Говение – това е дума, досточтими читатели на Двери, която може да ви се види чужда и непозната, но за нас – клира и миряните на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия – е не само разбираема, но и приятна за изговаряне. Ние я употребяваме най-вече през Великия пост, когато през четвъртата седмица за четири дена се събираме предимно клириците в различни енории всяка година и като в манастир се отдаваме далече от семейства и енориаши на строг пост, молитва, духовни разговори, покаяние, изповед и свето причастие в съботата.
Тази година за 12-ти път говението ни се състоя в Българската източноправославна църква „Св. Софѝя“ в Чикаго, щата Илинойс, където енорийски свещеник е ставрофорният иконом отец Груйчо Цонков. 26-те свещенослужители воглаве с епархийския митрополит през тези дни напълно се почувствахме, че вървим „по верния път на спасението, чрез духовното си възвисяване“ (св. Теофан Затворник).
Освен редовните ни богослужби според великопостния типик като велико и малко повечерие, утринни, молебния канон и 4-та част на Богородичния акатист, молитвения спомен за покойните в събота и Златоустовата света литургия, ние дискутирахме и 8-те доклада, разработени от самите нас за служението и живота ни по теми, като:
- как да окуражим енориашите си със слово, на дело и с пример да водят православен начин на живот не само у дома, но и в ежедневието си, и на работата си;
- как да окуражим пасомите си да взимат активно участие в богослужбите, особено през Великия пост и Великденския период на годината;
- как да вдъхнем увереност на енориашите си, че Божията любов включва и несполуките в живота ни;
- как да убедим Божия народ, че светата Православна църква е убежище за всички ни;
- как да активизираме тези, на които служим, да се научат не само да вярват в Бога, но и да общуват с Него, та Неговата любов да ни промени да станем по-добри, да ни милва и спаси;
- как да вдъхновим паството си да промени пасивната си вяра в активна;
- как вярващите сами да се учат от грешките си, за да растат в православната ни вяра, та „да не станем слуги и роби на други народи“ (св. Кирил Славянобългарски);
- как да помогнем на православните българи по-лесно да разпознават разликата между светската и Божията истина, и
- как да научим енориашите си, че възпитанието на децата ни е най-важно през първите седем години от живота им, когато са у дома при мама и татко и когато думите на Господ Иисус Христос – да оставим децата ни да отиват при Него – са важни и за нас, защото и ние трябва да бъдем чистосърдечни като тях, ако искаме да влезем в царството Божие.
В интерес на истината тазгодишното говение беше най-доброто от досегашните дванайсет. Защото споделихме помежду си големи надежди, за които дори не сме мечтали. Почувствахме благословението Господне, с което можеш да се удостоиш, само ако достигнеш дълбочината на смирението. Постарахме се също да разберем смисъла и значението на словото Божие, разкрито в учението на светите отци и учители на светата Църква, което можем да прегърнем, ако го разберем не само с ума си, но и със сърцето си, с молитва и пост, след покаяние, изповед и свето причастие.
Много трогателно беше да гледаш в петък вечер, след малкото повечерие, молебния канон и 4-та част на акатиста на света Богородица, как 25-те клирици с епитрахили на врата, преклонили глави и колена в полутъмнината и тишината по всички ъгли на църквата „Света Софѝя“, да се изповядат и опрощават един друг пред Господа и целия облак свидетели от новата зография.
Много мило ни стана и на другия ден сутринта, когато на светата Литургия дойдоха и 140-те ученици от всички класове на Българското училище при храма, които стояха в захлас, слушайки песнопенията ни и бидейки свидетели на причащението на толкова много отци в свещени одеяния.
Тази кулминация на говението ни насърчи да си обещаем и догодина да се съберем и презаредим духовните си сили, като активизираме към по-добро умовете, душите и сърцата си.
Благодарим на света Софѝя и рожбите ѝ Вяра, Надежда и Люба за добрината и покрова им над нас!
