Пета неделя след Неделя подир Въздвижение – св. свмчк Зиновий, еп. Егейски и св. мчца Зиновия; св. крал Стефан Милутин
Литургийно св. евангелие:
Рече Господ тази притча: Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят (Лука 16:19-31).
Притчата за богаташа и бедния Лазар
Бедните и смирените
Днешното евангелско четиво предава притчата за богаташа и бедния Лазар. В тази Своя притча Господ Иисус Христос говори за двама души: за един богаташ и за бедния Лазар. Разказва, че богаташът в този живот прекарвал в разкош и наслади, без ни най-малко да се интересува от участта на бедния Лазар, който бездомен страдал от глад и болести. Но след смъртта всичко напълно се променило. Лазар заживял във вечна радост в лоното на Авраам (т. е. в Рая – бел. ред.), а богаташът се измъчвал в ада от непрестанна и страшна жажда, без да има някаква възможност да получи и най-малкото утешение.
Още от самото начало на притчата Спасителят ни поучава, че Бог не гледа и не съди хората така, както обикновено го правим ние. Затова на бедния Той дал конкретно име – Лазар, а богаташа оставил безименен. В обществото ни, а и сред всички народи, хората, които имат много пари и власт, които притежават големи способности и са се отличили в работата и въобще в живота си, са известни и почти всички ги познават. Те стават център на внимание, мнозина им завиждат и биха искали да са на тяхно място. Но нашият Господ, посочвайки името на Лазар, ни показва, че за Него известен е презреният от всички беден човек. С други думи, вниманието на Спасителя е насочено към бедните и смирените, т. е. към хората, които обществото е изтикало в своята периферия и остават незабелязани. На много места в Св. Писание могат да се видят свидетелства за това.
Често в Писанието Бог подчертава, че обича и защитава вдовицата, бедния и странника, а в притчата за Страшния съд окачествява като Свой брат бедния, болния, странника и затворника. Както една капка вода в сравнение с океана е нищо, така и този живот в сравнение с вечността е нищо. Лазар, който на земята е беден и непознат за повечето хора, във вечността става известен и именит пред Бога и сред светците; докато богаташът – знаменит и предизвикващ завист сред мнозина в този живот – остава навеки чужд и анонимен за Бога и светците.
Богатите и бедните
На това място трябва да се уточни, че нито всички богаташи са предварително осъдени, нито всички бедни хора са предварително спасени. Тази истина се разкрива в настоящата притча. В нея се посочва се, че Лазар е отишъл в лоното на Авраам. А знаем от Стария Завет, че Авраам е бил много богат. Така че Иисус Христос нарочно не казва, че Лазар е наследил Рая, а че се е оказал в лоното на Авраам, за да подчертае наред с другото и това, че нито Лазар е отишъл в Рая само заради бедността си, нито богаташът е осъден на пребиваване в ада заради това, че е бил богат. Един от основните обитатели на Рая, който е станал и негов символ, е много богатият и прочут в земния си живот Авраам. Този велик светец от Стария Завет се е осветил, понеже е показал съвършена вяра и послушание към Бога. Той е използвал своето богатство, за да подпомага другите хора и да подслонява пътуващите през онази епоха.
Но богаташът от притчата не вярвал в Бога и използвал богатството си, за да се облича бляскаво и да живее сред наслади и по богати трапези. Бил безразличен към нещастието на ближния и се интересувал единствено от себе си. Неговото безсърдечие се превърнало в неугасимия огън, който го измъчвал.
От друга страна, Лазар се спасил и оправдал заради добрите помисли, търпението и устояването на непоносимите изкушения и мъки, които му причинявали гладът, болестите, презрението и безразличието на останалите хора; както и това, че Лазар прекарал целия си живот в бедност и мизерия пред вратата на човек, който благоденствал и живеел щастливо. Въпреки това не допуснал нито хулен помисъл, нито изрекъл горчива дума, нито се отчаял, нито се възмутил от отношението на Бога или на хората. Затова след смъртта му Бог го почел, изпратил ангели да вземат душата му и я поставил насред Рая. Следователно, не всички богаташи биват наказвани, а само онези, които не се задоволяват с необходимото за живот, използват богатството за собствена изгода, а същевременно са безразлични към останалите хора. Както и не всички бедни се спасяват, а само онези, които вярват в Бога, спазват заповедите Му, не роптаят, нито хулят.
Затова нека не се страхуваме нито от бедността, нито от болестите или от пренебрежението. Също така, да не се възхищаваме на богатия и безгрижен живот, прекарван сред наслади. Трябва да се страхуваме само от едно: да не се окажем недостойни за Божията любов и милост. И само на едно да се възхищаваме: на благочестивия и добродетелен живот, защото той може да ни доведе до лоното на праведния Авраам, както доведе бедния Лазар.
Амин.
* По: Глас Господен, 4.11.2012 г. (бел. ред.).
