Братя и сестри!
Християнските подвижници напускали света и се уединявали в пустинни места, за да останат насаме с Бога, да се вглъбяват в себе си, и очиствайки се от страстите и похотите, и издигайки се на духовна и нравствена висота да станат ходатаи пред Бога за хората, останали в света.
Такъв е и днес честваният преподобни Димитрий Басарбовски.
Житието му е оскъдно откъм данни. Живял е през 17
век. Препитавал се като пастир на животни. Отличавал се с будна съвест
и страх Божи. Преданието разказва, че веднъж, когато пасял поверените
му животни, неволно стъпил върху птиче гнездо и смазал намиращите се в
него малки птиченца. Той преживял това като страшно прегрешение – да
унищожи живота на невинни Божии създания и се самонаказал да ходи бос
три години, през лятото краката му да се разраняват от камъни и тръни,
а зимата да мръзнат в студ и мраз. Такова чувство на любов към всяка
твар може да блика само из сърцето на Божи избраник, озарен от ореола
на светостта!
След време се поселил в един пещерен манастир в скалите край река Русенски Лом и там като монах прекарал остатъка от живота си в непрестанна гореща молитва към Бога, в строг пост и пълно въздържание от всякакво зло.
Свети Димитрий предузнал деня, когато трябвало да се представи пред Господа – излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река и предал Богу дух.
Дълго време тялото на светеца лежало на това място неразложено. Но ето, придошли водите на реката, излезли извън коритото, разлели се нашироко, обгърнали и камъните и тялото на преподобни Димитрий и заедно с тях го завлекли на дъното на реката. Но Бог решил да прослави Своя раб и на земята, както го е прославил на небесата…
По тия места живял благочестив християнин, който имал тежко болна дъщеря. Тя имала съновидение: явил и се свети Димитрий и и казал:”Ще те излекувам, ако твоите родители извадят от речния пясък моето тяло”. И посочил мястото, където се намирало.
Още на сутринта бързо се разнесла вестта за този необикновен сън. Събрали се множество християни, които начело със свещениците отишли на посоченото място и открили мощите на преподобни Димитрий. Със сърдечни молитви и песнопения те били отнесени в храма на родното място на светеца - Басарбово.
Пред мощите на светеца ставали множество чудеса. През 1774 година мощите били отнесени в Румъния, където почиват и досега в букурещската църква “Св. Три светители”.
Братя и сестри, колкото е по-духовно и нравствено издигнат човек, толкова има по-силно развито чувство за вина и съзнание за греховност – видяхме как свети Димитрий Басарбовски се самонаказал за това, че неволно причинил смъртта на малките птиченца. А у мнозина съвестта им не заговаря дори при извършване на далеч по-тежки прегрешения. Често сме склонни да извиняваме някои свои простъпки и да приспиваме съвестта си с песничката:”Така правят всички!” Много християни, особено по време на Рождественския и Великия пост идват на изповед без никакво покайно настроение, без никакво съзнание за греховност, заявяват, че не са сторили никому нищо лошо, като не пропускат да афишират какво добро са направили или пък се оплакват от другите, или се измъкват с клишето “Всички сме грешни”. Това само свидетелства, че такива хора не правят никакви усилия да се освободят от греховното бреме, че приемат греха за нещо напълно в реда на нещата, че изобщо не са се вслушали в призива на Църквата да очистим сърцата си от всякакво зло.
Ако човек няма будно чувство и ясно съзнание за вина, той не може да тръгне по пътя на разкаянието, за да намери изкупление за греховете си. Необходимо е да се разкаем за прегрешенията си и чрез вярата и любовта да заживеем в Христа и да страдаме заедно с Него, та и Неговата праведност да премине върху нас. Амин.
След време се поселил в един пещерен манастир в скалите край река Русенски Лом и там като монах прекарал остатъка от живота си в непрестанна гореща молитва към Бога, в строг пост и пълно въздържание от всякакво зло.
Свети Димитрий предузнал деня, когато трябвало да се представи пред Господа – излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река и предал Богу дух.
Дълго време тялото на светеца лежало на това място неразложено. Но ето, придошли водите на реката, излезли извън коритото, разлели се нашироко, обгърнали и камъните и тялото на преподобни Димитрий и заедно с тях го завлекли на дъното на реката. Но Бог решил да прослави Своя раб и на земята, както го е прославил на небесата…
По тия места живял благочестив християнин, който имал тежко болна дъщеря. Тя имала съновидение: явил и се свети Димитрий и и казал:”Ще те излекувам, ако твоите родители извадят от речния пясък моето тяло”. И посочил мястото, където се намирало.
Още на сутринта бързо се разнесла вестта за този необикновен сън. Събрали се множество християни, които начело със свещениците отишли на посоченото място и открили мощите на преподобни Димитрий. Със сърдечни молитви и песнопения те били отнесени в храма на родното място на светеца - Басарбово.
Пред мощите на светеца ставали множество чудеса. През 1774 година мощите били отнесени в Румъния, където почиват и досега в букурещската църква “Св. Три светители”.
Братя и сестри, колкото е по-духовно и нравствено издигнат човек, толкова има по-силно развито чувство за вина и съзнание за греховност – видяхме как свети Димитрий Басарбовски се самонаказал за това, че неволно причинил смъртта на малките птиченца. А у мнозина съвестта им не заговаря дори при извършване на далеч по-тежки прегрешения. Често сме склонни да извиняваме някои свои простъпки и да приспиваме съвестта си с песничката:”Така правят всички!” Много християни, особено по време на Рождественския и Великия пост идват на изповед без никакво покайно настроение, без никакво съзнание за греховност, заявяват, че не са сторили никому нищо лошо, като не пропускат да афишират какво добро са направили или пък се оплакват от другите, или се измъкват с клишето “Всички сме грешни”. Това само свидетелства, че такива хора не правят никакви усилия да се освободят от греховното бреме, че приемат греха за нещо напълно в реда на нещата, че изобщо не са се вслушали в призива на Църквата да очистим сърцата си от всякакво зло.
Ако човек няма будно чувство и ясно съзнание за вина, той не може да тръгне по пътя на разкаянието, за да намери изкупление за греховете си. Необходимо е да се разкаем за прегрешенията си и чрез вярата и любовта да заживеем в Христа и да страдаме заедно с Него, та и Неговата праведност да премине върху нас. Амин.
