“Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това
да преумножава имотите си”/Лука 12:15/.Братя сестри!В стремежа си към материални придобивки много хора често разстройват живота си и пропиляват възможностите да изпитат щастие и да се радват на блага, с които Бог ги е дарил,и хората, с които ги е заобиколил. От грижи за “насъщния” не ни остават сили да се усмихнем, от тревоги за придобитите веществени блага, не сме способни да изпитаме задоволство и благодарност, от страхове за бъдещето пропускаме днешните дарове. Привързаният към нещата, които се поддават на тление, не може да разбере, че мъртвата материя не носи щастие. Душата си остава жадна за живата вода на непресъхващия небесен извор.
Нормално е, човек да се грижи да задоволи телесните си потребности. “Никой не е намразил плътта си, а я храни и съгрява”(Еф.5:29). Тялото трябва да се храни и поддържа, защото е носител на много ценен това – безсмъртна душа, искрица от Духът Божи. Но, грижейки се за тялото си, ние често забравяме по-важното – своята безсмъртна душа. Увличаме се, осигурявайки уж най-необходимото: дом, храна, облекло, обувки, а неусетно започваме да се устройваме все по-удобно и по-удобно. Мебели, без които не можем, електроуреди, които да улесняват живота ни, телевизор, компютър, кола…, а после неусетно ставаме техни роби – обслужваме ги, поддържаме ги, пазим ги, подменяме ги с все по-модерни, с все по-функционални… Вместо ние да притежаваме вещите, те започват да ни притежават. Ставаме роби на имането си, за него са тревогите ни, мислите ни, стремежите ни, мечтите ни… А душата линее, гасне объркана.
Точно за този стремеж към умножаване и преумножаване на материалните блага ни предупреждава Спасителят:”Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си” (Лука 12:15). Нему е известно колко лесно човек се увлича в грижи и непрестанен труд за придобиване на “съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат”(Мат.6:19) и без да се усети животът му безследно отминава.
Всички в една или друга степен сме заразени от вируса на користолюбието. Гледаме да не отстъпваме по нещо на другите, съревноваваме се не кой ще придобие повече добродетели, а кой ще придобие повече земни блага. Користолюбието така се е просмукало в нас и във всички области на личния и обществения ни живот, че ние сме изгубили способността да оценяваме хората по техните нравствени
достойнства.
Но “каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”(Марк 8:36). Господ Иисус Христос не ни учи да пренебрегваме изцяло земните блага. Той ни предупреждава да не ги въздигаме в цел на своя живот, а да ги употребяваме без те да заемат в нашите сърца мястото на Бога.
Братя и сестри, нека се стремим да богатеем не за себе си, а за Бога, да прогонваме от себе си алчността, завистта, недоверието, съмнението, да храним добри чувства към околните. Ако съумяваме да пренебрегваме своята полза в името на ближния, да преглъщаме раздразненото си честолюбие в името на мира, да се отказваме от справедливостта в името на любовта, тогава ще можем да се наречем наистина чеда на нашия небесен Отец. Амин.
