Мобилно меню

4.9901960784314 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (102 Votes)

sfanta cuvioasa maria egipteanca18Пета неделя на Великия пост - преп. Мария Египетска; преп. Тит Чудотворец

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като повика дванайсетте, почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. (Марк 10:32-45)

Примерът на св. Мария Египетска – извор на надежда, упование и сила

В рeдицата тържествуващи, пълни с надежди седмици на Великия пост ние днес възпоменаваме света Мария Египетска. Защо Църквата е включила нейния образ в тези седмици? Не затова ли, че в нея виждаме тържеството на Божията сила и тържеството на ответната човешка любов? Или може би ние виждаме тържеството на човешкия отчаян зов за помощ и победата, която се дава от Бога, Неговата любов, Неговата сила и крепост.

Коя е св. Мария Египетска?

За света Мария Египетска може да се каже накратко: тя била жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. Без да се замисля за своята греховност и без да съзнава, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, Мария дръзко поискала да влезе в храма. Обаче някаква сила я спряла; опитала отново и отново, но всеки път, когато се приближавала до вратите, бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и едва тогава била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот, а се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта. Живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта.

На какво ни учи животът на преподобната

Мария Египетска била блудница; но блудството не се заключава само в телесния грях. Блудството се заключава в това, че човек се заблуждава; че целостта на човешката любов се раздробява и човек вече е неспособен с цялата си душа, с цялото си сърце, с всичката си мисъл, с цялото си същество да обича човека и Бога... Блудството, в широкия смисъл, който му придава Свещеното Писание, това е идолопоклонническа привързаност към видимия свят. Ние сме заслепени от това, което виждаме, ние не виждаме невидимото, понеже нашето внимание, нашият взор са приковани само към това, което е видимо и осезаемо. Блудството се заключава в това да отдадеш своето сърце не на онова, което е достойно за любов. Блудството се заключава в това: вместо да насочим своята воля към единственото потребно, към чистата любов към човека, към хората, към Бога, ние я разпиляваме така, че тя е разпръсната на всички страни и вече служи на всички идоли, на всички желания, на всички пориви. Нима всички ние не сме заразени от тази болест на блудството? Нима нашата воля не се колебае?

И ето, ние можем да си представим себе си в образа на тази жена. А целият ни живот е подобен на нейния! И както тя, така и ние искаме да се поклоним на Живия Бог, искаме да се доберем до Неговото животворно присъствие, а колко често не можем да направим това! Колко често ние искаме да се молим, но не можем; искаме да обичаме, но сърцето ни е каменно; искаме да съберем мислите си, а те се разбягват, разпиляват се; бихме искали с всичката си воля да започнем нов живот, но тази воля липсва – тя се е разложила на някакви съставни части, желания, мечти, тъга…, а сила в нея няма. Колко често ние сме подобни на морските вълни, които се блъскат в скалите, излитат и падат отново в морското лоно, нищо не достигайки. Рядко, много рядко обаче ние спираме вниманието си на това. За миг скърбим, за миг ни боли сърцето, за миг си мислим: нима е затворен за мене пътят към Бога? Но после се успокояваме, забравяме, засмуква ни блатото... Не така се е случило с Мария Египетска: обзел я ужас и тя се хвърлила за помощ, за милост, за спасение...

Ние трябва да се научим на това: ако не сме успели да си пробием път към Бога, никога да не се отказваме да стигнем до Него. Ние трябва да копнеем така по Бога, така да си проправяме път към Него, че накрая Божията сила и Божията милост да отвърнат на нашия зов и на нашето отчаяние, пълно с непостижима надежда... Мария Египетска разбрала това Тя превърнала целия си живот в благодарност към Бога. Тя разбрала, че не трябва да живее така, както е живяла по-рано. Тръгнала си окончателно от всичко, което било съблазън за нея, което я държало в плен, и проживяла дивно остатъка от живота си.

Такъв подвиг може да не е по силите ни, но всеки от нас може да направи това, което е по силите му. Трябва да помним какво казва св. апостол Павел, че за нас всичко е възможно чрез Господ Иисус Христос, Който ни укрепява, защото силата Божия в немощ напълно се проявява. Но не тази ленива, безплодна немощ, от която ние страдаме, която ни измъчва и погубва, а в другата немощ. В тази, която се ражда в човека от съзнанието, че не му достига онова, за което той мечтае, единственото, към което се стреми със своите сили, и че чрез Божията сила той може да достигне това. И тогава Господнята сила ще изпълни нашата немощ, както вятърът издува крехките слаби платна, за да може да доведе кораба до пристана. Тази немощ, която се заключава в това, че вече не на себе си се надява, а отдава себе си послушно, кротко в Божиите ръце, като изпълнява волята Му само с Неговата сила. И тогава всичко става възможно: силата Божия в немощ се проявява...

В тази поредица на евангелските четива, на победоносните седмици на надеждата, които ни доближават до страстните дни, – когато вече ще дойде времето не на вярата, не на надеждата, а времето на изява на Божествената любов, – колко ни е нужна подкрепата на света Мария Египетска със своя образ, със своя пример! Амин.

Автор: Сурожски митрополит Антоний (Блум)

Заглавието е на Двери


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyh6p 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.