Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (62 Votes)

toixografia 008Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца (1 Иоан. 2:13).

Когато казваме познавам Бога, нямаме предвид интелектуално познание, а че сме получили пълно уверение в сърцето, че сме Го преживели. В Църквата богопознанието означава вкусване от Бога, опит от Бога, опит от Божията любов, означава познавам Бога. Затова този, който може да каже, че познава Бога, е човекът, който реално е разбрал Божията любов, вкусил е от нея и това не е нещо абстрактно, а има конкретни последици. Доколкото познавам Божията любов и съм я вкусил, означава, че имам конкретни резултати. Не мога да казвам, че вкусвам Божията любов, но да няма резултат от това. Както този, който яде някакво ядене, вкусва го, засища се, усеща го, знае какво става. Същото става и с човека, който вкусва Бога. Това не е нещо теоретично, не е нещо, което човека не може да го изследва, а е опитно и има своите резултати – плодовете на Светия Дух. Този, който познава, вкусва и живее опитно Бога, има като резултат тези плодове: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

Когато нямаме плодовете на Светия Дух, а вместо тях имаме други, по-лоши плодове, това означава, че е нужен още труд, че още не сме познали Бога, не сме Го вкусили както трябва и затова липсват резултати от Божията любов в нас. Това е един от проблемите на църковните хора: ходим на църква, молим се, четем Божието слово, но всички тези неща не ни преобразяват, не ни променят, оставаме същите, затворени в нашата болест, в нашата дребнавост, до такава степен, че човек се пита – е, добре, цял живот живееш в Църквата – няма ли резултат от това? Възможно ли е да живееш в Църквата и да нямаш конкретни резултати? Нещо става. Това, че живееш в Църквата, е факт. След като живееш, молиш се, изповядваш се, четеш, всичко това е даденост; от друга страна, това, че Църквата действа изцелително върху човека също е факт, а доказателството са всички тези хора, които са се изцелили в нея. Следователно, нито Църквата има грешка, нито това, че живееш в Църквата е грешка, а грешката е в това, че ти, който живееш в Църквата, в крайна сметка не се изцеляваш и това се дължи на теб; както този, който е болен в болницата, но не оставя лекаря да приложи необходимото лечение. Той дори може да е служител в болницата, но да не се изцелява, да не се поддава на лечение.

Много пъти това вреди на Църквата и я принизява в очите на хората, които търсят истината. И ние самите го виждаме преди всичко в самите нас, но и в другите хора, които понякога имат такова поведение и начини на мислене, че казваш, добре, този човек толкова време се изповядва, моли се, причастява се, изследва Божието слово, а сега разсъждава така – Църквата не го ли е променила!? Ако не го е променила и остава същият, означава, че имаме проблем. Трябва да изследваме проблема и знаете ли кой е тестът за това? Моментите на изкушенията, на изпитанията, там си проличава човекът. Нека ви дам малко тежък пример. Да речем, че двама съпрузи живеят в Църквата, изповядват се, причастяват се, четат Св. Писание и в даден момент е нормално да създадат деца – жената забременява, отиват при лекаря и добрият лекар казва, че виж, детето ти има проблем. Има някаква болест, синдром на Даун казват обикновено. Там човек започва да мисли – много пъти го видяхме – за умъртвяването на плода благородно наричано прекъсване на бременността. Като спирането на тока или на водата. Е, нищо не е, натискаш копчето и после пак го пускаш! Сега не го наричат аборт, сега наименованието се е променило и е станало нещо благородно. И виждаш човека, който реално се огъва, плаче, ридае, противи се и е склонен да направи това нещо. Понякога даже е още по-зле: родителите, които са християни, ако дъщеря им забременее без да е омъжена, започват: детето ми, щерка ми, какво ще стане с мене! Какво ще кажат, кой ще го гледа! Какво ще е нейното бъдеще! Лесното решение е: Върви на лекар, да го отстрани! Да, ама така ли мисли човек, който живее в Църквата? Когато се окаже пред някакво затруднение, в момента, когато трябва да се върне с победа или мъртъв (според лаконичното пожелание на спартанските жени към сина или мъжа им: да се върне или с победата на щита, или мъртъв върху него), тогава какво прави? Ще приличаме на онова дете... Всъщност казах ли ви какво си изпатих заради карнавала? Един младеж, който искаше да отиде на карнавала, дойде и ме попита:

- Отче, да отида ли на карнавала? Грях ли е?

Аз му казах:

- Виж, ще ти кажа няколко неща и сам ще решиш. Става ли?

- Става.

- Слушай, карнавалът не е християнски празник, не е църковен празник, не празнуваме Христос, св. Богородица, светците. Така ли е?

- Да!

- Кажи ми, ако отидеш на карнавала, Христос там ли ще бъде?

- Не!

- Св. Богородица?

- Не!

- Ангелите? Не.

- Е, какво ще направиш сега? 

- Ще отида!

Номерът не мина. Не се хвана. Така е, идва някой, гледа нещата, преценява и въпреки това избира злото, а не доброто. Ама не можеш да кажеш, че имаш опит от Бога и когато дойде някакво затруднение, всичко веднага да рухва. Със сигурност, тежко е да изпаднеш в затруднение, човек го разбира, хора сме, трудно е, часът на изкушението, на скърбите, на изпитанията, дилемата е дилема, никой не поставя това под съмнение, но имено в този час се вижда какво си правил толкова време в Църквата. В крайна сметка, дали те е променила, преобразил ли си се? Станал ли си нов човек? Позна ли Оногова, Който е отначало, както казва св. ап. Йоан, позна ли действително Бога, или всичко това са били външни неща, които са ставали по различни лични и емоционални причини и сега всичко е изчезнало?

Знаете ли колко пъти сме преживели това? Изключително много. Много е болезнено да виждаш хора, които цял живот са в Църквата, но идва трудния час на изкушението, когато трябва да изберат и те правят абсурден избор. Това е тъжно и за нас, когато ни се случва, но и за нашите братя, когато се случва с тях. Това е нашата човешка страна, човешкото разочарование. Както Христос казва в притчата за семето, което паднало върху камениста почва. То поникнало, но веднага щом слънцето изгряло, го изгорило, т. е. веднага щом дошъл часът на изкушението. Изкушенията, скърбите, изпитанията показват нашата висота, там ще те видя, не когато си добре, ако съм добре и всичко върви добре, щастлив съм, здрав съм, имам си семейството, в онзи час, горко ни, ако не прославяме Бога! Тогава кой не прославя Бога и не казва слава Богу!? Но да кажеш слава Богу! и да прославяш Бога в часа, когато си наскърбен, притеснен, нещастен, задушаваш се, но не роптаеш, проявяваш търпение и държиш вярата в Бога – това е знак, че наистина си познал Бог, вкусил си от Него и твоята връзка с Бога те е променила. Това иска да каже тук св. ап. Йоан, пишейки на бащите, че сте Го познали отначало. Познали сте Бога и имате конкретните плодове и резултати от този опит от Бога.

Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.

Както обичаме нашата съпруга или съпруг и не можем да обичаме други девойки, не че ги мразим или се гнусим от тях – така трябва да обичаме и само Бога. Когато съпрузите се обичат, това означава, че двамата живеят в пълно душевно-телесно единство и няма място за трето лице между тях. Така и този, който иска да обича Бога, не може да обича светския дух, каквото и да прави. Трябва да разберем, че не можем да работим за двама господари, както казва Христос.

За да бъдем християни и Божии чеда, да носим Христово име и да живеем този опит от Христос, трябва да вървим по жизнения път, който има за цел Христос. Разбира се, ние сме хора, имаме много немощи и всекидневно вършим много грехове, но и думата грях не означава нищо друго, освен пропуск, неуспех, означава, че си се отдалечил от твоята цел. Означава, че можем да се отклоним и да живеем по светски, защото отказът от светския живот не е лесен, а много труден и означава много жертви и голяма цена, която трябва да платим от наша страна. Разбира се, за нас, които сме по-възрастни, това не означава отказ от много неща, но за по-младите е по-трудно, защото идва младият човек, който иска да обича Бога, да живее в Божията любов и трябва да се откаже от неща, които всички други правят, и един от въпросите на младите хора е: Нима ще остана сам? Ще правя неща, които други не правят? Другите ще минават оттам, а аз отсам? Ще се осъдя на изолация? Това е мъчителен въпрос за младите хора, но този, който действително обича Бога, трябва да плати тази цена. Както този, който обича една девойка, спира да ходи с други и се привързва само към нея, само с нея говори и е погълнат от нея. Такъв е и Божият човек – той не може да си играе с другите, защото, ако го прави, и държи двете въжета, както казваме, и иска да живее хем по светски, хем духовно, няма да може – едно от двете в даден момент ще надделее. И обикновено надделява светската страна, защото за това спомагат  нашите страсти, които ни тласкат към светския живот, който е лесния  път. Разбира се, когато човек започне да прави компромиси, да отстъпва и да казва: Добре! Не прèчи! Ще отида! Не ме бърка! Резултатът от това е, че постепенно, без неговото сърце да усети, той започва да се охлажда откъм Божията любов и угасва, той е като пламък, който постепенно угасва и остава вътрешно празен.

Човек трябва да внимава да не го обхване светският дух и ако се наложи да изпита болка за това, което прави, да я понесе с готовност, защото трябва да разберем, че любовта много пъти означава голяма жертва. Ако обичаш, тогава се жертваш и понасяш всякакъв труд за това, което обичаш. В противен случай любовта няма стойност, ако не включва жертва. Любовта си личи там, където се лишавам от нещо заради другия. Ако обичам Бога, това ще си проличи в часа, когато тази любов към Бога означава за мен болка, скръб, дори отхвърляне – например, приятелите ми може да ме отхвърлят. Казват ти: Ако не дойдеш довечера с мене, повече не ми говори! Защото иска да те заведе на места, където не можеш да отидеш. Той може да ти казва: Тогава не сме приятели! Е, ще загубиш приятелството, защо не? Искаш да следваш Христос, да Го обичаш, трябва да знаеш, че това нещо има цена. Ако мислиш, че можеш да отстъпваш в тези неща, тогава и в останалия си живот ще бъдеш такъв. Например в семейството – твоите приятели ще искат да те вземат и да излезете късно вечерта – какво ще правиш, ще зарежеш жена си, за да отидеш с тях? Ще излезеш една нощ, втора нощ, на третата нощ жена ти ще те чака с точилката зад вратата! Не го ли заслужаваш? Една, две, три нощи – трябва да разбереш, че от момента, в който си се оженил, господине, имаш семейство, имаш съпруга, жертваш собственото си аз и не можеш да кажеш: Ама, искам да ходя с приятелите си! На мене така ми харесва! Искам да излизам навън! Добре, а тези, които остават вътре? Които остават назад? Какво става с тях? Нямаш ли отговорност? Или съдиш въз основа на това, което на теб ти харесва и което ти искаш да правиш?

Трябва да се научиш, че този живот иска жертви и служебното ни положение много пъти изисква жертви. Този, който наистина иска да живее духовно, трябва да разбере, че в живота си много пъти ще каже Не! – на много хора и на много неща. И понякога това Не! може да означава нещо много трагично. Мъчениците с едно Да! и едно Не! са ставали мъченици. Питали са ги: Християнин ли си? Римляните, войници ги хващали на пътя и ги питали: Християнин ли си? Ако кажел да! – смърт! Ако кажел не, се избавял. Имаме 11 милиона мъченици през първите три века в Църквата – с едно Да или Не, което може да ти струва животът. Така стоят нещата, много пъти ще се окажем в ситуация да решим целия си живот с едно Да! и едно Не! Идват и ти предлагат да направиш една измама и ако кажеш Да!, ще вземеш еди-колко си пари! Ако кажеш Не, ще загубиш и парите, които ти предлагат, ще загубиш и мястото си! Много пъти много хора около нас, моля се да не срещате това, са се оказвали пред такива дилеми. Какво да правя сега: да приема неговото предложение, да стана богат, да погазя своята съвест, да кажа Да! или да кажа Не!, да загубя парите и да изпадна в немилост пред него, защото е мой началник и ще ме уволни? Какво да правя?

Е, трябва да разберем, че тук си проличава нашата ценност, защото в живота може да имаме възможности да станем какво ли не, ако погазим нашата съвест. И ако не искам да я погазим, може да се окажем в много трудно положение, но Бог е там, следи ни и целият ни живот зависи от това Да или Не. Ако се научиш да правиш компромиси с малките неща и да казваш: Не прèчи, нищо не е! Направи го!, тогава и в големите неща ще отстъпваш. Но ако се научиш да бъдеш стриктен в своята съвест по отношение на дребните неща, тогава и в големите ще бъдеш такъв. Затова е много важно да знаем, че любовта към Бога не понася любов към други неща, както и любовта в съпружеския живот не понася любовта към друго лице, защото в любовта се отдаваш абсолютно и напълно.

Въпрос: Какво да правим, когато нашите родители не харесват човека, който сме избрали в живота?

Е, накрая някой ще се разсърди, не става иначе. Вижте, често виждаме това в Църквата. Един младеж обича някоя девойка или обратното, но родителите не искат момчето и човек трябва да избере. Понеже сме млади, а родителите ни са възрастни хора, които имат опит и ни обичат, е хубаво е да вземаме предвид тяхното мнение. Когато идват и ти казват: Имам конкретни причини, поради които смятам, че този млад човек ще те терзае, не е за теб, не е добър, няма да си прекараш добре. Те имат право да си кажат мнението. Хубаво е децата да вземат предвид тяхното мнение, но ако проучат това, което родителите казват и се окаже, че не е вярно, а то много пъти не е вярно, тогава трябва да се разделят с едната от двете страни – ако истински обича другия човек, тогава трябва да се раздели с родителите си. Този, който обича, оставя майка си и баща си: в Писанието пише Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът, защото не можеш да отидеш да се ожениш и да вземеш и майка си, не става. Казах ли ви анекдота за тъщата? Един човек се оженил, построил дом, поканил всички свои приятели и познати, за да направи освещаване. Отишли и какво видели? – цялата къща била кръгла. Е, хайде, модерно е, като ротонда. Влезли вътре, всички стаи били кръгли, спалнята, трапезарията, кухнята, тоалетните, масите, столовете, телевизорът, стените. Те го попитали: Ама, какво си направил тук? Защо всичко е кръгло? Защо е така? Той отговорил: Вижте, когато се ожених, дойде тъща ми, даде ми пари и ми каза: вземи, зетко, тези пари, построй къща и остави и едно ъгълче за мен! Затова всичко било кръгло, за да няма ъгълче за тъща му.

Уважаваме мненията на нашите родители, но трябва да знаем, че е нужно да се отнесем много сериозно по въпроса с брака и родителите не могат да влязат в брака. Ако реално се обичаме един други, тогава оставяме майка си и баща си и създаваме собствен дом и семейство.

Превод: Константин Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/98hud 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.