви не само за жертвите на терора, но и за техните мъчители, много от които биват убити и погребани на същото място. „Защото – казва свещеникът – знае ли някой как са се чувствали в минутата на смъртта си?”...
