- Мощите на светеца се съхраняват в малкото градче Лод, на югоизток от Тел Авив, което по-късно е било преименувано дори на Георгополис, а главата му е в Рим. Манастир в Кайро претендира да съхранява някои лични вещи на светеца. В манастира „Св. Екатерина“ на Синай се пазят три пръста от ръката на св. Георги. Храмове на светеца започват да се строят в цялата Римска империя още през 4 в., а особено много са те в Палестина.
- Жития на св. Георги пишат византийските автори св. Андрей Критски (8 в.), Аркадий Кипърски, Теодор Квестор, св. Григорий Кипърски, Симеон Метафраст (10 в.).
- Стотици апокрифи са посветени на живота на светеца и на неговите чудеса, написани на латински, гръцки, сирийски, арабски, коптски, етиопски и други източни езици. Сред най-известните апокрифи е т. нар. Виенски палимпсест от 5 в., а също и „Деяния на св. Георги“ от 6 в., „Мъченичеството на Георги“ и др. Те се отличават с големи хиперболи и неисторически сведения за живота на светеца. Осъдени са на Запад с т. нар. Decretum Gelasianum, приписван на папа Геласий (492-496), като еретически и петнящи паметта на светеца.
- Св. Георги, заедно със св. Богородица, е покровител на Грузия, където местното предание му отрежда роднински връзки с покръстителката на страната св. Нино. Първият храм в негова чест в Грузия е построен през 335 г. от цар Мириан на мястото на погребението на св. Нино.
- През 1098 г. е обявен за покровител на английската армия, след като се явява във видение пред участниците в тогавашния кръстоносен поход. Сто години по-късно при крал Ричард Лъвското сърце статутът му на покровител на армията става официален.
- През 1222 г. синодът в Оксфорд решава, че св. Георги ще бъде почитан в цялото кралство на 23 април, а денят е обявен за неработен. През 14 век е обявен за покровител на Англия.
- В началото на 20 в. основателят на скаутското движение лорд Баден Пауъл избира св. Георги за покровител на скаутите.
Покровител е на Москва и Каталония, а до 18 в. и на Португалия. В Русия е почитан под името Юрий или Егорий. През 1030 г. княз Ярослав основава в Киев и Новгород манастири на св. Георги (Юриев манастир) и заповядва в цяла Русия паметта му да се отбелязва на 26 ноември. Изобразявал се е често върху великокняжески монети и печати.
- В исляма св. Георги е известен с името Джирджис. Житието му е преведено на арабски език в началото на 8 в. и чрез арабите-християни става популярно и между арабите-мюсюлмани. Арабският апокрифен текст на житието му се съдържа в „История на пророците и царете“ от началото на 10 в., където Георги е представен като ученик на един от апостолите на пророка Иса, когото езическият цар Мосул подложил на мъчения, но той винаги бил възкресяван от Аллах.
На някои арабски икони на коня на св. Георги е изобразена и малка човешка фигура в мюсюлмански дрехи със стомна в ръка. Изобразено е чудото в Рамела, когато един сарацин стрелял с лък по иконата на светеца, след което ръката му отекла и започнала непоносимо да го боли. Свещеник го посъветвал да запали кандило пред иконата на св. Георги и после да се помаже с елея от него. Той оздравява по чудодеен начин и приема християнството, за което е наказан с мъченическа смърт. Името му не е запазено, но случката е „запечетана“ на арабски икони. Съществува и друго тълкувание за появата на фигурата зад коня на св. Георги, свързано с т. нар. „Чудо на св. Георги с пафлагониеца“.
- Историята разказва за момък от Пафлагония, който бил пленен от българите и заставен да бъде слуга на богат български велможа от Преслав. Веднъж, когато носел кумкум (съд) с топла вода към втория етаж на къщата, се появил изневиделица св. Георги, метнал го на коня си и го отнесъл чак в Пафлагония. Там родителите му вече служили панихида, тъй като го мислели за мъртъв. Едва тогава момъкът се усетил, че все още носи кумкума с водата. Затова и на изображенията е представян, седнал зад седлото на св. Георги, с кърпа в едната ръка и със стомна в другата.