Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
col_cv7_2004_1.jpgВ дните след Великден  човек неволно се връща  към един и същ въпрос: ако в нечуваното твърдение – Христос Воскресе! – се съдържа същността, цялата дълбочина, целият смисъл на християнската вяра, ако по думите на апостол Павел „вярата ни е напразна”, ако Христос не е възкръснал, то какво означава това за нашия, за моя живот тук и сега. Ето идва поредният Великден. Отново преживяваме тази удивителна нощ, пламъчетата на свещите, нарастващото вълнение, отново се потопихме в лъчезарната радост на пасхалната служба, която сякаш се състои от една единствена ликуваща песен: „Нине вся исполнишася света, небо, и земля, и преизподня. Да празднует убо вес мир восстание Христово, в нем же утверждается”. Какви радостни, какви победни слова! Всичко се съединява: небето, земята, подземното царство на смъртта. Целият свят участва в тази победа, в Христовото възкресение намира своя смисъл, своето утвърждаване.
 
Но ето че отминава, отмина вече тази нощ, празникът приключва и от светлината ние отново се завръщаме в света, спускаме се на земята, навлизаме отново в нашия реален, делничен, благоразумен живот.  И какво се случва? Всичко си  е по старому, нищо не се е променило и като че ли нищо, съвсем нищичко  в света няма ни най-малко отношение към това, което се пееше в църквата: „да празнует убо вес мир восстание Христово, в нем же утверждается!”. И в душата ни прониква съмнението. Тези думи  - така прекрасни, толкова възвишени – не са ли само илюзия, мечта? Сърцето, душата жадно ги попиват, но хладният и делничен ум ни казва: мечта, самоизмама! Минаха две хиляди години – къде е действието им? Къде е силата им?  Къде е победата им? И, Боже мой, колко често християните като че ли сами свеждат глава и се оставят на течението. Оставете ни – сякаш казват те на света – това наше последно съкровище, утешение и радост! Не ни пречете да пеем  в залостените си храмове, че целият свят се радва и ликува. Не ни пречете и ние няма да ви пречим да си подреждате този свят, да го управлявате и да живеете в него както ви харесва...
 
Само че някъде в дълбините на съвестта си знаем, че това  малодушие, този минимализъм, това вътрешно бягство в тайния и съкровен празник са несъвместими с изначалния смисъл и истинската радост на Великден. Христос или е възкръснал, или не е възкръснал. Или – или! И ако е възкръснал, ако наистина в един решаващ и неповторим миг от историята не само на човечеството, но и на света  се е случила тази нечувана победа над смъртта, то тогава всичко вече е друго и ново в света, без значение дали хората разбират това или не. Но тогава и върху нас, вярващите, радващите се, ликуващите, лежи отговорността  всички останали да научат и да повярват, да видят, да чуят и да влязат в нашата победа и в нашата радост. Древните християни наричали своята вяра не религия, а Блага Вест и виждали своята мисия  в света в нейното възвестяване и разпространение. Древните християни знаели и вярвали, че възкресението Христово не е просто ежегоден повод за празнуване, а е преобразяваща живота сила. И това, което чували тайно, възвестявали явно...
 
Но моят здравомислещ разум казва: какво ли  мога аз? Как мога да възвестявам, да викам, да свидетелствам? Аз съм безсилна песъчинка, изгубена сред тълпата. Но това възражение на здравия разум е лъжа, може би най-страшната и дяволска лъжа на съвременния свят. Този съвременен свят по някакъв начин успя да ни убеди, че сила и тежест в света има само числото, количеството, масата.  Какво може да стори един срещу всички? Само че именно тук, по отношение на тази лъжа трябва да се разкрие в цялата си мощ основното твърдение на християнството, неговата уникална логика. Християнството твърди, че един Човек може да бъде по-силен от всички. Именно в това твърдение е благата вест за Христос. Помните ли великолепните стихове на Пастернак от „Гетсиманската градина”:
 
Той се отказа – без противоборство! –
като от чужд, ненужен му запас
от всемогъщество и чудотворство
и вече беше смъртен, като нас.

Та нали точно това е Христовият образ: човек без власт, несъпротивляващ се, без каквато и да било земна мощ. Един! Изоставен, предаден, отхвърлен от всички. И побеждаващ. Пастернак продължава:

Ти виждаш, времето е като притча,
лети и би могло да изгори.
Аз в името на нейното величие
ще вляза в гроба сам. И сам в зори
 на третия уречен ден ще стана.
И – както трупи по река – на съд
към мене като корабни кервани
от мрака вековете ще текат.
[*]

„Лети и би могло да изгори” – тук се крие отговорът на здравия разум. О, ако всеки един от нас, вкусилите от пасхалната радост, чулите за победата, повярвалите в това, което е непознато за света, но което се е случило заради света и в света, ако всеки един от нас, забравяйки за числата, количеството и масите, успееше да предаде тази радост и вяра  само на още един човек, успееше да трогне само още една човешка душа? Ако тези вяра и радост скрито присъстваха във всеки, дори и в най-незначителния разговор, ако бяха с нас в делниците ни – тогава те щяха да започнат още тук и сега да преобразяват живота и света. „Царството Божие няма да дойде забелязано”, - казал Христос. Царството Божие идва всеки път – в сила, светлина и победоносно, - когато аз, когато всеки вярващ го изнасяме извън  стените на храма и започваме да живеем с него в своя живот. Тогава всичко, цялото време, във всеки един момент „би могло да изгори..”.
 
Превод: Димитър Спасов

 


[*] Преводът на стиховете е на Кирил Кадийски.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k8hw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора