Мобилно меню

4.9016393442623 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (122 Votes)
Светкавично бързо реагира св. Синод на новината за създаването на свещенически синдикат. Броени дни след обявявенето й излезе официално синодално решение, подписано от всички членове на синода. Запознатите знаят, колко бавно и трудно е издаването на общ синодален документ, който трябва да мине през всички етапи на синодалната бюрокрация. В случая обаче вестта за синдиката мобилизира владиците и събуди младежки реакции у тях. И не само младежки реакции, но и ревност към каноните на Църквата. И по-точно към „духа на Канона”, както се казва в обръщението. Тъкмо си бяхме помислили, че „духът на Канона” е вече мъртъв в нашата Църква и ето – опровергаха ни... И то на официално равнище. Защото досега този „дух на Канона” понасяше всякакви ексцентричности: епископи и свещеници да членуват в ордени, ротари клубове и дори в масонски ложи, да правят архонтски секти, да са членове на организации на запасните офицери, да са фенове на Ванга, да приемат дарения от родопската „пророчица” Христина и така да я легитимират като православна, а преди няколко дни видяхме дори как свещеник освещава паметник на фалоса във Варна... За всички тези неща и дори за по-големи от тях „духът на Канона” гузно мълчеше. И все още мълчи. Не достига време, бързина на реакциите и единомислие у владиците ни по тези и подобни на тях въпроси. Но има едно нещо, което винаги успява да ги сплоти и мобилизира – страхът от промяна на статуквото.

 

Същото статукво, което покрива беззаконията, чете избирателно каноните, не брои устава за нищо, което е лъстиво приведено пред богатите и безкомромисно жестоко към слабите.  Истинският дух, който движи решенията на високо ниво, не е верността към „канона”, а максимата „гарван гарвану око не вади”. Вече повече от 20 години демокрация нашата Църква не намери сили да изгради механизъм за вътрешен самоконтрол на църковната администрация. Затова регистрите на НОИ за осигуряване на служителите на БПЦ съдържат такива парадокси: социално и здравно осигурените в Плевенска епархия за последните години са всичко на всичко... 1 човек. На късметлията - честито! (няма да кажем кой е, понеже това не е предмет на коментара - б. р.). С изключение на Софийска епархия навсякъде другаде осигурените лица са по 20-30... Някой да се оплаче? Къде? И на арменския поп не може, защото ще го обвинят в икуменизъм. Затова е лицемерно да се правим на изненадани: „А-у-у, „светски организации” нахлуват в светата ни Църква и заплашват световното Православие...” Който сее беззакония, ще пожъне синдикати. Че и по-лоши неща. И ако подозираме К. Тренчев в корист, то не по-малко двулична е и „официалната” ни реакция. Никой нямал право да се меси в делата на Църквата. Едва ли не християните са извън или над държавата. Христос къде го е казал това? Когато е изгодно, сме отделени от държавата, когато не е, сме традиционно вероизповедание с претенции да стане официално: нашите деди, турското робство, стожерът на православието митрополит Климент (дето беше премиер-министър на България...) и прочие. Когато има изгода – Църквата била с „вързани ръце”, защото държавата не й давала възможност да изпълнява задълженията си и от владиците „нищо не зависело”. Иначе сме с претенции за духовни водачи на нацията. Когато държавата дава пари, величаем благочестието на властта. Посмее ли някой да поиска сметка за нещо, веднага става богохулник и държавата – „неблагочестива”. Нима е угодно на Бога Неговите хора да имат само претенции за особени права и никакви задължения? Не казва ли Христос: „Лицемери, комара прецеждате, а камилата пропускате”?...

Не става така. Тъжна картина за всички е тази ситуация и то в навечерието на Христовото Рождество...

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pcdf 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин