Мобилно меню

4.9545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (66 Votes)

Adam icône de Résurrection détail 1024x768Проповед за Неделя сиропустна. На вечернята се извършва взаимно опрощение

В този ден Църквата почита св. Порфирий, еп. Газки; св. мчк Севастиан; св. Серафим Софийски Чудотворец

Литургийно свето евангелие: Рече Господ: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. (Мат. 6:14-21)

Тщеславието ни лишава от небесна награда

Днешният евангелски откъс е взет от проповедта на Иисус Христос на планината и по-точно от глава 6 на Евангелието според св. Матей. В началото на Своята проповед Спасителят съветва учениците си как да живеят добродетелно и какво представлява богоугодният живот. Поучава ги да избягват тщеславието и похвалите от хората, тъй като те ще ги лишат от небесната награда и ще ги отдалечат от небесния им Отец.

Темата за тщеславието е развита около три основни подвига: проявата на милосърдие, упражняването в молитвата и спазването на поста. Именно при тези подвизи опасността от тщеславие и възгордяване е най-голяма. Пример и доказателство за това е фарисеят от известната притча, който в тщеславната си молитва се хвали с постенето и даването на милостиня.

Постът е смирение

Изборът на днешния евангелски откъс се дължи основно на две причини, които са свързани помежду си: днес св. Църква ни припомня за грехопадението на първосъздадените човеци, а от утре започва Великият пост или светата Четиридесетница, която ни представя образа на възходящия път на човечеството от падението към възкресението. Затова св. Църквата ни припомня учението на Иисус Христос за смирения пост и за това, че телесният пост трябва да бъде съпроводен от духовен. Напомня ни, че, в лицето на нашите прародители, сме загубили древното райско блаженство, понеже те са нарушили заповедта за поста, за въздържанието, и в своето тщеславно мислене са пожелали да станат богове. Завръщането в рая и участието във вечния живот следва противоположния път: да постим със смиреното съзнание, че това не е някакво дело, което ни отличава от другите човеци или ни прави нещо повече. Напротив, както много свети отци на Църквата пишат, постът е нормалното състояние за човека, към което трябва да се стремим.

Нашата цел е Христос

В днешното евангелско четиво Господ Иисус Христос ни учи да прощаваме, да постим без да се самоизтъкваме, да избягваме пристрастяване към материални блага и да насочваме надеждата си и сърдечните си желания нагоре – към небето.

Чрез тези наставления Той ни показва дълбокия смисъл на поста. Постът не е самоцел, той е средство, чрез което вярващият се доближава до Своя Творец и Изкупител. Обиква Го с цялото си сърце и с всичките си сили, както и ближния като себе си. Ако някой не прощава на своя ближен, неговият пост е безполезен, защото според истинното свидетелство на Господ Иисус Христос, небесният Отец няма да прости на такъв човек неговите собствени грехове. Също, ако някой пости, за да бъде похвален от хората, той се лишава от наградата си от Бога или, иначе казано, той получава наградата си тук, на земята. Освен това, ако някой пости като се въздържа от определени храни, но пък трупа материални блага – напразно се труди. Защото, от една страна, той освобождава тялото си от наслади и удоволствия, но, от друга, товари сърцето си и го оковава с преходни земни желания и вълнения.

Постът е покаяние и трезвение

Днес честваният новопросиял Божи угодник св. Серафим Соболев пише: „...само при наличие на покаяние от наша страна Господ ни дарува най-великото небесно съкровище: възраждащата благодат на Светия Дух, която получаваме при светото Кръщение в тайнството Миропомазване. А тази благодат в нас е извор на божествено ведение [духовно познание, б. р.]. Тя ни помага да различаваме доброто от злото. Тя ни посочва истинския път към спасение за единение с Христа. Тя ни преподава всички познания, които са ни необходими, както за щастлив временен живот, така и за бъдещия вечен живот. (...) Покаянието и благодатта са две необходими за спасението блага, защото без покаяние не можем да получим възраждащата благодат при светото Кръщение. (...) И колкото по-голямо е нашето покаяние, толкова по-голяма е у нас и благодатта на Светия Дух в своите дивни прояви. (...) Светата Църква като наша чедолюбива майка винаги се грижи за нас. Тя се опасява да не би Господ да отхвърли нашето покаяние. Затова преди самото настъпване на дните на Великия пост тя се обръща към нас по време на литургията с думите на Иисуса Христа: Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Мат. 6:14-15).

И тъй, нека се стремим нашият покаен подвиг на поста и молитвата да не бъде лишен в Божиите очи от благотворните си плодове, та да се причастим достойно със св. Христови Тайни и навеки да се съединим с Христа в Неговото Небесно царство. Затова нека неизменен спътник на нашето покаяние бъде искрената любов към ближните.” („Слово на Прощална неделя — за покаянието като цел на целия наш живот”, 1946 г.)

Постът е любов към Бога и към ближния

Ние постим, за да се освободим от желанията и насладите, които обвързват сърцето и съзнанието ни и ни пречат да се отдадем с любов на Бога и на нашите ближни. Обичта е памет – постоянно помнене на любимия. Именно в това помнене се съдържа нашето спасение. Дошли сме на този свят от нищото, за да помним непрестанно с неугасваща обич нашия Бог Отец, а чрез любовта към Него да помним и Неговия образ – човека. Но колкото повече мисълта и сърцето ни се увличат и се насочват към земни и материални неща и чрез тях – към самите нас, ние допускаме грешка, като подменяме целта на нашето съществуване. Угасяваме в себе си божествената любов, която по духовната си същност е вечният божествен живот, тя е изключителният начин за явяване и разкриване на Бога.

Затова нека не угасяме Духа (1 Сол. 5:19), Който е Дух на любовта и истината. Нека постим със съзнание, като се стремим да се освободим от самолюбието си, за да се облечем в Христос, нашия Бог, и да вместим в сърцето си всички човеци. Според това, доколко ще напреднем по този път, ние ще изживеем и ще отпразнуваме Господнята Пасха като наша лична Пасха. Амин!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyuxc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.