Литургийно свето евангелие: Мат. 25:31-46
Иисус Христос, предузнавайки, че е настъпил часът на Неговото изкупително и спасително за целия човешки род дело, дошъл в Йерусалим, за да претърпи доброволно кръстни мъки и страдания. Наближавало времето на Неговото предаване, залавяне, съд и Разпятие. Приближавал и часът на славното Му Възкресение и Възнесение. Съвсем скоро учениците Му щели да бъдат лишени от радостта на непосредственото им общуване с Богочовека Иисус Христос и от видимото Му присъствие сред тях.
Човеколюбивият Спасител се погрижил предварително да подготви Своите ученици за предстоящата раздяла. Затова малко преди Тайната вечеря Той ясно им предвъзвестил онова, което щяло да се случи преди Второто Му пришествие. Първо им говорил за предстоящото разрушаване на Йерусалим, сетне разкрил белезите за настъпването на Неговото Второ пришествие (Мат. 24 гл.). След това с четири притчи – за благоразумния и верен слуга, за десетте девици, за талантите и притчата за Страшния съд – Господ им показал, че Второто Му пришествие ще настъпи внезапно: „в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий“ (Мат. 24:44 и 25:13); че ще се забави и ще минат доста поколения (Мат. 25:5, 19), преди отново да се яви на земята в славата Си. И най-главното, което Господ обобщава в тези притчи, е, че през цялото време – от Христовото Възнесение до Второто Му пришествие – всички християни са призовани да проявяват дейна и жертвена любов към Бога и ближния.
В притчата за Страшния съд, която се чете на Неделя месопустна по време на светата Литургия, Господ описва някои от основните белези на Второто Си пришествие. Тогава Той няма да дойде в смирен и унизен вид на раб, а ще се яви в цялата Си божествена сила и слава, заедно с всички ангели. Цялото човечество ще узнае и ще види, че Господ Иисус Христос е едновременно Любов и Истина, чрез които Той ще съди човечеството. Христос ще дойде не за да страда за нашето спасение, а за да съди света. Всички хора ще застанат пред Него, за да дадат отговор за делата си, и ще бъдат разделени на две: на праведници и на грешници. Резултатът от съда ще стане ясен веднага, мигновено и ще има вечно измерение: праведниците ще отидат във вечния живот, а грешниците – във вечната мъка. Според учението на Църквата Страшният съд ще бъде окончателен и необратим – той ще определи нашата вечна участ. Поради тази причина делата ни тук, на земята, са от изключителна важност – всичко, което извършим във временния живот определя нашия вечен живот.
Царството Божие се наследява
Ключът за правилното разбиране на притчата за Страшния съд се съдържа в насърчението от Иисус Христос: „Дойдете, наследете!“. Св. апостол Павел ни учи, че Божии наследници са онези, които са Божии чеда (Рим. 8:17), а осиновението получаваме първоначално със светото Кръщение и със светото Миропомазание. Това означава, че за да се придобие вечният живот не са достатъчни само добри дела. Вечният живот се наследява от онези, които чрез Кръщението и чрез участието си в тайнствата на св. Църква са станали Божии чеда и причастници на Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос.
Св. Йоан Златоуст казва: „Какво е необходимо за християнина? Да се очисти от всяка сквернота на духа и плътта, да твори святост със страх Божи, да служи на любовта Христова, да стане свят и непорочен, та така да приема Тялото и Кръвта Христови за спасение! От всичко, най-важно за християнина е – да бъде всякога готов да посрещне Господа, защото никой не знае часа на пришествието Му“.
В Проповедта на планината Господ ни е предупредил, че при Страшния съд няма да се спасят онези, които само са призовали Божието име. „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“ (Мат. 7:21), т. е. спасение и живот в Божието царство ще наследят само тези, които живеят според Неговите свети заповеди. Тази е и целта на участието ни в тайнствата на Църквата: да се изобрази в нас Иисус Христос, а животът на Христос, който е живот на съвършената любов, да стане и наш начин на живот.
Следователно, чрез днешния евангелски откъс посветен на Страшния Божи съд нашият Спасител Господ Иисус Христос ни призовава да носим в себе си като вечно наследство Неговата божествена любов, молитва, милосърдие, състрадание, смирение, търпение, трезвение и всяка добродетел. Нека в нашите сърца да гори онзи благодатен невеществен и божествен огън на Светия Дух, който ни очиства, просвещава, освещава и ни води към Божието царство и към вечния живот. Амин!
Публикувано в „Православен глас“, бр. 19, 2017 г.
