Не е леко да се говори и пише за живота и делото на златния св. Климент, които винаги трябва да се изписват само в превъзходна степен.
Тридесет и три години служа в чужбина и не съм видял, нито чул, нито съм прочел на някой жив език нещо, което да е неодобрително или критично за личността на св. Климент. Много се интересувам за него, защото той е моят светец, моят пример в служението ми у нас и по света. Той е моята съдба в разпространението на правата ни вяра, в православния ни друм към спасението на нашите души, в опазването на българщината, в развитието на майчиният ни език. Не само, че имах честта да нося неговата епархийска титла, не само, че съм приемник на Великия дядо Андрей Велички, но като чедо на тази Алма-матер аз мислено и молитвено си представям златния св. Климент като новия Павел за новопокръстените българи, като равноапостолен просветител на българския народ, като строител на Българската православна църква, като просветител на православния ни народ, като голям патриот и държавник в Югозападна България, като политик и помощник на великите български царе св. княз Борис Първи Михаил и неговия велик син Симеон, като първия епископ на българския език, като първия агроном по нашите земи, като първия учител на славната армия на просветата от три хиляди и петстотин ученика, която е слава за тридесете години в служба на Охридската книжовна школа, като патрон на много наши църкви в Родината и в диаспора и най-вече като покровител на Богословския ни факултет тук.
Това са моите определения за св. Климент, на когото се старая да подражавам с особена ревност и усилия най-вече в битността ми на проповедник, пазител и разпространител на Благата вест – св. Евангелие – на роден език в многоезичните държави САЩ, Канада и Австралия, които са врящи поти, препълнени със свобода и демокрация, но са в изпълнение на поговорката: „Щом си в Рим, прави каквото правят римляните“.
Четейки историята ни, най-паче църковната, много ми се иска да спра вниманието ви като бъдещи кадри на БПЦ-БП на това, че не му е било леко на св. Климент като пратеник и пълномощник на св. княз Борис-Михаил в югозападна България – една от най-неспокойните части на държавата ни тогаз, да надмогва, успокоява и оспорва множеството интерпретации и най-различни версии, че покръстването на българския род е политически и икономически избор на владетел, осъществяван по насилствен и принудителен начин. Огромно е било и задължението на св. Климент, според мене, да убеди скептиците-политици, че „избиването на петдесет и двата български рода“ е спекулация. Ами какво да кажем за трактовките на въпросите, свързани с процесите през Средновековието, които са обвързани със св. Църква? Като познавач на западната ситуация в Църквата св. Климент е направил всичко възможно за процъфтяването на православната си мисия в областта Кутмичевица. И то не като експерт по история, а като пръв епископ, който е живял в св. Църква като светъл образ на делото, светител, който е давал свободен израз на вярата си пред поверените му монаси, свещеници и миряни.
Всички разбирате, че делото на св. Климент, освен външната си страна, съдържа и много по-съкровени вътрешни ценности. Ето защо, като наш църковен феномен той добре е разбирал тайната, че учениците му, освен теоретично да са запознати с богословието, е трябвало обезателно да имат и възможността да го съпреживеят. Нещо, което е абсолютно необходимо и за вас, в Богословския факултет. Вие трябва да правите чудеса в служението си занапред. По примера на Господ Иисус Христос, Който Сам е проповядвал и е вършел чудеса, но мнозина от ония, които са били около Него и са станали свидетели на всичко, което е вършел, непрекъснато са си задавали въпроса: „Кой е Този?“.
Така и св. Климент, който е подражавал на Господа, вършел е всичко по силата на вътрешната си убеденост, на своята вяра в Бога.
Поради това може би вече е време да признаем и да си кажем, че св. Климент е Божие откровение за българския народ и по повод хиляда и стогодишнината от успението му през следващата година (916-2016 г.) ние тук трябва да го изучим в детайли, от кора до кора, да си обещаем да му подражаваме и да имаме същите мисли и чувства, каквито е имал той, за да продължим посоката на историческото развитие на новата ни в много отношения църква и държава.
Защото Византия е била велика, но Византия вече я няма, а България я има и съществува благодарение на делото, молитвите, светостта и мъдростта и на златния св. Климент. Благодарение и на него тя става велика за времето си сила – трета в тогавашна Европа, призната от Константинопол и Рим.
По молитвите на св. Климент и чрез нашите неуморни трудове България и БПЦ-БП трябва да продължат делото на небесния ни патрон, да пазят признателността и уважението на другите народи към нас като спасители на делото на св. братя Кирил и Методий. И това да бъде така, „докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност“ (Роже Бернар).
Амин! Честит празник!
