„Така Климент бе избран за пръв
епископ на български език.”Теофилакт ОхридскиТи, вечен век, когато се не случинито една модерна школа, ни еднотехническо откритие, понежетогава хората навярно бяха на небето,как искам поне тембъра да чуяна твойте гласове – да ме покръстятдванайсетте езика на Духа ти!...... Шумят листата пергаментовиподобно листина кипариси в древен манастир.И мъртвото море на паметта миразтваря се – и огнен стълб ме мамикъм Ханаан от блянове и мрак,и във обратна перспектива виждам пак
как думите, прелели от значение,
събират се подобно оглашени
край купела, за да се отрекат
от автора – бащата си по плът –
и смъкнали в кръщение прозрачно
смъртта подобно тленна многозначност,
възлюбили в аскезата усилна
падежа – не предлозите стерилни, –
те вече възприемат – ето, на –
таворската нетленна светлина.
Дали са в манастир или във школа,
за Бога все глаголите глаголят
и върху пергамента писмената
сами крепят на скриптора ръката.
В покайна свята скръб или във химни,
докоснали небето с радостта си,
те търсят подвиг нов, и в тъмни схими
обличат се – мастилени монаси, –
които с ярък трепет се възземат
в безкраен строен низ, за да приемат
причастие от първите Христови
епископи на българското слово.
