Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

4dИмай вяра. Вярата е велико нещо. Тя е живо доверие в Христос, в Неговата сила, в Неговия премъдър промисъл и план за нас, в Неговата любов за нас, за тебе. Бог те обича изключително много. Макар че аз съм много недостоен да ти го кажа, защото не подобава да го чуеш от мен. Това трябва да ти го каже някой по много убедителен начин, защото е много истинно, а устата, които ти го казват, са лъжовни – въпреки това обаче то е истина. Бог те обича изключително много, мисли за теб ден и нощ, за твоите въпроси, мъки, желания, скришни мисли, агония. Почувствай, че си в Божиите ръце. Той се грижи за теб, нищо не е случайно в живота и всичко става за твое добро. Бог всичко ще доведе до край, не само накрая, а и по пътя ще виждаш това. Един мъдър план се плете за твоето съществуване, който те води към зрялост, вяра, мъдрост, сила, святост, красота, вътрешно умиление на душата...

Много от нещата, които ти се случват, са отговори на твоята молитва. Например, ти искаш да станеш свят човек, свята жена, нали? Е, как ще станеш свята, просто ей-така? Бог ти преподава урок по святост и те пита: искаш ли да се осветиш? Приеми тогава на работа човека, който утре ще те иронизира леко, приеми чистачката на блока, която завчера ти наговори безумни неща. Приеми, моля те, и прости на съседката, която те притеснява, защото я дразни, че в блока няма добра изолация и постоянно ти прави забележки: „Тишина, тишина! Не издържам!”. А ти възразяваш: „Ама, извинявайте, часът е 11 сутринта, не може ли да говорим?”. Какви ли не неща ти се налага да слушаш. Но Бог казва: „Да, но и това е урок, урок по святост, прошка, разбиране на другия, състрадание”. Има проблем този, който се дразни – ти нямаш, но въпросът е ти как се отнасяш към проблемните хора?

Добре, да речем, че другият е виновен. Бог казва – искам да те науча на още нещо, как да се отнасяш и издържаш тези, които са виновни и имат тежки характери. Ти покажи по-широко сърце, не бъди и ти такъв. Проблемен е той, проблемен си и ти и след това започват изблиците на нерви, викове, кавги. Прости на другия! Въобще помоли се за всички хора, за себе си, за детето ти, за жена ти, за мъжа ти, за теб и за мене, и аз за тебе и за всички хора.

Не съществува човек, който да не е получавал удари в този живот. Всички в даден момент са изпитали болка и терзание. Няма напълно щастливи семейства и напълно щастлив живот. Не познавам някой, в чийто живот всичко да е в розово и съвършено. Всички минаваме през различни неща. Въпросът е да можем да ги осмислим, да ги обсъждаме, да гледаме очи в очи проблемите си, да не ги крием и скриваме под черджето, както казват, а да ги гледаме, да признаваме, че се чувствам по еди-какъв си начин – изплашен, несигурен, предаден, самичък, безпомощен, уплашен за бъдещето. Всичко това го казвай и обсъждай в твоята молитва към Бога, доверявай го на твоя духовен изповедник, който те ръководи в живота, който също води своята лична борба, и така продължаваме напред.

И тъй, не съществува човек, който да не минава през някакъв проблем – малък или голям. Поне аз така мисля. Не ти казвам това, за да те отпусна и за да ти дам лъжовни надежди, просто такива са нещата. Във всеки случай думата „отпускам” е много важна: да правиш нещо отпуснато и спокойно, а не под голям натиск.

Нека ти дам пример: един младеж дойде и ми каза: „Сега пуша три цигари на ден, а преди пушех по три кутии. Постепенно ги спирам, мъча се, опитвам се с Божия помощ!”. Аз му казах: „Браво! Продължи така!”. „Какво да правя?”. „Да продължиш! Пуши три цигари на ден!”. Някой друг ме чу и каза: „Какво говориш? Трябва да спре и трите!”. Аз му казах: „Пушил е три кутии на ден! Ако искаш ти му кажи този съвет!”. И когато той му го каза, те се скараха и този, който пушеше, се разсърди и сега не му говори. Аз го попитах: „Е, сега какво постигна? Сякаш аз не можех да му кажа да спре и трите цигари. Въпросът обаче е да спечелиш душата му и да не му убиеш желанието, ревността, борбата. Знаеш ли три кутии колко цигари имат? Аз не знам. Колко са? Трябва да са много. А теб те подразниха трите цигари в сравнение със стотината, които са в трите кутии?”.

Понеже мислех, че аз съм снизходителен, рекох да видя какво казват светците, как са се отнасяли към това и намерих подобни истории. Патерикът ме утешава и ми дава много поводи за мисъл и искрено оглеждане – оглеждам себе си и виждам и моята пастирска грижа, т. е. как се отнасям към хората. Казвайки пастирска дейност, се сещам за един светец, който се казвал Авва Пимен (в превод Пастир). Той наистина имал пастирско отношение към хората. Един монах отишъл при него и му казал:

- Отче, един монах дойде да вземе съвет от тебе.

Авва Пимен попитал дошлия монах:

- С какво се занимаваш? Как я караш?

- Сея си нива, основно с ниви се занимавам, харесва ми да го правя, и това, което събера, го давам на бедните като милостиня.

- Браво! Добре правиш! Продължавай така! – му казал авва Пимен и със зрението на душата виждал неговото сърце и разбирал много неща.

Друг монах научил това и казал на авва Пимен:

- Добре де, отче, не те ли е срам? Не се ли боиш от Бога? Дойде монах да те пита за съвет, а ти му казваш: „Добре правиш, че се занимаваш с ниви”? Това не е съвет! Така го отклоняваш!

Авва Пимен имал тактика да мълчи пред такива хора. Мълчание. След няколко дена авва Пимен отново извикал монаха, който се занимавал с нивите. Наблизо бил и другият, който преди му направил забележка. Пред него авва Пимен казал на монаха:

- Отче, слушай! Какво ми каза преди няколко дена – че се занимаваш с нивите?

- Да, отче, казах ти, че обработвам нивата си.

- А, отче, грешен съвет ти дадох. Знаеш ли, мислех, че ми говориш за твоя мирски брат, че той има ниви. Ти си монах, не трябва да имаш ниви и да се занимаваш с тях. Ти трябва да вършиш духовен труд, а това, което правиш, не подобава да го правят монаси. Разбра ли ме? Много те моля, спри го!

И скришно казал на другия монах:

- Отче, всичко наред ли е? Поправих ли го? Доволен ли си?

- Разбира се! – отвърнал той. – Сега му даде правилен съвет. Какво му говореше преди за ниви! Сега му каза точно каквото трябва, той е калугер и не му е позволено да прави такива неща.

- Чуй сега – му казал авва Пимен – и отговорът, който ще ни даде този наш събрат.

- И тъй, отче, какво смяташ? Ще спреш да се занимаваш с нивите, нали?

А той, милият, казал:

- Слушай, отче! Прощавай, аз не мога нищо друго да правя. Това зная да правя, това ми харесва и не мога да го спра! Не мога да се вслушам в съвета ти. И те моля, ще продължа и не знам кога ще дойда да те видя отново. Не се чувствам добре така.

Той си тръгнал изключително притеснен и разочарован, с отрязани криле, като затворил вратата.

И другият, който се правил на супер аскет, суперправославен, казал:

- Отче, прости ми! Направих грешка, че ти казах да го поправиш. Прости ми!

Авва Пимен му отговорил:

- Отче мой, това, което ми каза, и аз го мога: да проповядвам и да се правя на учител, да „порежа” всички и да им казвам: „Спри това, то е забранено”! Знаех, че нивите не са дело на монаха, но му говорих съобразно неговото равнище, помисъл, мисъл, приспособих се и най-вече го подтикнах да се подвизава. Това беше моята цел. И знаеш ли още? Този монах има ниви, но знаеш ли какво ни каза? „Каквото събера, го давам като милостиня на бедните”. Аз се целих в любовта. Сега обаче знаеш ли какво постигнахме? И наскърбен си тръгна, наскърбих го с това, което казах, т. е. ти да се зарадваш: и сега отново ще прави същото. Ние обаче отнехме неговата радост и спокойствие, които чувстваше в своята дякония. Смутихме го без причина.

Това си пати този, когато тръгва да съветва човека без разсъдителност, любов, просветление от Бога, без – да кажа и другото – без дръзновение към Бога. Защото, за да кажеш това, трябва да си дръзновен. Авва Пимен не го интересувало какво ще кажат хората за него, а му казал браво! Занимавай се с нивите! Той си казвал: ако го накарам да се моли сто часа на ден, той не е за сто часа молитва. Посветен е на Бога, но може да покаже своята любов към Бога и по друг начин чрез неговата дякония. Това докосва повече неговата душа. Тук е изкуството на всеки Пимен, а Пимен (пастир) си и ти. Защото ти си баща и майка, и ти пастирстваш, и ти си учител, и ти си катехизатор. Всеки, който работи с хора, координира хора и носи отговорност, е пастир, ръководи, пастирства, помага, координира, подкрепя. Видя ли какво казва авва Пимен: аз ли не зная за строгостта, аз ли не зная какво е акривия в духовния живот? Можех да му кажа: това е забранено! 

Аз също не можех ли да кажа на младежа с цигарите, че цигарите са много вредни за здравето, че това е грях. Добре, можех да го кажа, но знаех, че така ще загубя контакта с него, щях да загубя тази душа, щях да го разочаровам, щях да го „порежа” и това е по-лошо. Какво ни липсва? Разсъдителност, открит дух, признаването на нашата грешка. Много е рядко да видиш християнин, който години наред води духовен живот и признава, че не мисли правилно, защото сме заседнали в един начин на мислене и сме като изпечената глина, която не се променя. Така и нашият ум не се променя. Край. Не се променя. Така мисля. Ти ще ми отговориш, че можеш да промениш твоето мислене, но аз смятам, че ако си на 60 години, трудно ще стане, особено ако се отнася до божествени неща. А Бог какво казва: Моята воля е море, океан, която веднъж е ручей, друг път водни пари, които ще станат облаци и ще завали дъжд, друг път ще изпратя порой, друг път ще стане буйна река. Тя не е нещо „вкаменено”. Единственото абсолютно нещо е Божията любов. Но как тази любов се канализира и минава в нашия живот? Пътят не е един, отговорът не е един. Затова виждаш, че Господ на един казва: „Последвай Ме!”. На друг казва: „Върви вкъщи!”. На трети: „Върви при домашните си и разкажи чудесата, които Бог ти стори!”. Друг изпраща на мисионерство, друг в манастир, друг да създаде семейство. Не съществува един път, един отговор. По даден въпрос един отговор ще дам на теб, а ти друг на мен. Не можем всички да направим същото по един и същ въпрос. Не съществува общ отговор.

Затова в Църквата не копираме някого, а какво правим? Имаме мярка за сравнение и критерии. Какво ще рече критерии? Атмосфера на духовност, молитва, любов, умиление, смирение, истина. Вземаме всичко това и го омесваме в сърцето си, омесваме го в нашето собствено сърце, което има собствено очертание. Знаеш ли колко е голямо твоето сърце? Колкото е голям твоят свит юмрук. Замесваш всички тези неща и се появява твоят резултат.

Ако сега Господ беше пред нас и Му искахме съвет по даден въпрос, за един и същ проблем, Той щеше да отговори едно на теб, друго на мен и трето на трети. Христос ясно нарекъл фарисеите лицемери. На Симон Прокажени казва: „Симоне, имам да те попитам нещо”. На Самарянката говорил по друг начин, на св. ап. Петър по друг начин, с един Свой поглед накарал неговата душа да омекне и той плакал и се покаял, а към фарисеите бил като „гръм и трясък” и им казвал: Горко вам, книжници и фарисеи! Христос е един, а дава различен отговор на всички. Това как се нарича? Разсъдителност, която нямаш. Защо? Защото, каквото и да ти каже твоето дете, ти предварително знаеш какво ще му отговориш. Например, ако детето ти иска да излезе да навън и да се върне късно, е изключено ти да се промениш, а ще кажеш „Не! Не! Не!”. Колкото пъти и да те попита, толкова пъти ти ще кажеш не! Бог няма да направи същото.

Когато питаш някого, очакваш той да ти отговори, бидейки наострил слух, без да знаеш отговора. Ние обаче си мислим, че Бог е като нас и казваме: „Е, това, което ще каже един човек, това ще каже и Бог”. А Бог казва: „Имаш много човешка представа за Мене, остави Ме да изразя Себе Си! Караш ме да се задавям. Съсъдът на твоето съществуване не ме оставя да ти дам Моето просветление, защото не си оставил място за Мене. Всичко е просветлено от теб, цялото просветление идва от теб, всичко знаеш, всичко познаваш, всичко владееш”. „Владея истината!” – казваш. „Знам всичко!”. Добре. Тогава защо домът ти е такъв? Защо децата ти не искат да те виждат? Защо нямате никаква връзка? След като си толкова щастлив и изряден? „Защото те са виновни, че не ме слушат!”. Нещата не са така. Ти знаеш, че детето ти не е лошо дете и щеше да те слуша, ако му говореше по малко по-различен начин. То щеше да те разбере, защото не е толкова коравосърдечно. Ако Христос говореше на твоето дете, нямаше ли да го спечели? Е, Той е Христос. Да, и ти си Христос, и ти ако искаш, си Христос, защото си се причастил. Не е ли така? Христос казва: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” (Иоан 6:56). Оставяш ли Христос да говори? Как ще говори Христос? Той говори, но за да говори, първо ти трябва да замълчиш. Преди да заговориш на детето си, ти вече си му дал отговора. Млъкни малко! Млъкни и кажи: „Господи, Който вчера влезе в мен чрез св. Причастие, дай ми думи да отговоря на това бунтовно, опърничаво, нервно, капризно, меланхолично, грешно дете, което се забърква с наркотици, мотори, девойки, нощен живот, карти, залози, с каквото искаш. Но да говоря не аз, а ако е възможно, Ти, Господи, да говориш!”.

Навиците не се отсичат лесно. Ти си свикнал с тях и казваш: „Зная всичко!”. Първо, не водиш диалог, не искаш да изслушаш другия, не искаш да го разбереш, да го почувстваш, а си казваш: Той не знае, че аз съм по-хитър от него! Чуй сега вътрешен диалог на майката – да чувства конкуренция с детето си кой е по-хитър от двамата, а Христос нека си говори станете като деца... Станете невинни души, каквито имат децата. И знаеш ли в какво друго трябва да станеш като дете? Четох някъде и го запомних, защото много ми харесва, че докато се молиш, мозъкът ти става като мозъка на бебето, на детето. В такъв мозък, в такъв ум, в такава душица, в такова сърце, каза Христос и обеща, че ще говори. Такива души имат Ангел, който постоянно гледа Божието лице. И този Ангел, ако гледа небесния Отец, може да говори и на теб, ако станеш  като дете – нещо, което ние не правим. Ние сме много предвидими и детето предварително знае какво ще му отговорим. Е, затова Бог не ни просветлява и затова нямаме резултатите на авва Пимен, който спечелил другия брат. Естествено, той нарочно направил така, за да го види другият и да се приземи. Аз вярвам, че той отново е намерил монаха с нивите и му е казал да продължи да прави това, защото е много хубаво да обработваш нивичката си и да даваш на бедните. И това е любов. И да се молиш колкото можеш, моли се!, защото виждал, че неговият порив бил такъв.

Всеки има своята харизма. Величието е в това да намериш харизмата на другия и да я увеличиш. Някой ми каза: Това, което правиш, т. е. да проповядваш, аз не мога да го правя. Отвърнах му: аз обаче не мога да правя това, което ти правиш на компютъра, разни програми, покланям се пред твоя интелект. Той ми каза: и аз ти се покланям. И Бог какво ни казва? Аз благославям и двама ви! Защо? Защото всеки има своята харизма – нито аз ще се занимавам с компютри, защото нямам тази харизма и умът не е способен на такива неща, нито, навярно, той ще изнася беседи, но всички сме необходими, всички сме необходими един другиму, аз имам нужда от теб, ти от мен, всички един други и най-вече да гледаме Бога и да казваме: Боже мой, от Теб започва всичко, „всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините” (Иак. 1:7). Затова виж дарбата на детето си и я уважи. На това ни поучава авва Пимен.

И още нещо. Например, научаваш, че са хванали детето ти да преписва в училище. То си идва и ти му казваш: „Защо преписва? Защо го направи?”, а то отвръща: „Не съм преписвал!”. Ти: „Не знаеш ли, че не е хубаво да се преписва!”. Детето: „Ама аз не преписах!”... Чуй обаче какво съветва авва Пимен в такива случаи. Но първо да ти кажа какво казваме ние: „Не те ли е срам! Обадиха ми се от училище! Зная, че си преписвал! Хванали са те! Така да ни излагаш! Говориш лъжи и още от малък се прикриваш!”. Правиш другия на пух и прах. Очевидно е, че детенцето си е дошло вкъщи и говори лъжи. И наистина е преписало. Но виж какво казва авва Пимен: „Ако някой съгреши и отрече, че е съгрешил, не го изобличавай, защото в противен случай го обезсърчаваш”.

С това, че детето ти казва: „Не преписах, не съм го направил!”, то сякаш ти казва, че дълбоко в себе си знае, че не е постъпило хубаво и не го иска. Авва Пимен казва още, че е важно душата на другия – това е тайната – да не изпадне в меланхолия, да не си помисли човек: „Аз съм непотребен, пропаднал, лош, опозорен съм, че преписвам”.

Това съм го виждал у мои познати, които са направили нещо нередно, идват и ми казват: „Отче, не съм го правил, истина ви казвам!”. Добре. Аз зная, че полагаш усилия, че водиш борба, че си добър човек. Не го отхвърляй! Направи се малко на глупав, така казва светецът, и с това ще ободриш душата и ще все едно ще му кажеш: „Детето ми, аз наистина се надявам на теб! Вярвам в теб!”. Така ободряваш неговия дух: „Ако е станало нещо, то е било моментна немощ, труден час, лош момент, но ти не си такъв човек...”. Но не прави това изкуствено, все едно е театър, а сърцето ти истински да го ободри.

Когато се доверяваш на някой, с това го печелиш. Имате си взаимно доверие и той си мисли: „Той ми се доверява, как да го разочаровам! Обича ме, уважава ме, очаква ме от мен и ме смята за способен!”. Ако постъпиш по другия начин, ти го „порязваш”. И ако той разбере, че си му сложил такъв етикет, на лъжец например, ще си каже: „Ще направа каквото мога да го потвърдя, за да си прав! Както и аз да бъда прав, че има защо да ме обвиняваш!”. Направи ми впечатление този философски и психологически наситен съвет на авва Пимен, който той дал преди толкова векове.

Превод: Константин Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dxxa 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.