Знаете ли, че ...
- Мощите на светеца се съхраняват в малкото градче Лод, на югоизток от Тел Авив, което по-късно е било преименувано дори на Георгополис, а главата му е в Рим. Манастир в Кайро претендира да съхранява някои лични вещи на светеца. В манастира „Св. Екатерина“ на Синай се пазят три пръста от ръката на св. Георги. Храмове на светеца започват да се строят в цялата Римска империя още през 4 в., а особено много са те в Палестина.
- Жития на св. Георги пишат византийските автори св. Андрей Критски (8 в.), Аркадий Кипърски, Теодор Квестор, св. Григорий Кипърски, Симеон Метафраст (10 в.).
- Стотици апокрифи са посветени на живота на светеца и на неговите чудеса, написани на латински, гръцки, сирийски, арабски, коптски, етиопски и други източни езици. Сред най-известните апокрифи е т. нар. Виенски палимпсест от 5 в., а също и „Деяния на св. Георги“ от 6 в., „Мъченичеството на Георги“ и др. Те се отличават с големи хиперболи и неисторически сведения за живота на светеца. Осъдени са на Запад с т. нар. Decretum Gelasianum, приписван на папа Геласий (492-496), като еретически и петнящи паметта на светеца.
- Св. Георги, заедно със св. Богородица, е покровител на Грузия, където местното предание му отрежда роднински връзки с покръстителката на страната св. Нино. Първият храм в негова чест в Грузия е построен през 335 г. от цар Мириан на мястото на погребението на св. Нино.
- През 1098 г. е обявен за покровител на английската армия, след като се явява във видение пред участниците в тогавашния кръстоносен поход. Сто години по-късно при крал Ричард Лъвското сърце статутът му на покровител на армията става официален.
- През 1222 г. синодът в Оксфорд решава, че св. Георги ще бъде почитан в цялото кралство на 23 април, а денят е обявен за неработен. През 14 век е обявен за покровител на Англия.
- В началото на 20 в. основателят на скаутското движение лорд Баден Пауъл избира св. Георги за покровител на скаутите.
Покровител е на Москва и Каталония, а до 18 в. и на Португалия. В Русия е почитан под името Юрий или Егорий. През 1030 г. княз Ярослав основава в Киев и Новгород манастири на св. Георги (Юриев манастир) и заповядва в цяла Русия паметта му да се отбелязва на 26 ноември. Изобразявал се е често върху великокняжески монети и печати.
- В исляма св. Георги е известен с името Джирджис. Житието му е преведено на арабски език в началото на 8 в. и чрез арабите-християни става популярно и между арабите-мюсюлмани. Арабският апокрифен текст на житието му се съдържа в „История на пророците и царете“ от началото на 10 в., където Георги е представен като ученик на един от апостолите на пророка Иса, когото езическият цар Мосул подложил на мъчения, но той винаги бил възкресяван от Аллах.
-
На някои арабски икони на коня на св. Георги е изобразена и малка човешка фигура в мюсюлмански дрехи със стомна в ръка. Изобразено е чудото в Рамела, когато един сарацин стрелял с лък по иконата на светеца, след което ръката му отекла и започнала непоносимо да го боли. Свещеник го посъветвал да запали кандило пред иконата на св. Георги и после да се помаже с елея от него. Той оздравява по чудодеен начин и приема християнството, за което е наказан с мъченическа смърт. Името му не е запазено, но случката е „запечетана“ на арабски икони. Съществува и друго тълкувание за появата на фигурата зад коня на св. Георги, свързано с т. нар. „Чудо на св. Георги с пафлагониеца“.
- Историята разказва за момък от Пафлагония, който бил пленен от българите и заставен да бъде слуга на богат български велможа от Преслав. Веднъж, когато носел кумкум (съд) с топла вода към втория етаж на къщата, се появил изневиделица св. Георги, метнал го на коня си и го отнесъл чак в Пафлагония. Там родителите му вече служили панихида, тъй като го мислели за мъртъв. Едва тогава момъкът се усетил, че все още носи кумкума с водата. Затова и на изображенията е представян, седнал зад седлото на св. Георги, с кърпа в едната ръка и със стомна в другата.
