Рождеството на Божията майка

В Своето Евангелието нашият Господ и Бог казва: Когато настъпи време да се роди младенец, бива скръб; когато пък се роди – пребъдва само радостта, защото нов живот е влязъл в света…[1] Когато детето се ражда, околните се чудят: каква ли ще бъде съдбата на това дете? Раждането на младенец е само неговият първи ден: каква ще бъде поредицата от дни, съставляващи живота на този човек? И какъв ще бъде последният ден, който ще направи равносметката на всичко онова, което е било животът на този човек?

Днес ние празнуваме Рождеството на Божията майка и нашата мисъл е насочена към нея. Тя се е родила – отново, както ни говори Евангелието – не от щението на плътта, нито от щение мъжко: родила се е от Бога.[2] Родила се е като последното, заключително звено от дългата верига човеци, мъже и жени, които в продължение на цялата човешка история са се борили: борили са се за чистота; борили са се за вяра и за пълнота; борили са се за цялостност; борили са се, щото на първо място в техния живот да бъде Бог – и те да Му се поклонят в истината и да Му служат с цялата си вярност. В тази дълга върволица от човеци е имало както грешници, в живота на които е възможно да е имало само една единствена черта, изкупваща тяхното съществуване, така и светци, в чиито живот трудно би се намерил и един недостатък. На всички тях обаче им се е налагало да се борят, и във всички тях е имало една обща черта: борили са се в Божието име, против самите себе си, не против другите, за да може Бог да възтържествува. И постепенно, от едно столетие в друго, те са подготвили Наследницата на своя род, която е трябвало да се роди – както и всеки младенец – в редуването на доброто и злото, на греха и светостта, но да бъде такова дете, което от самото начало ще избере доброто и ще живее в чистота и във всецялостна вярност към своето човешко величие…

Днес се е родила Божията майка; в този ден е започнало преодоляването на онова разделение, което е съществувало между Бога и човека от момента на грехопадението – родила се е тази, която ще стане Мост между Небето и земята; тази, която ще стане Двер на Въплъщението – Двер, отваряща се за Небесата. Нека се радваме днес, защото е дошло началото на спасението; нека да започнем да мислим за нея с ласка, да ѝ се дивим и да я помолим да ни научи – вероятно не точно да се уподобим на нея, защото мнозинството от нас не можем да се надяваме на това, а да я обичаме с благоговение, да ѝ се покланяме така, че да сме достойни да бъдем един род с нея: човешкия род, от който се е родил Бог, защото тя е показала такава съвършена вярност. Амин.

Превод: Борис Маринов

* Антоний, митр. Сурожский „Рождество Божией Матери“ – в: Азбука.ру (бел. прев.).