Коледа е! Низ по село тръгнали са коледари; с чудни песни, с китка здравец да споходят млади, стари. Ой, Коледо, мой Коледо, теб песни пеем и Бога славим. Елин Пелин пък добавя: Коледари песни пеят: „Божи Син роди се днес!“ и по цели свят се носи тая мила блага вест. А българският народ приглася: Пеят клони и листа, пеят, пеят всички, и разгласят песента ангели и птички. Пещерата и звездата са в нашите сърца, пастирите с мъдреците славят Бога редом с нас! С Рождеството сестри, братя, нека да се поздравим: да сме живи, да сме здрави, да се трудим в мир. Амин.
Това е Рождество Христово! Празник всенароден! Ден, в който споделяме, слушаме и празнуваме най-голямата новина, която ни е известена от Ангел Господен с безсмъртните слова: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лука 2:10-12).
Ние, православните българи в двадесет и първия век, можем ли да намерим Богомладенеца? Разбира се! Как? Като вярваме в Евангелието, като се огледаме и ослушаме, като видим и чуем символите на Коледата, най-важните от които са: светлината и музиката. Навсякъде слушаме пение и сме облени от светлина – символи, които са представители на благовестието на голямата радост.
Защото там, при Девата света с Маденеца Христа всичко е светлина. Днес Христос се роди! Днес Спасител ни се въплъти и всички ни с радост дари!
Като православни християни още от детинство знаем, че Христовото Рождество носи добра новина и голяма радост. Защо е добра тая блага вест? Защото е за всички човеци и за всеки един от нас. Преди да се роди Спасителят не е имало в човешката история никой, който да отговори на въпроса на цялото човечество: „Кой си Ти?“ (Иоан 8:25). А Той, Спасителят, му отговори „и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, … ще има светлината на живота“ (12).
И не само на този въпрос, но и на всички въпроси отговорите са в това Бебе. И колко учудващо и мъдро до ден днешен за нас е, че това Бебе се е родило в овчарска пещера сред агнета и овци, сред миризма на животни!
Интересно е да отбележим, че три категории хора са измежду първите свидетели, които са търсели и намерили Родилия се Богомладенец. Кои мислите, че са те? Овчарите, т. е. денонощните работници на света, които са на работа двадесет и четири часа на ден и седем денонощия в седмицата. И то навън от топлите домове, на полето, по планините, изпълнявайки съвестно своята работа ден и нощ. От личен опит като овчарче на село и сега като архипастир на около сто и петдесет хиляди словесни пасоми, които годишно посещават и се молят в нашите тридесет и три църкви и два манастира в САЩ, Канада и Австралия, зная, че когато си навън през нощта под звездната светлина, ти идват дълбоки мисли.
Другите хора, които намерили и от все сърце се поклонили на „повития и лежащ в ясли“ Богомладенец, били мъдреците от Изток – изследователите, „служещите на звездите, които от звезда се научили да се покланят на Теб – Слънцето на правдата и да познават Теб – Изгрева от висините“ (Из тропара на празника).
Така, с овчарите, които в процеса на ежедневните си денонощни грижи за животните, са намерили време и за Господа, дошли и мъдреците, които денонощно са изучавали истините на Вселената, но с дълбоки мисли и вяра са пътешествали безспирно след Звездата до окончателното ѝ спиране над пещерата.
Третата група, която е очаквала идващия Спасител, е била двойката стари и богомъдри люде: Богоприемецът Симеон и пророчица Анна, които са очакали да срещнат Господа и постоянно пребъдвали в храма в молитва и богомислие.
И когато Богоприемецът видял дългоочаквания Богомладенец, прегърнал Го, благословил Бога и с благодарност рекъл: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що Си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лука 2:28-32).
Така работниците от цял свят се сплотили, но не както е казал Карл Маркс, а да открият и намерят Месията Христос. И то не в университетите и обсерваториите, а в пещерата и в храма, в молитва и богомислие, в които и те познали, че Той, Христос Бог, е отговорът на всички въпроси.
А ние с вас, досточтими читтели на Двери.бг, къде сме и какво възнамеряваме да правим? От Филиповден още св. Православна църква ни подсеща, че Христос се ражда – да Го славим! Христос слиза от небесата – да Го посрещнем! А когато се роди и е вече на земята, ние ще се възвисим ли? Ще разберем ли истината, че Той „е същият вчера, и днес, и во веки“ (Евр. 13:8)? За да се възползваме от идването Му, че отново се ражда да ни спаси от греховете ни, следва да се убедим, че Той се нуждае от нас като Негови съработници; да Му помогнем в строителството на Неговото Царство на любовта и справедливостта. Това е важно за всеки един от нас, защото в строителната фирма с Него, ние ще открием и себе си. И колко хубаво ще бъде да Го приемем като наш личен Началник и Спасител, Който ще ни спаси от нас самите. Ще ни спаси от собствените ни конфликти и слабости. Ще ни направи силни като Себе си.
Затова Христовото Рождество е ден на хубавата новина и на голямата радост! Защото ни се роди Спасител, Който ни спасява в беди и нужди и ни прави славни победители над поднебесните сили на злобата.
Какво е посланието ни като православни българи един към друг и към всички хора? Молитвено да експериментираме в този ден Спасителят Христос в нашите сърца и този опит да ни помогне да се родим в Него, да Го споделим и съпреживеем с всички наши ближни, така че светът, в който живеем, да бъде преобразен от Него.
Нашата съдба с теб, възлюбени брате и сестро, е свързана със съдбата на нашия ближен. Св. прор. Исаия го е казал по-добре като пита Господа: „Защо ние постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“. „Такъв ли е постът, който Аз съм избрал?“ – отговаря Господ на желаещите, които искат да се приближат към Него. „Ето поста, който избрах: … раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си, видиш ли гол, – облечи го и от еднокръвния не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, … и слава Господня ще те придружава“ (Ис. 58:3, 5, 8). „Устата Господни изрекоха това“ (14), завършва св. пророк. Ще рече, че ти, приятелю и приятелко в идещия Спасител, и аз се явяваме отговор на нечия молитва. Ти и аз сме чудо, в което някои в нужда вярват. И ако ти и аз сме съгласни, че можем да направим и да бъдем чудо и го извършим, тогава, както Бог обещава, „слава Господня ще те придружава“ (8).
Прочее, да речем в един глас: Господи Иисусе, тази година очакваме и Те молим на Рождения Си Ден да обновиш сърцето и ума ни, в които да дойдеш и се вселиш в тях и Ти, за което Ти благодарим! Амин.
