Мистериозни са решенията на Св. Синод на БПЦ за църковната ни мисия в Америка през 60-те години на миналия век. През 1969 г. той разделя епархията ни за Северна и Южна Америка и Австралия със седалище в гр. Ню Йорк на три: Нюйоркска, Акронска и Детройтска епархии. След смъртта на Нюйоркския и Австралийски митрополит Андрей през 1972 г. Св. Синод обединява Акронска и Детройтска епархии ведно, със седалище в гр. Акрон, щата Охайо, и оставя Нюйоркска епархия само с гр. Ню Йорк и окръг Вашингтон, а Акронска епархия включва Австралия. Торонто и цяла Канада стават архиерейско наместничество на пряко подчинение на Св. Синод в София.
През 1989 г., когато църковното ни съзнание вече си каза думата, епархията ни зад океана отново възстанови своя оригинален вид, но с ново име и нов митрополит.
Затова заглавието на дописката е такова, защото църквата „Св. Тома“, основана с благословението на епископ, а после – митрополит Андрей, осветена през 1978 г. от приснопаметния патриарх Максим (Бог да го помилва!) и посетена три пъти от дядо Неофит преди избора му за патриарх, беше катедрала на Акронския митрополит до избора му за митрополит на обединената епархия през 1989 г. със седалище в гр. Ню Йорк.
Тази година тържествата по повод 60-та годишнина на катедралата „Св. Тома“ започнаха още от вечернята на 19 октомври с благословението на св. Йоан Рилски Чудотворец. Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф възглави вечернята в съслужение с всички свещеници на православните поместни църкви, които имат енории в Акрон. Последва вечеря с около 250 енориаши, гости и приятели на катедралата „Св. Тома“. На тържеството прозучаха речите на 12 души, които припомниха цялостния църковен живот в катедралата по всички линии на светото пастирско служение.
Митрополитът със своята 37-годишна дейност похвали свещенослужителите и потрудилите се миряни и благодари на цялата църковна община за успешното преодоляване на трудностите в енорията, както и за помощта на Акронска епархия и нейните архиереи, пребивавали в Акрон.
Във вечернята взеха участие протойерей Василий Русен и енориаши от дъщерната църква „Св. Герман Аляскински“ в Хъдзън, Охайо, които с благословението на митр. Йосиф се отделиха като мисия преди 15 години, през които членовете се умножиха, добиха статут на енория, построиха си нов храм и сега се радват с майката-църква „Св. апостол Тома“. Така светецът като „дидимус“, като „близнак“ (това е прозвището на св. ап. Тома в евангелието, защото на арамейски Тома означава близнак, б. р.), покровителства и тях.
Всички участници на празничната вечеря бяха радостни и от факта, че настоятелството на църквата „Св. Тома“ в знак на обич и признателност към иконом Христо Христов (+2010 г.) и по повод 40-годишната му благодатна свещеническа дейност посвети църковната зала на негово име.
Приятно беше да се чуят позабравени факти и събития от „доброто старо време“ и да се припомнят имената и заслугите на свещениците и на архиереите, започвайки от еп. Андрей и всички след него: еп. Йосиф (Диков, после Нюйоркски митрополит, +1987 г., б. р.), еп. Симеон (после Западно- и Средноевропейски митрополит, +2016 г., б. р.), еп. Дометиан (по-късно Видински митрополит, +2017 г., б. р.) до мое смирение. Поменахме с добро и приснопометния патриарх Максим, завеждащ като патриарх и Акронска епархия за известно време.
Поради съученичеството и голямото приятелство с енорийския свещеник протойерей доц. Владимир Бакърджиев Негово Светейшество патриарх Неофит ни изпрати мило послание, в което казва: „Отечески ви поздравяваме по повод 60-годишнината от основавнето на православната църква „Св. ап. Тома“ във Фералон, щата Охайо, с благодарност за поканата да споделим с всички вас нашата радост и задоволство от всичко, което сте постигнали през тези години като благословени плодове на православната ви вяра, искрено благочестие, неуморни старания и похвален доброволен труд...
1959-2019 г. – това са 60 години, през които всички почти навлизахме в духовните неща, укрепвахме физически, стараехме се да избягваме изкушенията на лукавия, израствахме в тъй необходимия самоконтрол, усъвършенствахме се в ползването на молитвената помощ на ангела-хранител, правехме всичко възможно да споделим с Бога ясно и открито нашето благонамерение за живот и общение с Неговия Дух.
Този период беше време, когато и ние с многообичния ви енорийски свещеник отец Владимир като ученици в Духовната семинария и студенти в Духовната академия в София „преуспявахме в мъдрост и възраст и в любов пред човеците“ (Лука 2:52). Впоследствие станахме преподаватели на студентите – о. Владимир по канонично право, а ние по църковна музика. Божията воля обаче беше друга. С благословението на приснопаметния патриарх Максим ръкоположих отец Владимир в свещен сан и той беше назначен за секретар и помощник на незабравимия наш учител епископ Симеон в Акрон, която длъжност помогна и на вас да опознаете отец Владимир и, като му дойде времето, единодушно го избрахте за ваш енорийски духовен отец...
През тези години (1959-2019 г.) Бог помогна и вие да бъдете достолепни членове на новопостроената църква, ... осветена от патриарх Максим през 1978 г.
Като гост на вашия митрополит Йосиф три пъти и ние сме се молили в нея по времето на отец архимандрит Дамян от Акронската света митрополия и на приснопаметния отец Христо Христов (Бог да ги прости!). Благодарим ви, че посветихте църковната зала на името на о. Христо...
Тези 60 години изминаха в спазване на молитвеното правило, на постните дни, на тържествените св. Литургии, на пасхалните празненства, особено на храмовия ви празник – Томина неделя. През тези 60 години църквата „Св. ап. Тома“ подготви многобройни нейни благочестиви основатели и енориаши с кръщелни и венчални свидетелства, с изчистени в изповед и чрез св. причастие съвести и с похвални дарителски инициативи. Да, 60-годишнината действително е повод да си припомним началото, да разберем и оценим миналото на енорийската ни църква като наше богатство, настоящето като наша отговорност, а бъдещето ѝ като наш дълг“.
„Честита и благословена 60-годишнина!“ – пожела накрая Негово Светейшество.
И действително, годишнината беше на всички ни честита и благословена. Още в притвора на храма ни посрещна и благослови св. апостол Тома от иконата, подарена и благословена от патриарх Максим. А като влезеш в средната част на храма, веднага се спираш със затаен дъх пред олтара, изографисан от българския зограф Димитър Бакалски и иконостасния горен ред на Господските празници с Тайната вечеря, дело на синодалния ни иконописец Петър Шалъфов. Иконите, поместени отдясно и отляво, също са негова изработка. Шедьовърът на стенописите на храма обаче е Пресвета Богородица - „Ширшая небес“ с Богомладенеца, която едва Го държи да не изскочи от скута ѝ и да прегърне всеки един от нас.
Неделната св. Литургия беше върхът на 60-годишнината. Поменахме всички потрудили се за доброто на църквата с „Вечная память!“, молитвено пожелахме много и благи години на живите членове и приятели на църквата, постригахме двама нови четци и наградихме с почетни грамоти за заслуги: 94-годишния жив член на оригиналното църковно настоятелство от 1959 г. г-н Петров, както и сегашния председател на църковното настоятелство иподякон Даниил Махар, който пръв влиза и последен излиза от храма.
Чини ми се обаче, че от всички ни най-щастлив от празненството остана енорийският ни свещеник о. протойерей Владимир Бакърджиев, който се просълзи от умиление след чудните възпоменателни, приятелски и съученически поздрави на Негово Светейшество.
От архива: Църквата „Св. Тома“ през 1959 г.
От архива: Освещаване на българския катедрален храм „Св. Тома“ от патриарх Максим, 3 септември 1978 г.:
Църковната зала, получила името на дългогодишния енорийски свещеник иконом Христо Христов:
