Христос е посред нас! И е, и ще бъде. Това беше поздравът и отговорът на делегатите на 43-я Годишен епархийски събор в Америка. И този поздрав не бе само обичаен и на свещенослужителите по време на св. Литургия. Христос беше посред нас мислено, духовно, реално. Не метафорично, но автентично. Което се потвърждава и от отговора: И е, и ще бъде.
Всички на събора се уверихме в близостта на Христос до нас и присъствието Му на събора.
Ето какво видяхме с очите си в църквата-домакин „Св. Климент Охридски“: св. престол в олтара, който е гробът на Христос, митрополита, който е личността на Христос, св. Евангелие, което е словото на Христос, богомолците, които са тялото Христово, и накрая приехме св. Причастие, което е Самият Христос.
Така че, Господ Иисус Христос беше по-близко до нас на събора, отколкото вярваме. Същото е и с всяка наша църква в епархията, което ни уверява, че ако Христос не е посред нас, нашите църкви няма да са домове за молитва.
Нека да споделя с чтателите, че с тази вяра и убеденост ние имахме един грандиозен събор във великолепната църква на „златния“ св. Климент в Диърборн, Детройт, щата Мичиган в САЩ.
Както за Христос няма граници, така и нашата молитва в храма на св. Климент Охридски нямаше никакви граници – свободно, безстрашно, мъдро и плодотворно, в пълно единодушие и единомислие изслушахме енорийските свещеници, председателите на църковните настоятелства, сестринството, пратениците на младежките секции, на неделните училища, касиер-счетоводителите и правните съветници, за постиженията през миналата година и загрижено, като членове на голямото ни епархийско семейство, каквото е епархията ни в САЩ, Канада и Австралия, се постарахме да разберем Божията воля за живота ни напред и взехме решения, които обрадваха всички участници на тази наша годишна среща.
Епархийският смесен съвет във вид на резолюции предложи на събора, който като върховна уставна институция на епархията ни утвърди, решенията му за усилване на вярата и усъвършенстване на духовните ни старания в живота, за подобряване на възпитанието не само на децата в неделните ни училища, на младежите, но и на възрастните.
Народът ни се обрадва, че чу решения за повишение на усърдни свещенослужители и заслужили наши енориаши, за пострижение на двамата наши послушници в българския мъжки манастир „Св. Йоан Предтеча“, за тяхното ръкоположение в йеродяконски и йеромонашески чин, за ръкоположението на наш богослов за свещеник на църквата ни в гр. Ниагара, за приемане на благодатно служение на клирик в епархията, за безпроблемната подмяна на възрастните ни клирици, както и за подпомагането на по-малките и по-слаби финансово мисии и енории.
В духа на Патриаршеското послание до събора, участниците му възприеха с радост отеческия съвет „православната ни духовност“ да е в основните ни старания и служението в църквите ни да ни активизира да отговорим на пастирските нужди на народа ни.
Много ни зарадваха думите на Негово Светейшество в духа на светоклиментовото служение на енориите ни да не сваляме очи от наследието на св. отци и учители на Христовата Църква.
Затова на изпроводяк си обещахме, по съвета на авва Доротей, да бъдем по-близко до Бога, та да сме по-близко и един до друг, защото, ако сме по-близко един до друг, ще бъдем по-близко и до Бога.
Важно послание за ролята на семейството беше изпратено до участниците в събора: от много голямо значение е поне един от семейството ни да се моли на Господа Бога, казва старец Тадеус. Ако това стане, неговата молитва така ще превлече Божията благодат и цялото семейство ще я почувства, дори и този, чието сърце е студено. Така че, да се молим постоянно!
С тези решения и благопожелания 43-ят Годишен епархийски събор приключи делата си.
Слава на Бога за всичко!
На снимката: Митрополит Йосиф с участниците в 43 Годишен събор на Българската епархия за САЩ, Канада и Австралия
