В Евангелие според Матей (18:21-22): „Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем“.
Този евангелски откъс илюстрира промяната в начина на мислене на благочестивия евреин. По това време повечето юдеи са смятали, че да простиш на ближния си веднъж е достатъчно, а три пъти – щедро, така че идеята на св. ап. Петър за прошка до седем пъти е била много над обичайното.
Но все пак в Господния отговор не става въпрос за проста математика – за седемдесет по седем, а за това опрощението ни да е безкрайно. Господнята молитва говори за това, че Господ прощава нашите дългове (много по-сериозни от обикновените „прегрешения“, както е в някои преводи) в същата мярка, в каквато ние прощаваме на другите. А ние грешим ежедневно, волно или неволно, в мисли, думи и дела, знайни и незнайни.
„И така, дядо владика, – казвате вие – какво да правим с тези, които многократно ни нараняват по някакъв начин? Как да продължим да прощаваме на такъв човек?“. Да простиш на някого не означава, че трябва да продължиш да дружиш с него. Ако някой постоянно ни вреди, най-добре е да се отдалечим от него. Но Господ ни казва, че не е приемливо да му желаем или да му причиним зло, или да търсим отмъщение. Нашето задължение е да поставим този човек начело в нашия списък с молитви и да просим Господ да омекоти сърцето му и да го накара да се откаже от подобно зловредно поведение. Трябва да се молим Бог да ни изпълни с дух на състрадание към този, който ни носи болка, тъй като той също страда и да си повтаряме молитвата преди Причастие: „Господи, не позволявай на врага ми да погине заради мен, грешника“.
Точно както сме длъжни да кажем на Неделя на прошката, казвам на всички вас, отци, братя, сестри и приятели в Господа, които съм обидил или наранил по какъвто и да е начин, моля смирено за прошка. Простено! Прости! Прощавам ти; Прости ми; Бог да прости всички!
Леки Велики пости! Имайте благословен Велик пост!
Снимка: Стефка Борисова
