Мобилно меню

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)
card3.jpgБританските депутати нямат право да умират в Парламента. На жителите на Охайо е забранено да дават на рибите алкохол, а във Франция никой няма право да кръщава прасето си Наполеон. Абсурди? Да. Но това са част от отговорите на анкета за най-абсурдни закони в света, организирана от популярния английски сайт UKTV. Начело на списъка е естествено законът, който забранява на британските депутати да умират по време на работа в парламента, както и да влизат тежковъоръжени на заседания. На трето място е забраната да се залепва с главата надолу марка с изображението на кралицата. Макар и да държи първенството по абсурди в законодателството, Великобритания не е единствената държава, която развеселява гражданите си с подобно законотворчество. В Милано например е задължително да се усмихваш винаги, освен ако не се намираш на погребение или в болница, а във Флорида, САЩ, неомъжените жени, които се осмелят в празничен ден да скачат с парашут, са заплашени от затвор...

Ако бяхме представени в това проучване, едва ли щяхме да влезем в десятката, но нямаше да останем без български принос! То не са противоречия между законите, то не са двусмислици и несмислици... И всичко това - с цел да затормози средностатистическия гражданин и да се улесни малката група, която не обича да влиза в никакви статистики, освен в класациите за богатство. И ако цитираните смешни закони по света са родени от прецеденти, някои от които със средновековна давност, то нашите абсурди са чеда на т. нар. "персонализирано законодателство" - евфимистичен начин да се каже, че промените в законите зависят от лични, групови или корпоративни интереси.

Така в навечерието на Коледа, когато се разгръщат големите благотворителни кампании като "Българската коледа", стана ясно, че правителството иска да махне данъчните облекчения за дарения, покрай въвеждането на плоския 10% данък. Аргументите са, че в държавния Фонд за лечение на деца с увреждания през годината са постъпили само 600 дарения, докато в същото време над 70 000 са декларирали дарения на физически лица, за да спестят данъци. Тази законодателна логика е повече от странна и плаче да влезе в някоя класация! Вместо да се заеме да ревизира и подобри работата на създадения фонд, да провери защо рейтингът на обществено доверие към тази институция пада, още преди да успее въобще да се утвърди в обществото като благотворителен фактор, правителството решава, че провалът на Фонда е равнозначен на провал на идеята за данъчните облекчения при дарения. И това в страна, където Здравната каса едва успява да покрие най-елементарните здравни пътеки и дори за пломба си доплащаме от джоба!

Благотворителността у един народ се възпитава - чрез програми за насърчаване, законодателни мерки, реклама - постоянно, а не само чрез предколедно актуализиране на темата. В Америка хората правят даренията си предимно с чекове като дори и най-минималната сума може да се приспадне от данъците за годината. Но там дарителската им система е изграждана и усъвършенствана с десетилетия. Така е и във всички останали цивилизовани страни. Само у нас този важен стимул за дарение - данъчните облекчения - се обяви преждевременно за мъртвороден. Без да се направи и минимален опит да се популяризира сериозно, нито да се парират законодателно възможностите за злоупотреба с него. Къде по-лесно е да се отмени един закон, отколкото да се следи за спазването му. Това е то българският принос в парадоксалното законотворчество.

Можем само да се надяваме, че президентът, под чиято егида се провежда кампанията "Българската коледа", ще се възпротиви на тази недомислена и в същността си нехуманна идея. Ако не от лични подбуди, то поне, за да защити интересите на големите дарители на "Българската коледа".

Да, в криза сме. Да, дълбоката криза развива дълбок егоизъм и отчужденост, но въпреки това никак не са малко хората с човещина, способни да мърдат и извън черупката си. Може би някои ще възразят, че за християните данъчните облекчения за дарение не са актуална тема, защото нали очакваме награда от небесата, а не от данъчните. Католическата църква в България изрази несъгласието си с този проектозакон, защото това се отразявало на благотворителната й дейност. На нашата Православна църква като институция едва ли ще се отрази, защото... липсва такава дейност! Моите впечатления обаче са, че ние, християните, имаме много по-голяма нужда от пробуждане за благотворителност, отколкото "чедата на този век". Дали подтик да помогнем на ближния си ще бъде търсенето за земна или небесна награда, всъщност няма голямо значение: и в двата случая любовта не е узряла в душите ни.

"Благотворителността е заразна" - прочетох неотдавна в един от благотворителните сайтове, помагащ на болните деца на България "Спаси, дари на дете в нужда". Добрата енергия на хората има нужда да бъде събудена и концентрирана, тя може да върши чудеса не само предколедно, но и през цялата година. Стига да се включи в национална стратегия по опазване на човещината. Всъщност имаме ли такава?

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krr3 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)