Неделя, 23 октомври 2016 г. - VI неделя след Неделя подир Въздвижение; св. ап. Яков, брат Господен
Литургийно свето евангелие: В онова време, когато Иисус дойде в Гадаринската страна, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус. (Лука 8:27-39).
Свещеното Писание и светите отци
Чудото от днешния евангелски откъс е предадено и от евангелистите Матей и Марк, но евангелист Матей говори за изцеряване на двама бесновати. Когато разглежда тази разлика, свети Йоан Златоуст отбелязва, че няма разногласие между евангелията. Ако евангелистите Лука и Марк бяха подчертавали, че само един е бил бесноватият, а не двама, тогава щеше наистина да има ясно противоречие между тях и евангелист Матей. Но така както предават случката по своя си начин, Лука и Марк се съсредоточават върху бесноватия, който бил в наистина много по-тежко състояние от другия. Същото тълкуване се среща и у останалите отци на Църквата, които тълкуват този откъс.
Когато внимателно изследваме тълкуванията на св. Йоан Златоуст и на другите църковни отци, установяваме, че ако намерят различие между евангелистите при представянето на дадено събитие, никога не казват, че някой от евангелистите е допуснал някаква грешка. Отците винаги изтъкват, че евангелистите се допълват един друг и всичко, което пишат, е истина. В Свещеното Писание лъжата няма място, защото всъщност негов автор е нелъжовният Бог. При това светите Отци, понеже имат същите дълбоки духовни преживявания като светите личности от Библията, в дълбочина разбират и правилно изясняват техните думи и действия. И там, където един повърхностен читател се съблазнява, когато чете нещо от Писанието, светецът намира дълбок смисъл и много истини, така че се впечатлява и се учи, а учи и нас.
Гадаринският бесноват и грешниците
Описанието на бесноватия в евангелията е много страшно. Дълги години той бил обладан от цял легион бесове, тоест от твърде много бесове. Не носел дрехи, не живеел в къща, а сред гробовете. Когато с големи усилия го връзвали с вериги, той ги счупвал и бесовете го отвеждали в пустинни места. Непрекъснато, ден и нощ, издавал страхотни викове и се наранявал с камъни. Никой не смеел да мине покрай мястото, където той се намирал, защото бил много свиреп.
Свети Теофилакт отбелязва, че на този бесноват приличат всички, които се намират далече от Бога и са роби на греха. Защото те живеят извън дома на небесния си Баща и са голи без дрехата на кръщението и на божествените добродетели. Със своите неправедни дела те стават страшни и свирепи за хората около тях, нараняват и себе си, защото са обладани от безброй бесовски страсти. Те живеят в гробищата, тоест в местата на греха, каквито са нощните заведения и местата за лесна и незаконна печалба. Тях само Христос може да ги излекува, като им дари покаяние, така че, облечени вече с дрехата на добродетелта и пребивавайки в Църквата, да възвестяват с личния си пример великите дела на великия Бог и наш Спасител Иисус Христос.
Бог ръководи света
Много хора – било, че гледат как злото тържествува в света, било, че погрешно схващат някои места в Свещеното Писание – смятат, че бесовете управляват света. За да опровергае това погрешно схващане, свети Йоан Златоуст произнесъл една прекрасна беседа, като използвал в подкрепа на становището си откъса за излекуването на гадаринския бесноват. Светителят подчертава, че ако бесовете действително владееха света, ние по нищо нямаше да се отличаваме от гадаринските бесновати. Ако бесовете имаха пълна власт над нас, тогава за миг биха унищожили целия свят, както са издавили и унищожили цялото стадо от свине, когато Господ им разрешил. А и на бесноватите, ако Бог не ги запазваше със Своята голяма милост, бесовете щяха да причинят същата участ като на свинете. Но Бог е единственият Господар и Владетел над целия свят. Затова Той отстъпва на бесовете толкова власт над грешните хора, колкото да могат хората да се покаят и ясно да проличи съществуването и злобата на бесовете. Съвсем малко са случаите – като на праведния Йов, в които Бог разрешава бесовете да посегнат на свети човеци. И това се случва, за да се прояви съвсем ясно тяхната святост и безкористната им любов към Бога.
Тук трябва да се подчертае, че злото не е някакво същество – разумно или неразумно. То е нещо, което се случва в отношенията на човека към себе си и към другите. При това бесовете по своята природа са ангели, създадени от Бога. Но понеже са свободни, те са използвали погрешно тази своя свобода, отдалечили са се от Бога и са се утвърдили в злото поведение, тоест винаги действат без Бога и противно на Бога.
Затова светците на Църквата са установили кръщаването на младенци, тоест на съвсем малки деца. Нужно е от най-малка възраст човек да се облече в благодатта на Светия Дух и да му се даде онова възпитание, което ще го утвърди в спазването на Божията воля. Така благодатта и освещението ще станат постоянни белези на техния живот и ще станат тяхна вечна дреха, която ще носят вечно в дома на Бога, нашия Отец. Амин.
Източник: "Православен глас" на Неврокопска св. митрополия
