Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

molitva XPСедма неделя след Пасха ­ на св. Отци от Първия вселенски събор; честваме паметта на преп. Никита, еп. Халкидонски, преп. Софроний Български

Литургийно свето евангелие:

В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелният син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. (Йоан 17:1-13).

Богочовекът Иисус Христос

Днешният евангелски текст е откъс от Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос. В тази молитва Той говори като Бог, а същевременно и като Човек.

Като Бог разговаря с Бог Отец и разкрива, че е едно с Него. Изповядва, че всичко, което принадлежи на Отец, е и Негово, но и всичко, което е Негово, е и на Бог Отец. Говори също за предвечната Си слава, която има още преди сътворението на света.

Като Човек Той се моли на Бог Отец и отправя прошения към Него. Божествената и човешка природа се проявяват толкова естествено и непринудено в личността на Иисус Христос, както и в думите и действията Му, че са дали пълно основание на св. Църква правилно да изповяда, че в личността на Сина и Словото Божие двете Му естества са съединени – неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно.

Единението в Светия Дух

„Намираме се между празниците Възнесение Господне и Света Троица, казва в своя проповед митрополит Антоний Сурожски, и затова бих искал да говоря за нещо, което има отношение и към двата празника. 

В 53 глава от книгата на пророк Исайя се разкрива следното пророчество за очаквания Месия: Той, Христос бе изпоранен заради нашите грехове, като взе върху Си, върху Своите плещи нашите немощи и чрез Неговите язви и рани ние се изцелихме... 

Когато мислим за възкръсналия Христос, Който се явява на Своите ученици и им дава да Го докоснат, и призовава ап. Тома да се увери в реалността и дълбочината на раните Му, ние пропускаме нещо предвид. Ние забравяме, че Христос се възнася с изранена от греховете ни плът и че по непостижим за нас начин не само Възкръсналият, но и Възнеслият се Христос, встъпил в славата Божия, седящ отдясно на Бога Отца, носи върху Своята човешка плът раните, нанесени Му от човешките грехове. Той все още носи на плещите Си човешката немощ, и сега сякаш Възкресение Христово и Страстната седмица са включени в тайната на Триединния Бог, Троица Свята, Непостижима, Велика. Цялата скръб на земята, цялата болка, целият ужас се стоварват върху Христос, но Той не ги отхвърля нито при Възкресението, нито при Възнесението Си в слава. Христос остава Божият Агнец, принесен в жертва преди сътворението на света, за спасението на света... 

И когато в деня на св. Петдесетница, който празнуваме като ден на Св. Троица, Той изпраща Духа на учениците Си, на апостолите, на Църквата и на целия свят, Той Го изпраща сякаш двояко. От една страна, ние сме Тяло Христово, живо и трептящо: измъченото и изранено през хилядолетията Тяло Христово, по думите на св. ап. Павел, носещо върху си раните на Спасителя и изпълняващо в Себе Си това, което е липсвало в земните скърби и страдания на Христа; от векове Църквата е призвана да бъде Тяло Христово, преломявано за спасение на човечеството. И ние като това Тяло, колкото и да сме недостойни, само поради това, че сме Христови, само поради това, че сме Църквата - сме приобщени към този дар на Светия Дух. 

Но Духът снизхожда върху нас не само защото по един непостижим начин ние вече сме съединени с Христос, а и защото сме немощни, безсилни, греховни, и само силата Божия, изявяваща се в немощта човешка, може да ни спаси. Ние получаваме Светия Дух не само като Тяло Христово, но поотделно и заедно като грешно общество и като грешници, отчаяно нуждаещи се от силата Божия за нашето спасение... 

И затова за празника, който ни очаква в бъдещото Възкресение, ние трябва да се готвим по-различно: трябва да осъзнаем своята немощ, но с цялата искреност, с цялата тъга по Бога, с цялата наша жажда и глад да дойде Господ, за да съживи душата ни и да измени живота ни... 

Да прекараме неделята съсредоточено: да прекараме тази неделя в очакване и молитва, та като запеем заедно със Светия Дух молитвата: „Дойди и се всели в нас” - това да не бъде поредната молитва, а завършекът на цялата наша тъга по Бога, цялата наша любов към Бога, за да се открие пред Него нашата немощ, както душата се открива за любовта и радостта. 

И тогава, колкото и да сме греховни и немощни, ние ще можем да възприемем отново и по-нов начин безкрайната благодат, която ни прави по-близки и по-свои на Бога, този Бог, Който издигна в слава плътта, изранен от нашите грехове, все още неизлекуван, защото нашият грях все още съществува... 

Дивен е нашият Бог! Ние, маловерните, които водим толкова лош живот, можем да мислим за Него само с благодарност, задето сме Му любими. Той вярва в нас, на всичко се надява и е готов да ни даде цялата Си сила, ако само Му предоставим това право и власт над нас, простор да действа свободно. Да се готвим благоговейно за слизането на Светия Дух над нас.”

Моисей и Иисус Христос

Когато Бог се открил на Моисей на планината Синай, Той му разкрил, че е единият и единствен Бог, че е личност и че се грижи, „промисля” за Своето творение. Това се потвърждава от историята, която свидетелства, че Бог неведнъж се е намесвал и е спасявал Своя народ. Въпреки това Моисей разбрал, че е останало нещо, което Бог ще разкрие в свое време. Затова Моисей предсказал на израилския народ, че Бог ще им изпрати Пророк като него – Когото ще трябва да слушат и който не Му се подчини, ще бъде изтребен изсред Божия народ (Втор. 18:15-19; Деян. 3:22-23).

Този пророк е Иисус, Който чрез Своята личност напълно разкри на човеците Бога. Той е очакваният Месия – Христос Господ.

Преди всичко Той ни открива, че единият и единствен Бог е Троичен по лица, а Синът Божи е второто Негово лице. Затова ние, които изповядваме името на Господ Иисус Христос, всъщност изповядваме името на Отец и Син, и Свети Дух (Мат. 28:19).

И така, в личността на Господ Иисус Христос ни се открива Бог. Затова нека не преставаме непрекъснато да призоваваме Неговото свято име и смирено да изпросваме Неговата милост. С това непрестанно призоваване ние поразяваме нашите духовни врагове – бесовете, освещаваме се и се спасяваме. Амин.

Публикувано в „Православен глас“, бр. 33, 2017 г.

© Неврокопска св. митрополия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wc336 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.