Пасхалната вяра

Но ето че отминава, отмина вече тази нощ, празникът приключва и от светлината ние отново се завръщаме в света, спускаме се на земята, навлизаме отново в нашия реален, делничен, благоразумен живот.  И какво се случва? Всичко си  е по старому, нищо не се е променило и като че ли нищо, съвсем нищичко  в света няма ни най-малко отношение към това, което се пееше в църквата: „да празнует убо вес мир восстание Христово, в нем же утверждается!”. И в душата ни прониква съмнението. Тези думи  - така прекрасни, толкова възвишени – не са ли само илюзия, мечта? Сърцето, душата жадно ги попиват, но хладният и делничен ум ни казва: мечта, самоизмама! Минаха две хиляди години – къде е действието им? Къде е силата им?  Къде е победата им? И, Боже мой, колко често християните като че ли сами свеждат глава и се оставят на течението. Оставете ни – сякаш казват те на света – това наше последно съкровище, утешение и радост! Не ни пречете да пеем  в залостените си храмове, че целият свят се радва и ликува. Не ни пречете и ние няма да ви пречим да си подреждате този свят, да го управлявате и да живеете в него както ви харесва...
 

Само че някъде в дълбините на съвестта си знаем, че това  малодушие, този минимализъм, това вътрешно бягство в тайния и съкровен празник са несъвместими с изначалния смисъл и истинската радост на Великден. Христос или е възкръснал, или не е възкръснал. Или – или! И ако е възкръснал, ако наистина в един решаващ и неповторим миг от историята не само на човечеството, но и на света  се е случила тази нечувана победа над смъртта, то тогава всичко вече е друго и ново в света, без значение дали хората разбират това или не. Но тогава и върху нас, вярващите, радващите се, ликуващите, лежи отговорността  всички останали да научат и да повярват, да видят, да чуят и да влязат в нашата победа и в нашата радост. Древните християни наричали своята вяра не религия, а Блага Вест и виждали своята мисия  в света в нейното възвестяване и разпространение. Древните християни знаели и вярвали, че възкресението Христово не е просто ежегоден повод за празнуване, а е преобразяваща живота сила. И това, което чували тайно, възвестявали явно...

 

Но моят здравомислещ разум казва: какво ли  мога аз? Как мога да възвестявам, да викам, да свидетелствам? Аз съм безсилна песъчинка, изгубена сред тълпата. Но това възражение на здравия разум е лъжа, може би най-страшната и дяволска лъжа на съвременния свят. Този съвременен свят по някакъв начин успя да ни убеди, че сила и тежест в света има само числото, количеството, масата.  Какво може да стори един срещу всички? Само че именно тук, по отношение на тази лъжа трябва да се разкрие в цялата си мощ основното твърдение на християнството, неговата уникална логика. Християнството твърди, че един Човек може да бъде по-силен от всички. Именно в това твърдение е благата вест за Христос. Помните ли великолепните стихове на Пастернак от „Гетсиманската градина”:

„Лети и би могло да изгори” – тук се крие отговорът на здравия разум. О, ако всеки един от нас, вкусилите от пасхалната радост, чулите за победата, повярвалите в това, което е непознато за света, но което се е случило заради света и в света, ако всеки един от нас, забравяйки за числата, количеството и масите, успееше да предаде тази радост и вяра  само на още един човек, успееше да трогне само още една човешка душа? Ако тези вяра и радост скрито присъстваха във всеки, дори и в най-незначителния разговор, ако бяха с нас в делниците ни – тогава те щяха да започнат още тук и сега да преобразяват живота и света. „Царството Божие няма да дойде забелязано”, - казал Христос. Царството Божие идва всеки път – в сила, светлина и победоносно, - когато аз, когато всеки вярващ го изнасяме извън  стените на храма и започваме да живеем с него в своя живот. Тогава всичко, цялото време, във всеки един момент „би могло да изгори..”.