Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Пета неделя на Великия пост: на преп. Мария Египетска

Неделя, 02 Април 2023 Написана от Сурожки митр. Антоний (Блум)

St Mary of Egypt and st ZosimaВ името на Отца и Сина и Светия Дух.

Днес ние си спомняме за св. Мария Египетска – и от нея можем да научим много, което ни е нужно. Тя е била всеизвестна грешница, предмет на изкушение и на съблазън за всички. Как е станала грешница – ние не знаем това. Проявявало ли се е злото в самата нея, като лично качество? Съблазнена ли е била тя? Подлагана ли е била на насилие? Как е станала блудница? Това ние никога няма да разберем. Едно обаче знаем с достоверност: някак тя е стигнала при храма на Божията майка – на тази, която е образ на съвършената цялостност, на целомъдрието – и изведнъж е почувствала, че не може да влезе в него. Не си заслужава да си представяме как чудесната сила не ѝ е давала да престъпи прага; тази сила, вероятно – по всяка вероятност! – е била вътре в самата нея. Почувствала е, че тази територия е твърде свята, за да посмее тя да влезе в присъствието на Божията майка, да застане вътре в храма.

Това обаче е било достатъчно, за да осъзнае тя, че цялото ѝ минало е тъмно, както и че съществува един единствен начин за да излезе от него: да изхвърли от себе си цялото зло и да започне нов живот. Тя не е отишла на изповед, за да търси съвет – напуснала е града и е отишла в пустинята, в знойната пустиня, където не е имало нищо друго, освен пясък и глад, и отчаяно самотничество.

Тя може да ни научи на нещо много важно. На отиващите при него св. Серафим Саровски не веднъж е казвал, че всяка разлика между погиващия грешник и грешника, който намира своя път към спасението, е в едно: в решимостта. Божията благодат винаги е наблизо, само че ние не винаги се отзоваваме така, както се е отзовала Мария; както тя е отговорила на ужаса, който я е обхванал, когато се е самоосъзнала, и, заедно с това, на светостта, красотата, цялостността и целомъдрието на Божията майка, и тя е била готова на всичко, на абсолютно всичко, за да промени живота си.

И така, година след година, в пост, в молитва, насред парещата жега, в безстрашно самотничество насред пустинята тя се е сражавала с цялото зло, което се е било натрупало в душата ѝ. Защото не е достатъчно злото да бъде просто осъзнато; не е достатъчно дори то да бъде отхвърлено с усилие на волята: то е тук – в нашите спомени, във въжделенията ни, в нашата крехкост, в тази развала, която донася със себе си злото. Наложило ѝ се е да се бори през целия си останал живот, но в края на краищата е победила – действително е успяла да се подвизава с добрия подвиг, да се очисти от сквернотата, да влезе в областта на Бога: не в храма, не „някъде“, а във вечността.

Тя може да ни научи на много. Може да ни научи на това, че все някога ние трябва да осъзнаем, че тази царствена област, в която ние влизаме толкова лесно – Църквата, а и просто самият свят, сътворен от Бога, е останал чист от злото, макар и да се е покорил, да е бил поробен – благодарение на нас – на злото. Ако когато и да било ние бихме осъзнали това, ако бихме почувствали, че само за нас там няма място, и, в отговор на това, бихме се покаяли, ще рече – ако в ужас бихме обърнали сами гръб на себе си, бихме се отвратили от себе си, в непреклонна решимост, то и ние бихме могли да последваме нейния пример.

Този пример с нейния образ ни се предлага като завършителен момент от времето на Поста, на тази пролет, на живота. Неделя по-рано ние слушахме за учението, за призива на св. Йоан Лествичник, който е съставил цялата Лествица на съвършенството, с помощта на която ние можем да преодолеем злото и да достигнем до правдата. Днес пък виждаме примера – примера на тази, която от самите глъбини на злото се е издигнала до висотата на светостта и ни говори с думите от Великия покаен канон на св. Андрей Критски: Душо моя, Бог може да избели и да очисти прокаженото; не се отчайвай, макар и да си прокажена…

Нека образът на преп. Мария Египетска да бъде за нас едно ново вдъхновение, нова надежда – даже нова радост, но също и зов, и призив, защото напразно ние пеем похвала на светците, ако на нищо не се учим от тях, ако не се стремим да им подражаваме.

Неделя по-късно ще се окажем пред прага на Страстната седмица, и този праг се открива в събота чрез две събития – чрез възкресяването на Лазар и чрез Благовещението на Божията майка. Да влезем в Страстната седмица с готовност да срещнем Божията майка лице в лице, дори и само с решимостта си да станем достойни за нейните молитви, след което да тръгнем, ден подир ден, следвайки събитията от Страстната седмица, като през цялото време си задаваме въпроса: къде бих стоял аз, в случай че бих се оказал участник в онези събития? Амин.

1 април 1990 г.

Превод: Борис Маринов

* Антоний (Блум), митр. Сурожский „Неделя 5-я Великого поста. Преподобной Марии Египетской“ – В: Воскресные проповедитук (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/darfh 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 191Андрей Зубов
Енигмата Русия

Гилбърт Кийт Честъртън
Въведение към Книга на Йов

Ардялски митрополит Антоний (Пламадеала)
Жива вода. Слово в Неделя на самарянката

Свещ. Ивайло Борисов
Стих, преливащ във вечност

Полезни връзки

 

Препоръчваме