Наскоро в Двери БГ прочетохме в рубриката Коментари за "полуоставките на задграничните митрополити", за "неправилния начин" "чрез медия" да дам "ход на оставката си", за "пушилката" в медиите и за това, "да има правила" у нас, както е "по целия свят". Отговарям, че в Св. Синод на БПЦ също има правила. И молбата ми за оставка е подадена по тези правила. Предадена е лично на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, в присъствието на български митрополит, член на Св. Синод. Правилото е: Негово Светейшество следва да я резюлира и да я изпрати на Св. Синод за разглеждане. Ако не е изпълнено това изискване на правилото, молбата нито се завежда в архива на Св. Синод, нито може да се докладва в заседание, нежели да се "официализира" и се документира в протоколите на Св. Синод. Всички митрополити знаят много добре това правило и вярвам, че "не са вдигали рамене", защото стриктно спазват това "правило". От 1983 г. като член на Св. Синод и аз също се съобразявам с този ред и затова "не поисках думата в заседание и да си прочета текста на оставката, с което да я официализирам и тя да се документира в протоколите на Св. Синод". Нека да е ясно това правило на всички не само в Европа, но и в Америка. И да се внимава, защото писаното остава.
С обич в Господа:
На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquq9
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
