В навечерието на Страстната седмица няколко снимки в светски вестници на луксозни лични вещи на архиереи, в това число и на бутиков часовник на Руския патриарх, провокираха поредния разговор „на висок тон” в руското общество относно разкоша в личния живот на висшия клир. Темата не е нова, тя периодично се появява и заглъхва, както се случи и у нас в навечерието на Великденските празници с предаването на Нова телевизия „Темата на Нова". У нас скандалът с луксозния автопарк на Бачковския игумен (закупен според него благодарение на трудовия му стаж в Църквата) бързо заглъхна на принципа "всяко чудо за три дни", оставяйки горчив привкус на огорчение у зрителите. В Русия обаче се разгоря далеч по-мащабен спор, който излезе от рамките на жълтия скандал и се фокусира върху принципните измерения на проблема.
Интересното е, че инициатори за дебата станаха не авторите на „скандалните” снимки, а изказването на един клирик с висок пост в Московска патриаршия – протойерей Всеволод Чаплин, първи председател на Синодалния отдел на Руската православна църква за връзки с обществеността. Неговата „апология на разкоша” се оказа далеч по-скандална от снимките на луксозни часовници и предизвика вълна от негодувания и протести. Отец Всеволод има славата на опитен дипломат на РПЦ. Той е един от хората, които през последните години почти винаги намираше верния подход да изрази и успешно да защити (понякога крайните) позиции на Руската православна църква на международното поле. За разлика от времето обаче, когато отец Всеволод беше заместник-председател на Отдела за международни връзки на РПЦ, новото му амплоа на „пъблик рилейшьнс” на Московската патриаршия е доста проблематично. Съвсем наскоро той провокира друга полемика с изказването си за необходимостта от православен дрескод, като този термин от жаргона на светския хайлайф и досега вдъхновява перото на светските журналисти. Този път полемиката отприщи мнението му, че богатството е необходимо, „за да отразява обществения престиж на Църквата”. И също, че „хората искат Божиите храмове, и облечението на духовенството, и елементите, свързани с обществения престиж на духовенството да бъдат максимално видими и да отразяват онова място на Църквата в живота на обществото, което всеки вярващ човек счита за централно”.
Популярният журналист Иван Семенов от Руската национална телевизионна- и радиокомпания и водещ на предаване-дискусия с митр. Иларион Алфеев реагира на това изказване и отправи призив към прот. Всеволод Чаплин да се извини за думите си, които провокират християните през Страстната седмица и противоречат на православния възглед за ролята и мястото на Църквата в живота на човека и обществото. Към публичната полемика между двамата се присъединиха различни свещенослужители, наложи се и Руският патриарх Кирил да вземе отношение, въпреки че прот. Всеволод Чаплин се опита да организира неуспешната пиар-кампания именно в негова защита (вж. тук).
Ще се спрем накратко върху аргументите на прот. Всеволод поради факта, че подобен диалог едва ли ще се случи в българските църковни среди, а и защото се оказа, че „апологети на лукса” в такава крайна форма, като изразената от прот. Всеволод, има и у нас (виж публикацията в официалния сайт на БПЦ тук). За да защити изложените на публична критика в „Темата на Нова” Пловдивски владика и Бачковски игумен, т.нар. официален сайт на БПЦ си позволи да манипулира своите читатели, като нарече личната кореспонденция на прот. Всеволод Чаплин официални „инструкции на Руската църква до вярващите да не поставят в центъра на вниманието си материалните неща”! (в оригинала "официалната инструкция", започва с обръщението "Иване,...", понеже е писмо до Семенов). Като отчитаме факта, че в синодния сайт рядко се появяват външни новини, съвсем основателно си задаваме въпроса, кой стои зад тази провокация към съвестта на вярващите. Вярно е, че официозите имат своята специфика, която налага автоцензура и не позволява излизането извън определени рамки на отразяване на събитията, но има един предел, зад който „официалността” се изражда в човекоугодие. И то не към всички, а към един или няколко архереи. Българската църква наистина има остра нужда да бъде чут гласът й в обществото, но това да бъде именно нейният глас, а не гласът на нечие църковно лоби... Но да се върнем към темата за лукса като мерило на църковния престиж.
В своята „апология на разкоша”, изпратена под формата на открито писмо до Иван Семенов, отец Всеволод Чаплин прави един наистина недостоен за духовник опит принципно да защити страстта към луксозния начин на живот на част от висшия клир, като изказва твърдения, противоречащи напълно на християнския морал и учение. Той защитава абсурдната теза, че духовниците не само имат право, но едва ли не са длъжни да живеят в лукс, ако милеят за авторитета на Църквата.
"Украсяването не само на храмовете, но и на дрехите на свещенослужителите, в това число и извънбогослужебните, а също и предметите, които обкръжават йерарсите в официална обстановка (а за тях всяка обстановка е официална) е традиция на Църквата", твърди той.
"Свещенослужителите са икони на Христос, Царя на цастващите, и затова винаги ще се украсяват със скъпи предмети, които жертват вярващите хора именно за такова украсяване".
За да се обоснове, влиятелният руски свещеник не се свени да изопачи библейските и исторически факти. На моменти писмото му излиза напълно от рамките на елементарното християнско приличие, като например циничното "заиграване" с личностите на един от най-обичаните руски духовници – св. Йоан Кронщадски и на Сръбския патриарх Павел, утвърдил се като пример за нестяжание и скромност.
Отец Всеволод неколкократно подчертава, че св. Йоан имал личен кораб и се обличал в копринени одежди. Да, факт е, че на отец Йоан е бил подарен кораб, за да може да стига до хилядите вярващи, желаещи среща с него. Кораб, а не каляска, защото единственият начин те да бъдат достигнати, е бил по вода. Да не говорим, че скромният по размерите си речен параход трудно може да бъде наречен луксозен. Тоест, параходът е бил просто средство за предвижване. И никой от критиците на потъналите в лукс архиереи не отрича правото им да се предвижват с автомобил. Но дори и децата могат да направят разлика между сериен автомобил и лимузина. Умишлено се премълчава, че отец Йоан всяка сутрин е напускал дома си с празен джоб, денем през ръцете му са минавали стотици и хиляди рубли от дарения, които той от своя страна раздавал до копейка, за да се прибере вечер в дома си отново с празни ръце. Това нерядко е предизвиквало негодуванието на съпругата му, а и семейството му често е гладувало.По подобен начин е обвинен в лицемерие приснопаметният патриарх Павел, който си „позволявал понякога да се поразходи по улицата и да се качи на трамвай, но обикновено се возел на мерцедес”. И това на фона на твърдението, че най-големите нестяжатели, които демонстрирали бедност, всъщност били нервни лицемери. Неслучайно Семенов пише: "Някак си изглежда съвсем некрасиво този, който от амвона учи на смирение, умереност и пост, да се представя пред хората като някой Тартюф".
Но може би най-провокативният аргумент от цялото писмо на отец Всеволод е използването на евангелските думи от Мат. 26, 8-10. Според руския духовник, "украсяването" на свещенослужителите с луксозни вещи е благочестивият контрапункт, който Църквата предлага срещу "логиката на Юда".
"А логиката на Юда е: "Защо такива разходи? Може да продадем това миро за висока цена и да го дадем на бедните." Тя си е юдина и такава ще си остане завинаги".
Де факто се изказва кощунствената идея, че Господ се бил съгласил да бъде помазан с миро, за да угоди на тщеславието Си! Въпреки че само няколко стиха по-нататък, в Мат. 26:12, Сам Христос ясно казва, какъв е бил смисълът на това помазание: „Тя ме приготви за погребение”.
Фактически апологетът на разкоша изисква от вярващите да оказват такива почести за духовенството, както за Господ Иисус Христос. И сравнява критиката на луксозния живот на духовниците с поведението на Юда!
Напрежението след това безотговорно изказване на такъв висш кадър в структурата на МП дотолкова ескалира, че се наложи дори патр. Кирил (чието протеже се явява въпросният протойерей) в навечерието на Пасха да репликира непряко на председателя на Отдела за връзки с обществеността, за да уталожи църковното и обществено недоволство, като заяви: "Църквата няма нужда от епископи, мечтаещи за богатство. Паркетни и мраморни подове са виждали мнозина и мнозина умеят по тях да вървят. Но на нас ни трябват такива, които нито от гората, нито от тундрата, нито от вечния студ ще се изплашат" (виж тук).
Този дебат в Руската църква всъщност е много сериозен и засяга истински духовни въпроси, колкото и на някои да им се иска (поради личен интерес) да сведат този проблем до примитивен материален интерес и "духовна повърхностност". Защото спорът е за същността на църковната мисия и за това, как се проповядва Христос: чрез средствата на света, който се уповава на силата и престижа или чрез самоунижението и кеносиса, себепонижението на Христос, Чиято сила у нас в немощ се проявява (виж 2 Кор.12:9). Подобни апологии на разкоша свидетелстват, че солта в Църквата губи силата си, защото признаваме, че упованието ни е в правдата на този свят и на нея разчитаме, за да победим в Христос. С нас обаче спори не друг, а Самият Христос, Който казва: "Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците" (Мат. 5:13).
Един истински богословски поглед към този проблем предлагаме на читателите на Двери в проповедта на Лимасолския митр. Атанасий "Приятелството със света е вражда против Бога".
Но може би най-провокативният аргумент от цялото писмо на отец Всеволод е използването на евангелските думи от Мат. 26, 8-10. Според руския духовник, "украсяването" на свещенослужителите с луксозни вещи е благочестивият контрапункт, който Църквата предлага срещу "логиката на Юда".
"А логиката на Юда е: "Защо такива разходи? Може да продадем това миро за висока цена и да го дадем на бедните." Тя си е юдина и такава ще си остане завинаги".
Де факто се изказва кощунствената идея, че Господ се бил съгласил да бъде помазан с миро, за да угоди на тщеславието Си! Въпреки че само няколко стиха по-нататък, в Мат. 26:12, Сам Христос ясно казва, какъв е бил смисълът на това помазание: „Тя ме приготви за погребение”.
Фактически апологетът на разкоша изисква от вярващите да оказват такива почести за духовенството, както за Господ Иисус Христос. И сравнява критиката на луксозния живот на духовниците с поведението на Юда!
Напрежението след това безотговорно изказване на такъв висш кадър в структурата на МП дотолкова ескалира, че се наложи дори патр. Кирил (чието протеже се явява въпросният протойерей) в навечерието на Пасха да репликира непряко на председателя на Отдела за връзки с обществеността, за да уталожи църковното и обществено недоволство, като заяви: "Църквата няма нужда от епископи, мечтаещи за богатство. Паркетни и мраморни подове са виждали мнозина и мнозина умеят по тях да вървят. Но на нас ни трябват такива, които нито от гората, нито от тундрата, нито от вечния студ ще се изплашат" (виж тук).
Този дебат в Руската църква всъщност е много сериозен и засяга истински духовни въпроси, колкото и на някои да им се иска (поради личен интерес) да сведат този проблем до примитивен материален интерес и "духовна повърхностност". Защото спорът е за същността на църковната мисия и за това, как се проповядва Христос: чрез средствата на света, който се уповава на силата и престижа или чрез самоунижението и кеносиса, себепонижението на Христос, Чиято сила у нас в немощ се проявява (виж 2 Кор.12:9). Подобни апологии на разкоша свидетелстват, че солта в Църквата губи силата си, защото признаваме, че упованието ни е в правдата на този свят и на нея разчитаме, за да победим в Христос. С нас обаче спори не друг, а Самият Христос, Който казва: "Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците" (Мат. 5:13).
Един истински богословски поглед към този проблем предлагаме на читателите на Двери в проповедта на Лимасолския митр. Атанасий "Приятелството със света е вражда против Бога".
