Не можем да живеем без надежда. Ала с нея можем да бъдем спокойни. Няма значение какви затруднения изживяваме, щом не губим надежда, можем да вървим напред.
Надежда – хубава дума, чудесно слово, което ни дава сили, изпълва ни с кураж и оптимизъм, помага на погледа ни да бъде устремен само напред и нагоре!
Хубаво е да прекрачим прага на Новата година с надежда. Наистина, какво ни очаква през Новата година, нито ти, приятелю в Новородилия се Богомладенец, нито аз знаем. Можем само да спекулираме, но не знаем със сигурност съдбата си. Със златния ключ на надеждата обаче ние можем да носим кръста си уверено, ревностно, оптимистично.
Интересно нещо се забелязва при нас, православните християни. Мнозина свещенослужители като менe носят в себе си списък на вярващи, които молят да ги поменавам с добро за най-различни неща. Този списък се подновява ежедневно, почти от всичките ми епархиоти в САЩ, Канада и Австралия. И всички се надяват, че ще се осъществят техните надежди в живота. Тази тяхна надежда, разбира се, ме окуражава да се моля за всяко име и всеки проблем на всеки мой епархиот. А списъкът на различните ситуации, за които епархиотите ми ме молят да ги спомена, за какво ли не, е: диабет, развод, детска болест, парични задължения, парализирани „от 38 години” и др. Имам човек даже, който е загубил вкуса и обонянието си. Друг пък се надява на моята молтва по-скоро да излезе от затвора. Имах и жена, която търсеше моята молитва да надмогне омразата. Изобщо, панорамата от човешки проблеми е голяма!
Слава на Господа, че ние в св. Православна църква на Христос имаме още две думи за утеха на страдащите от най-новите болести на човешките депресии и алергии, които с надеждата стават три: вяра, надежда и любов. Така че, който има надежда в Господа, нека да знае, че ще дойде време, когато Господ чрез Своята доброта ще го възхвали за неговата победа.
Шекспир пише, че опърничавата няма друго лекарство, освен надеждата! Надеждата е изцеряваща доза. Тя е лекарство, което дава сила отвътре. Щом имаш надежда в сърцето си, ти ще можеш да стоиш прав, да изпънеш назад раменете си, да поемеш дълбок дъх от Божия свеж въздух и умът ти да се изпълни със здрави мисли.
Така че, в последната неделя на старата година нека да дойдем на себе си – физически, психически, умствено и духовно; да изпълним ума си с мъдростта на Словото Божие и с надежда, че ще възхвалим Господ, Който дава здраве на нашето самообладание.
А като имаме надежда в Господа, доверим Му се и Му служим, ние ще бъдем здрави и спокойни, защото ще са здрави и тялото, и умът, и душата ни.
Добре е да влезем в Новата година с надежда в Господа, Който е с нас от детинство. Необхоимо е да знаем как да отворим и таинствените двери на бъдещето със златния ключ на надеждата.
Св. пророк Иеремия отдавна ни е известил волята на Бога, Който му казал: „Само Аз зная намеренията, които имам за вас – намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда” (Иер. 29:11).
Но въпреки че само Господ знае намеренията Си за нас, Той ни напомня, че трябва и ние да Го потърсим в молитва, като обещава да ни чуе с уверение, че ще Го намерим, ако Го потърсим от все сърце.
Моят въпрос към досточтимите читатели на Двери.бг сега е: като Го намерим, какво да Му кажем? Само ще Го помолим да ни милва като наш Бог и занапред, понеже сме Негов народ? А като Му кажем, че Той е наш Бог, тогава защо Го забравяме, защо вършим гнусотии и говорим лъжи, което Той не ни е заповядал? Не ни е грижа дори, че Той знае това, както Сам казва: „Аз съм свидетел” (Иер. 29:23).
В интерес на истината като владика се смущавам и ме е срам да отговоря на Господа: „Почитайте и разсъдете: Ражда ли мъж?” (Иер. 30:6). Защото, ако Му отговоря: „Не!” Той веднага ще ме запита пак: „А защо виждам у всеки мъж ръцете на чреслата му като у жена, кога ражда и лицата на всички са бледни?”
Да, наистина, „това е усилно време” (7). И добре е разпоредила св. ни Църква още в началото на всяка Нова година да се отслужи молебен, в който да се помолим Господ да ни чуе и да ни благослови да живеем спокойно и мирно и никой да не ни заплашва, макар греховете ни да се умножиха. И още, умолявам всички православни сънародници по света и у нас да се помолим на Господа за Отечество България, за която казва: „Има и надежда за твоята бъднина... и твоите синове ще се върнат в пределите си” (31:17). „Ето Аз ще ги събера от всички страни, в които бях ги прогонил... и ще ги върна на това място и ще им дам да живеят безопасно. Те ще бъдат Мой народ, а Аз ще им бъда Бог” (32:37, 38). Тъй казва Господ: „И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене през всички дни на живота, за тяхно добро и за добро на децата им след тях” (39). И ще се радвам за тях, като им правя добро (41).
Добре е на прага на Новата година да помолим Господ с Духа Си да ни бъде Утешител, пътищата до храмовете ни да не тъгуват, а да има кой да отива в тях на празник, та свещениците ни да не въздишат заради многото ни беззакония, а да си възвърнем всички драгоценности, каквито сме имали в предишни славни дни, та всички заедно да промисляме за своята бъднина като усилим силите си и подкрепим душите си.
Упованието ни да бъде в милостта на Господа. От опит знаем, че милосърдието Му не е пресекнало към благочестивия ни православен български народ. Сърцето ни вика всяка сутрин, че е велика Неговата вярност, че е благ към ония, които се Нему надяват и Го търсят.
Не усещате ли, драги приятели в Новородилия Се Спасител, колко ни е добре, когато търпеливо очакваме спасение от Господ. И, ако ни е пратил неволя, Той и ще ни помилва по великата Си благост. „Нали от устата на Всевишния произлиза благополучие?”
Така че, да се обърнем към Господ, да възнесем сърце и ръце към Него, Който е на небесата, но кога викаме към Него, Той се приближава и казва: „Не бой се!” (Плач Иер. 3:57).
Да речем всички с една уста и едно сърце: „Чуй, Господи, нашата молитва да ни бъдеш бъднина и надежда през Новата 2018 година! Ние, православните българи се радваме, че Ти се яви на цялата вселена и живееш между людете (Вар. 3:38).
