Мобилно меню

4.8933333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (75 Votes)

image.ashxКак ще реагираш, когато ти причиня болка? А аз как ще реагирам на болката, която ти ми причиниш? Именно тук ще се разкрие качеството на взаимната ни обич.

Ако се отнасяш към мен така, както искам, тогава всичко е наред – отношенията ни са чудесни, аз те обичам и ти ме обичаш. Обичта ни се върти около личното ни „его“.

Кой обаче обича истински и без условия? Кой обича и когато го отблъснат и му причинят болка? Знаеш ли кога ще проличи дали обичта ни е истинска? Когато нещо стане и се сблъскаме. Когато между нас се получи недоразумение и ме обидиш. Когато се скараме. Ако и тогава продължа да те обичам, значи вътре в мен има нещо истинско. За тази цел обаче трябва да гледаме отвъд събитията, да виждаме скритите неща. И в момента на скарването да си спомням истини, които често забравям: а именно, че Бог ще изведе от това нещо добро, че е позволил този конфликт да се случи с цел смирението и на двама ни, че имаш една красива душа въпреки грозното ти поведение.

Когато не се караме, е лесно и изгодно да се обичаме. Сега например, някой ме хвали и засипва с поздравления: „Колко хубаво говорите, отче… Радвам се, че Ви видях... Ах, колко хубаво говорите…“. И аз отговарям същото: „А, вие сте господин и госпожа еди-кои си, които ме слушахте? Браво!“.

Следователно се обичаме, докато се усмихваме един на друг. Такава обич е лесна. Та кой не обича другия при такива условия? Важно обаче е как реагираш, когато ти причинят болка! И как аз ще реагирам, когато ти ми причиниш болка. Там ще проличи истинността на нашата обич. В такъв момент ще покажем дали наистина сме способни да се обичаме.

Един съвсем конкретен пример с мой близък. Преди дни няколко пъти ми звъня по телефона и не ме намери. Тогава не можех да разговарям. И как реагира? При последното обаждане каза на телефонния секретар: „Ако и сега не отговориш, отче, ще знам, че всичко, което казваш, са само приказки“. Хубаво. Казваш, значи, че всичко, което говоря, е само на думи. И така да е, не трябва ли въпреки това да ме обичаш? Дори само на думи да говоря. От друга страна, и аз, на свой ред, не съм ли длъжен да те обичам, макар че ти някак неправилно възприе нещата и се разсърди?

Любовта е като успеха в спорта. Тя е нещо, което не идва лесно. Печелиш го. И когато успехът дойде, пак не остава лесно. Пак е готов да си тръгне. И пак е готов да те напусне.

Нека видим условно една друга развръзка на предишния пример. Ако в момента, когато ме обиждаше и казваше: „Отче, ти само на думи си добър“, бях вдигнал телефона и ти кажех: „Да, моля, какво има? Какъв е проблемът? Ще ви отговоря, разбира се, на вас ли няма да отговоря?…”. Тогава съм сигурен, че щеше да реагираш съвсем различно: „Ах, отче, отговорихте ми! Колко сте добър!“.

Значи преди, когато не вдигах телефона, бях един лицемер, който само знаеше да говори. Ако обаче отговоря, внезапно ставам отново добър.

Как се тълкува това? Обичаме онези, които изпълняват желанията ни, които правят това, което искаме.

Това е човешката обич. Обич по споразумение: ти ми даваш, аз ти давам… – добре сме. Съществува равенство!

Истинската обич обаче проличава при несправедливостта, при омразата… Да те мразят, а ти да разкриваш величието на твоята душа.

Ако можеш, разбира се.

Източник: в-к Ортодокси алития (Православна истина), 20 август 2017 г.

Превод: Паулина Стоянова, Солун

Справка:

Архим. Андрей (Конанос) е роден в Мюнхен, Германия, през 1970 г. Произхожда от Янина, но първите си години прекарва в Мюнхен, а от 1977 г. е в Атина. Завършва класически лицей в кв. Перистери, Атина, и после Богословския факултет на Атинския Каподистриев университет. Ръкоположен е за дякон (1999 г.) и свещеник (2000 г.) от Атинския архиепископ Христодул. Още от началото на своята пастирска дейност работи с младежи, особено със студенти, проповядва, изнася беседи, отслужва бдения, води училище за родители. От 2006 г. води предаване по радиото на Пирейска митрополия. Не се колебае да засяга и най-деликатните въпроси на човешката душевност и да насърчава младежите да живеят вярата си в Иисус Христос. Изнасял е беседи в много градове на Гърция, Кипър, САЩ. Поддържа духовни връзки с Йерусалимска патриаршия и Света гора.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ukq9f 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.