Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
СретениеХристос дойде и донесе Своя мир, но дали ще бъде някой Христов всеки решава сам. Това е въпрос на личен избор, който правим ежедневно, при всички случаи, когато трябва да избираме между изгодното за нас и полезното за другите, между богатеенето с материални блага и богатеенето в Господа, между лъжата и истината, между озлоблението и прошката, между мрака на суеверието и идолослужението, и истинското благочестие.



“Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром,
защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред
лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците,
и слава на Твоя народ Израиля”
Лука. 2:29-31
 
Според ветхозаветното законодателство, жената, след раждане се считала нечиста в продължение на 40 дни. През тези дни тя не трябвало да идва в храма, да участва в общественото богослужение и да се докосва до нrщо свято. Очистването ставало чрез принасяне жертва на всесъжение, т.е. жертвеното животно се изгаряло и жертва за грях.

Също така съществувал закон за посвещаване на първородните синове на Бога. За изпълнение на тези два закона, Пресвета Дева Мария и праведният старец Йосиф на четиридесетия ден донесли детето Иисус в Йерусалимския храм, за да Го представят пред Господа. На входа на храма Божественият Младенец бил посрещнат от праведния старец Симеон. Затова и днешният празник се нарича Сретение Господне, т.е. Срещане на Господа.

Кой е бил праведният Симеон? Едно предание разказва, че той е бил един от седемдесетте преводачи на старозаветните книги на Библията от еврейски на гръцки език. Той имал за задача да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до 14-ти стих на седма глава, където е казано: ”Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил”, помислил, че в еврейския текст е допусната грешка и понечил да поправи думата “девица”, но ангел Господен го спрял с думите: “Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи”. Дълги години преживял праведният Симеон в очакване на обещания Спасител и ето в този ден, по внушение на Светия Дух отишъл в Йерусалимския храм и поел Младенеца от ръцете на Пресветата Дева. Прегърнал Го с благоговение, благословил Го и изрекъл следните думи: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!

Сега, когато видял с очите си Спасителя на света праведният Симеон можел спокойно, с мир на душата да се завърне при Бога. Той разпознал в Младенеца Божият Пратеник, Който щял да донесе на хората светлината на истинското богопознание, да възвести новия Закон на любовта и свободата.
 
Не всички хора са приели и приемат изпратеният от Бога Спасител и не всички вярват в Него, не всички са приели Любовта и Истината за правило и цел на своя живот. Наистина в историческото осъществяване на Христовите принципи, в живота на много християни се откриват недостатъци и грешки, които разколебават и отблъскват хората. Но все пак, - както казва гениалният руски писател Достоевски, - “остава сияещата Личност на Иисус Христос, тя е недостъпна за отрицанието; остава пресветлият лик на Богочовека, неговата нравствена недостижимост, чудесна и чудотворна красота”.

Христос дойде и донесе Своя мир, но дали ще бъде Христов, това всеки решава сам, това е въпрос на личен избор и този избор правим ежедневно, при всички случаи, когато сме изправени през избора между изгодното за нас и полезното за другите, между богатеенето с материални блага и богатеенето в Господа, между лъжата и истината, между озлоблението и прошката, между мрака на суеверието и идолослужението, и истинското благочестие.

Братя и сестри, всеки ден по време на вечерната служба Църквата е отредила да се чете отпустителната молитва на праведния Симеон. Когато я слушаме, нека се запитаме:
Срещнахме ли днес Христос в сърцето си?
Бяхме ли ръководени от Истината в постъпките си? Озаряваше ли Светлината на Божественото Слово нашия път?
Запазихме ли мира в душите си въпреки злобата на дните и разпростряхме ли този мир и около себе си?
Усетиха ли чрез нас хората, с които животът ни срещна днес топлотата на Божията любов!
И едва, след като отговорим утвърдително поне на половината от тези въпроси, с мир да се оттеглим в скришната стаичка на сърцата си. Амин.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dpqc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж