Мобилно меню

4.8536585365854 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (82 Votes)
МолитваПостът, както и всеки подвиг, вършим заради себе си, а не заради Бога – в смисъл, че Бог не се ползва по никакъв начин от тези неща, а човекът е този, който се изцелява, защото болен е не Бог, а немощният човек  Немощният човек е този, който се нуждае от изцеление, понеже е ранен от своите страсти и грехове.

Много хора и особено младите имат няколко възражения относно поста -  каква е ползата от него, защото да постим и какво означава това нещо, към което сега сме призовани да пристъпим?

Разбира се, отците на Църквата са дали многобройни и хубави тълкувания по този въпрос и особено по отношение на Великия пост, който се смята за парекселанс поста на Църквата. Той е утвърден в свещените правила на поместни и Вселенски събори и изобщо се смята за най-строгия пост от всички други в Църквата. За поста са казани много тълкувания – и богословски, и практически, които обясняват защо човек пости. Съществувт еретици, които поставят поста под съмнение и казват, че никъде в Евангелието и Писанието няма заповед от Бога, в която се казва да постим. По този начин те отменят поста и упрекват православните християни, че спазват човешки предания и заповеди, които не присъстват в Писанието.

Отците казват, че първата заповед, която Бог дал на човека, е заповедта да пости. Когато Бог казал на Адам и Ева, че могат да ядат от всички дървета в рая, но от дървото за познаване добро и зло да не ядат, това не е нищо друго, освен заповед за пост. С други думи, Бог не позволил на човека да яде от едно конкретно дърво, той е трябвало да се въздържа от него, за да опази Божията заповед. Същността на нарушаването на заповедта най-малкото в неговата практическа форма се заключава в престъпването на поста, който Бог наложил на човека. Затова в един тропар пеем, че чрез яденето от забранения плод дяволът изкарал човек от рая, а Христос отново ни е въвел в рая чрез Кръстното дърво. Но и Самият Христос, когато заради нас станал Човек, ни е дал пример, като Сам постил 40 дни и нощи в Йорданската пустинята, където Го отвел Светият Дух. В  тази пустинна атмосфера и безмълвие, в пост и подвизи, Господ победил дявола, който се приближил към Него с трите големи изкушения. Затова, виждаме, че в своята практическа форма постът е Божия заповед и дори първата Божия заповед. Нейното нарушаване довело до изгонването на човека от рая, а Христос като Нов Адам започнал Своето учение, проповед и  обществената дейност с пост - така  ни е дал Своя пример.

 

Отношението към поста, който всеки път е различен в зависимост от периода, много пъти изглежда, така да се каже, проникнато от схоластика и някои хора дори са го свели до химичен анализ на постните храни - дали има олио, дали няма, дали има оцет, хиляди неща, какво означава едното, какво означава другото, четат онези неща... отзад.. на опаковките, гледат съставките и в крайна сметка се стига до пълно объркване. Нека ви кажа един забавен случай– отец Нектарий знае тези светогорски истории.

Веднъж излязохме от Света Гора с няколко отци, пътувахме с автобуса по линията Уранополис - Солун. Пред  мене седяха две отчета от скита Кавсокаливия, единият беше малко по-модерен, така да го наречем, а другият години наред не беше излизал от Света Гора. И двамата бях зилоти, т.е. да  ги наречем по-традиционни, простодушни хора, които следваха стария календар по един по-фанатичен начин. Пътуването продължи 3-4 часа и единият почерпи другия с бонбон, а той го попита:

 - Да не би да са млечни?

- Вземи, благословени! Млечен бонбон, какво, това млечен бонбон ли е, яж, нищо няма!

За зла участ на съседа му обаче, той взе и прочете съставките. Имаше  различни неща и пишеше, че бонбонът съдържа 0,01 % млечен субпродукт, нещо такова. Стана голяма каша в автобуса - викове, крясъци, приказки, скандали, защото човекът нарушил поста с 0,01 % млечен субпродукт...

Много хора прекалено се задълбочават по този въпрос, което, ако произлиза от добър помисъл за акривия (тоест, от желание за строгост), добре. Човек обаче не бива да бъде прекомерно схоластичен, защото не трябва да оставяме впечатление у хората извън Църквата, че най-важното, което ни интересува, е дали има една капка олио, а не гледаме реално същността и смисъла на поста.

А важното е, че чрез тези неща човек придобива съзнание, че  принадлежи към тялото на Църквата, че Църквата като тяло, като едно цяло от вярващи пости през този период и то по този начин. Това нещо ни дава усещането, че  принадлежим към тялото на Църквата, подчинявайки се на тази заповед на Църквата. Сега е постен период, след като принадлежим към тялото на Църквата, значи вече сме член от това тяло и каквото прави цялото тяло, това правим и ние. Имало е мъченици на Църквата, които  са умрели мъченически, т.е. претърпели са ужасни мъчения и са загинали, защото са отказали да нарушат поста, защото са ги  накарали не да се отрекат от Бога, а да се откажат от поста, да нарушат поста.. Има и случаи, в които Бог по чудесен начин спасява църкви, градове и т.н., когато властващите тогава езичници искали да осквернят по различни начини Божия народ, който постел. Както първата събота на Великия пост празнуваме чудото със св. Теодор Тирон, който по чудесен начин се намесил и предпазил Божия народ, християните, от осквернението на храните, което императорът искал да извърши и по този начин да нанесе удар върху тяхната съвест и добър обичай.

Следователно, първото нещо е, че придобиваме църковно съзнание, че сме членове на Църквата и като такива правим това, което прави цялото тяло. Всички православни християни по цялата земя в този ден постят, значи постим и ние, значи сме член на това тяло. Не можем да отделяме себе си, не можем да правим неща сами, не може Божият народ да върви по един път, а ние да следваме друг. Църквата не е нещо неопределено, не е нещо абстрактно, а  тяло от човеци - или принадлежиш към Църквата, или си извън нея. Конституираме Църквата, когато сме в храма, конституираме Църквата, когато  сме двама или трима събрани в името на Господ Иисус Христос и конституираме Църквата, когато сме обединени с останалата Църква. Виждате, че много пъти критерий за много неща в Църквата не е толкова дали  дадено нещо е в съгласие с правилата на Църквата, а много повече значение има дали останалите Православни църкви признават дадено действие или не. С други думи, важно за нас е това, че например имаме общение с всички Православни църкви. Това е нещо, което старокалендарците, клетите, не го разбират, т.е. не разбират, че значение има да принадлежиш на тялото на Църквата, а не да защитаваш така да се каже някои правила, които ти мислиш, че  са в съгласие с твоя живот. Преди всичко трябва цялата Православна Църква да те приема, да си в общение с нея, виждате, ние всички, когато  ще отидем в Русия например,  ще се причастим, ще отидем в храма, където служи патриархът, ще служим с него и ще се причастим. Ще отидем на Света Гора, ще служим, ще се причастим. Ще отидем в Йерусалим, ще се причастим. Ще отидем в Гърция, в Сирия, в крайна сметка там, където има Православни църкви и с всички тях сме в  светотайнствено общение. Ние съслужим с тях и те с нас, причастяваме се от една и съща Чаша. Това означава, че сме членове на едното тяло на Църквата. Един схизматик, каквито са старокалендарците, макар и да няма погрешни догмати, поне на теория в живота си, обаче няма да съслужат, няма да ги приемат другите, които следват стария календар, като Църквите в Йерусалим, Света Гора, Русия и т.н, но нямат съслужение със старокалендарците от Гърция и Кипър. Защото на теория тези хора имат същата вяра, но на практика са се откъснали от тялото на Църквата, отхвърлили са я като еретици и са създали собствена църква, която вярва точно това, което ние вярваме.  Те искат и в най-малкото да изглеждат по-стриктни и по-традиционни от нас, но въпреки това нямат общение с останалата Православна Църква. Поради тази причина и тяхното положение, както и тяхното спасение е  много несигурно.
 
Следователно, да принадлежим към Църквата означава да принадлежим към това конкретно тяло на Църквата, което се състои от епископи, презвитери, дякони, монаси, миряни и всички заедно съставяме това тяло, което следва своя път и живот. Днес е пост, Църквата пости, утре  има Литургия, Църквата извършва св. Литургия, сега е празник, Църквата празнува.  Много е важно, че всички православни християни празнуваме всички празници заедно и особено Пасха, всички заедно, докато по-рано не сме я празнували заедно, но Вселенските събори са определили това като необходимо, именно, за да има това усещане, че всички принадлежим към тялото на Църквата, което е конкретно, а не абстрактно или духовно тяло.

След като това нещо се култивира в нас, което според моето мнение е най-важното, другите неща имат практическа форма, които чрез подвига на поста се превръщат в блага в личния ни живот. Първото нещо, което се получава, е отсичането на волята, т.е.  отсичаш волята си.  Когато Църквата ти казва: Виж, днес няма да ядеш месо, няма да ядеш това ядене, ще ядеш другото, на тебе не ти харесват другите ястия, не ги искаш, не ги предпочиташ, тези, които постът налага и въпреки това ги ядеш, защото е пост. Постът позволява да ядеш именно това, а не другото, което сега ти се яде. На теб ти се ядат, например, шишчета, обаче не ядеш. Значи, отсичаш волята си. Какво означава отсичането на волята? Освен всичко друго означава, че  както отсичаш волята си в това просто нещо и в конкретния случай приемаш волята на Църквата, много повече след това ще се научиш да отсичаш волята си и предпочитанията си спрямо брата ти, съпругата ти, детето ти, и много повече спрямо Божията воля. Когато нашата воля, която  има в себе си грях, себелюбие и хиляди още неща, се сблъсква с Божията воля, тогава естествено тя трябва да бъде отсечена, изкоренена, да отстъпи, за да приемем Божията воля, която се изразява чрез Божиите заповеди. Някой казва:

- Но аз не разбирам, защо това е грях?

Не разбира. И знаете ли, наистина има някои постъпки, които за Църквата са грях и не е лесно човек да разбере точно поради каква причина това са грешни, в какво, с други думи, се състои същността на греха в тази конкретна постъпка? Тъй като е още  духовно незрял и няма голяма разсъдителност, човек трябва да приеме, че за него е достатъчно, че Бог определя нещо като грях. Когато Бог казва: „Не лъжи, не кради, не прелюбодействай, не пожелавай нещата на ближния ти, не изговаряй напразно Божието име, почитай родителите си”, макар и още да не разбираш същността на греха, въпреки това поне в началото трябва да приемеш като даденост, че след като Бог казва това и го определя като грях, то е грях, падение и прекъсване на връзката с Бога. Както, когато отиваш на лекар и той ти казва: „Не яж тези храни”. Защо, ние не знаем какво става в нашия организъм, ядейки дадена храна, не разбираме от химия и всички процеси, които стават вътре в нас и могат да увредят организма ни. Стига ни, че лекарят казва да не ядем от тези храни. После, ако имам  познания по биология,  химия и медицина, може би ще разбера научната причина, поради която избягвам да ям конкретната храна. Същото става и с Божиите заповеди. Факт е, че в началото, човек може и да не ги разбира. Затова често чуваме по време на изповед хората да питат:

- Защо това да е грях, след като не безпокоя никого, не закачам никого, след като ми харесва и на никого не преча?

И наистина, човек трябва да отговори в какво се състои същността на греха в дадена постъпка, но как ще разбере този, който сега влиза в Църквата?

За да разбереш това, трябва преди това да разбереш други неща. И така, започваме с даденостите - а именно, че Бог казва, че тази постъпка е грях  и не благославя това. Следвай това и ще видиш, къде ще те отведе, до каква връзка с Бога ще те отведе. След това,  ако извършиш тази постъпка и прекъснеш връзката си с Бога, ще разбереш от опит коя е същността на греха, който те отделя от Бога чрез тази постъпка, както и колко и защо е вредно това.

Постът, който Църквата ни дава, не е съвършенството на добродетелите, а първото стъпало и е необходима голяма борба, докато стигне човек до съвършенството. Това е първото нещо, отсечи волята си за тези неща. Какво означава: не искам да ям сега това ядене, а искам друго?  Щеш-не щеш, няма да ядеш. Не можеш да ядеш, господине. Получаваш възможността да се упражняваш в отсичането на волята си, което естествено ти помага в отношението ти към Бога и ближния, а в същото време развива смирението. Когато човек  отсича волята си,  той практически се смирява, практически отстъпва и след това започва да се подвизава, да разбира колко велико нещо е да е смирен човек и да приема волята на някой друг в живота си, а много повече Божията воля.

Друго много важно благо, което е последица  от поста, е смелостта. Като пости,  човек става смел, придобива смелост, която е много важна добродетел въобще в духовната борба. Ако нямаш смелост, не може да се спасиш. В Патерика се казва нещо хубаво – един подвижник отишъл и попитал аввата:

- Кажи  ми, авва, как мога да се спася?

А той отговорил:

- Ако имаш сърце, можеш да се спасиш.

Разбира се, не е имал предвид биологичното сърце. Ако го искаш от сърце, ако сърцето ти го казва и имаш смелост, ще се спасиш. Ако нямаш смелост и си страхлив, няма да се спасиш. Не можеш да се подвизаваш и да следваш Бога, ако си страхлив, защото, за да следваш Бога и въобще каквото и да правиш в живота си, трябва да си смел. Дори и в брака - един страхлив човек не може да се ожени. Защо се смеете? Трябва да си или страхлив или умник, за да не се ожениш. Ако нямаш смелост, не влизаш вътре, страхуваш си, ама как ще се справя, как ще го направя, нито за монах ставаш, нито за каквото и да е друго. Човек трябва да има смелост в душата си, за да може да изпълнява всекидневни неща в живота си, от най-простите до най-сложните, до най-ценните, като най-ценното е спасението. Ако нямаш смелост, как ще кажеш „Не!” на греха? Как ще кажеш „Не!” на всекидневното  предизвикателство на страстите, на предизвикателството на изкушенията, ако не се научиш да придобиваш тази смелост и да бъдеш неподвижен в това, което си решил, в това „Не!”, което казваш. Ако не се неподвижен и си тръстика, люлеена от вятъра (Мат 11:7), със сигурност, няма да издържиш, Всеки път ще се проваляш.

Смелостта е много могъщо и важно нещо, тя е силата на душата, която човек трябва да има. Бог казва, че страхливите нямат да влязат дори в царството Божие. Това се описва в Откровението - наред с  крадците, с тези, които се занимават с магии и т.н., са и страхливите, защото страхът е белег за неверие. Страхливият човек има проблем с вярата. Силният не е силен, защото вярва в себе си, не защото казва: „Аз съм силен, юнак и ще  направя всичко!”. Не е така в Църквата, а „Ще направя всичко  с Божията сила! Да, ще направя всичко, ще се подвизавам, ще се боря, ще умра, но  чрез Христос, Който ме укрепява, а не сам, не със собствените си сили, не от само по себе си, защото така той  ще се срине. Както и св. ап. Павел казва: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:13) Както Христос казва в Евангелието: „без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5), както и на друго място: „Всичко е възможно за вярващия” (Мк. 9:23). Когато си страхлив, нямаш тази вяра да кажеш: чрез Бога и чрез вярата в Бога ще преодолея пречките, трудностите и всички  тези неща, които имам пред себе си. Нали?

Идва постът и казваш „Не мога, ще пия кафето си сутринта, искам само една капка мляко”. Добре.  И слагаш капката мляко. Добре, тази капка мляко какво е, ядрена енергия? И като я изпиеш, ще станеш свръхчовек? Какво е това? То е на психологическа основа. Не разбираш ли, че е на психологическа основа? Ако изпиеш една чаша мляко, айде, нещо ще ти даде, а тук една капка мляко, която ще сипеш в нес-кафето или там каквото пиеш сутринта и ще ти даде толкова огромна енергия, че до сутринта ще стоиш буден? И няма да имаш усещането, че трепериш и ти си вие свят? Добре, Великият пост има много дни и може и да ти се завие свят. Възможно ли е сега, след като  човекът не си е сипал капка мляко в чашата, след един час да започнат да му треперят краката?  След това, ако му покажеш някаква друга течност, сега излезе соята и още нещо има напоследък– от бадеми. Не ги ли знаете още тези неща? Това са нови плодове. Това е сок от бадеми и от соя и прилича на мляко. Е, понеже прилича на мляко, как да го кажем, успокоява  мисълта на човека, че това е мляко. След като е бяло и е такова, значи е мляко. Следователно, пих мляко, значи не ми се вие свят. Докато ако не го пиеш, ти се завива свят...

Ако човек действително има проблем със здравето, естествено ще бъде по-снизходителен към себе си, ако наистина има проблем. Но ако няма доказан проблем със здравето, тогава от нещо те е страх. От какво се страхуваш? Човекът има в себе си много сили и с надеждата и вярата в Бога те се умножават, ти не зависиш от онази капка мляко, която естествено не е от такова значение, каквото й придаваме. 

Как ще устоиш на предизвикателството на греха, на изкушението, на страстите, след като нямаш сила да преодолееш това малко нещо? Но ако  човекът действително е слаб, какво казват отците на Църквата? Те казват: дай на Бога твоето намерение и ще получиш сила”. Дай на Бога твоята готовност, волята си и Бог ще ти даде сила. Ти нямаш сила, добре, слаб си. Бог е всемогъщ и извор на сила. Дай обаче твоето намерение и кажи „Искам да го направя”. Не като някои, които предварително заявяват: „Знаеш ли, ще пътувам до Англия и искам благословение да не постя!” Е, иди първо в Англия и ако не постиш, ще го кажеш след това. Предварително да даваме прошка на греховете? Ами ако не отидеш? Може и да не отидеш. Може нещо да стане. Нима е сигурно, че ще отидеш,  сигурно е, че няма да намериш друга храна и след като няма друго, няма да постиш? Веднъж дойде човек и ми каза така. Казах му:

- Добре, какво да ти кажа... Това не се казва предварително. Върви!

Горкият, отиде. Той трябваше да бъде там  един-два дни. Попадна обаче на някакви вегетарианци. Такава била ситуацията, че накрая и олио не ял. Все салати... А тръгна с мисълта, че отива в Англия и няма да пости.

Човек не може да върви напред по този начин. Кажи: „Ще отида, ще се опитам да направя каквото мога. Имам намерение да пазя поста. Имам намерение да пазя Божия закон. Сега, ако не успея, ако не мога, това е друг въпрос, ще го видим след това”. Не е проява на  смелост да предрешаваш твоята слабост. Или не ходя там, защото ще ми се карат? Ти  върви първо и след това ще видим дали ще ти се карат. И недей да слагаш в себе си предварително хиляди неща. Призови Божията помощ, призови Божията сила и Бог ще ти даде силата, ако ти имаш намерението да направиш това нещо. Защото Бог не оставя човека сам. Бог и слабия човек прави силен. В молитвата на ръкоположението казваме, че „Божията благодат всякога лекува немощното и възпълва оскъдното”. Божията благодат възпълва  това, което не достига в човека  и укрепва това, което е немощно и слабо. Разбира се, ако човек го иска. Ако той не иска, нищо не може да стане. Даваш на Бога волята си и получаваш от Него силата Му, за да извършиш делото си.

Следва продължение

Превод: К. Константинов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xqf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.