В редакцията на Двери пристигна писмо от Пловдивска митрополия, подписано от над 30 свещеници. Това писмо е написано по повод коментара "Скъпите собствени образи", но в основната си част е посветено на личността на проф. Иван Желев, който е консултант в нашия сайт. Авторът на писмото и подписалите се свещеници защитават ревностно своя архиерей, който неотдавна заяви на свещеническа конференция, че е най-нападаният и онеправдан български митрополит. По-нататък авторите на писмото твърдят, че издаването на собствено църковно календарче от Пловдивска епархия не е израз на сепаратистични настроения, а е по подражание на чужди църковни практики от други поместни църкви. Публикуваме онази част от писмото, която има отношение към въпросния коментар:
"...Относно въпроса с църковните календарчета... Практика в някои поместни православни църкви, всяка епархия, а дори и манастир, да издава собствено годишно календарче в помощ на издръжката си и погасяване на разходите си. Във всяко едно такова календарче обаче преди снимката на местния епархийски митрополит е поставена снимката на патриарха /ако църквата е патриаршия/. Така както е и при издадените от Пловдивска митрополия календарчета. Целта е същата, която оспорва в това начинание г-н Иван Желев – образа на патриарха покзва, че църквата ни е патриаршия. Образът на Негово Светейшество патриарх Максим стои и във всеки храм и манастир на Пловдивска епархия, която не е „N-ската епархия”, а епархия със силно развит духовен живот. Календарчетата, които издават отделни епархии, имат и историко - образователна цел. Публикуват се кратки исторически сведения за епархията, списъци на храмовете и манастирите в нея, информацията за светините – икони и св. мощи, които се съхраняват в епархията и др. Това не събужда „сепаратистични желания”, а дава по подробно и нека кажем по – лесно достъпни сведения за дадена епархия. Жив и неразделен член на съответната поместна православна църква. Такава е и Пловдивска епархия свидетелство, за което е и снимката на Негово Светейшество патриарх Максим в новото църковно календарче".
Похвално е желанието да се черпи опит от практиките на други поместни църкви. В конкретния случай обаче паралелът е неуместен и затова поражда подозрение, че целта не е да се каже истината, а да се демонстрира лоялност. И по-конкретно: църковното календарче, заедно с църковните свещи, са едни от най-сигурните и надеждни източници на доходи за БПЦ. Благодарение на приходите от календарчето, доскоро отпечатвано в тираж 500 000, се издържаше Синодално издателство, за да не тежи на и без това проблемния бюджет на Св. Синод, и се осигуряваха допълнителни приходи за епархиите. И въпреки че няма официален монопол върху свещите и църковното календарче, митрополитите винаги са се стремели да подчертаят изключителното право на Църквата върху църковните свещи и върху църковния календар, който десетилетия вече се изготвя ежегодно от Сливенския митрополит.
Първи Старозагорският митрополит въведе почина да издава свой църковен календар и престана да поръчва календарчета от Св. Синод. За църковната криза в Старозагорска епархия няма да говорим тук, защото тя е известна на всички (включително и на авторите на писмото) като най-ярък израз на центробежните сили в Българската православна църква - Българска патриаршия. Нашата редакция винаги е сочела проблема за липсата на единство и съборен дух като най-болезнен в съвременния живот на нашата Църква и е коментирала критично най-откровените му прояви. Ситуацията със спадналия тираж на църковното календарче - със 120 хиляди по-малко през последните години, е само една и то бледа проява на тази криза, която бихме нарекли "криза на авторитетите" в БПЦ. В условията на тази криза духовният вакуум се запълва бързо от хора със силни характери, но съвсем незадължително църковни.
В други поместни църкви може и да издава всяка епархия и манастир календарче, но това е съборно решение. Никой овластен архиерей, игумен или свещеник не се е събуждал някой ден с идеята да почерпи опит от съседна църква, пренебрегвайки практиката на своята собствена Църква. А каква е практиката на Българската православна църква, пределно ясно говори решението на Св. Синод на БПЦ за тазгодишното църковно календарче от 2 юни 2010 г.:
"На своето заседание на 2 юни 2010 г., след като изслуша устен доклад на Сливенския митрополит Йоаникий, директор на Синодално издателство, относно пласирането по поделенията на БПЦ на джобните и стенни календари за новата 2011 година, както и необходимостта от подаване на заявки за календари по поделения,
Светият Синод РЕШИ:
Да бъдат подготвени и изпратени писма до епархийските митрополити и игумените на ставропигиалните манастири, както и до началниците на останалите поделения на БПЦ, да подготвят и изпратят в десетдневен срок в Синодалната канцелария заявки за необходимите им количества календари за 2011 година".
С други думи, Св. Синод съставя и издава църковното календарче (авторски права върху което има Синодално издателство) според заявките на всяка митрополия, която впоследствие го разпространява. Така е било в продължение на десетилетия. И докато Св. Синод не вземе изрично решение, с което да се даде право на всяка митрополия да издава свое църковно календарче, ще ни бъде трудно да повярваме, че инициативите в това отношение на Старозагорска и Пловдивска епархии имат "историко-образователни цели".
Вижте също:
С други думи, Св. Синод съставя и издава църковното календарче (авторски права върху което има Синодално издателство) според заявките на всяка митрополия, която впоследствие го разпространява. Така е било в продължение на десетилетия. И докато Св. Синод не вземе изрично решение, с което да се даде право на всяка митрополия да издава свое църковно календарче, ще ни бъде трудно да повярваме, че инициативите в това отношение на Старозагорска и Пловдивска епархии имат "историко-образователни цели".
Вижте също:
