„След приемането на християнството езическият храм е бил поруган", категоричен е проф. Овчаров. Като пример той посочи, че на всички каменни олтари са били изсечени кръстове. (цитат от български ежедневник)
Неотдавна археологът Николай Овчаров, известен с агресивния си PR за популяризиране на откритията си, обяви ново сензационно свое откритие на Перперикон – поруган от християни езически храм от III-IV век. Причината за това оригинално „научно” заключение е фактът, че върху откритите езически олтари са изобразени кръстове.
Според речника „поруган” означава „осквернен, опетнен, очернен, омърсен, обезчестен”. Наистина за първи път срещам учен, който да твърди, че християнският кръст обезчестява езическо капище, където са се извършвали кървави жертвоприношения в чест на идоли, пък били те и свързани с местната история. Според изворите за тракийската религия - не е изключено жертвоприношенията да са били и човешки.
Естествено с един атеист е много трудно, ако не и невъзможно, да бъде воден спор, в който присъства думата „свят/свещен” и съответно нейният антипод „осквернен”. По простата причина, че атеистът не вярва в реалното съществуване на светостта като плод на действието на Божията благодат. За него светостта е метафора за лична висша ценност, при всяко едно положение - относителна. В случая Овчаров явно припознава като своя висшата ценност на езическите тракийски жреци, извършващи жертвоприношения на Перперикон. Разбира се, всеки може да вярва в каквото си иска, включително и в езическите култове, но все пак малко научна прецизност и човешка сдържаност не са излишни никому. Дори и на най-успешните археолози. Научна прецизност, понеже всеки що-годе познаващ християнството знае, че християните поставят кръст на място, което искат да осветят, а не за да изразят своето презрение към него и желание да го „поругаят” – както се случва при множеството осквернявания на християнски храмове в наши дни, които целят не да „осветят” мястото по някакъв друг, различен от кръста начин, а да изразят омраза и презрение към християнската вяра.
А човешка сдържаност е нужна на всички ни, още повече на учените, за които е присъщо (по правило) първо да мислят, а после да говорят. За по-бързите в приказките (и научните изводи) важи пък максимата на Конфуций: Който говори много, все ще каже нещо, което не трябва да казва…
И тогава не знам за олтарите, но археологическата наука със сигурност бива поругана.
На снимката: "Поруганите" от кръстния знак езически олтари
