ГОРСКОТО СТЪЛБИЩЕОт ручейчетокъм полянатавъзлизат
три стъпала. Абсурдни и ненужни!Вечерникът тук само нощем слизада разхлади от повеите южниснагата си прозрачна!... А пък денемсърните слизат тук по стъпалата –да потопят муцунки кадифенивъв кадифето нежно на водата.Но по-добре във стълбището взри се!...Не вярвам да минават само те!Щом слънцето златисти ръкописиразпръсне, сред пейзажа се чете,че Бог оттука също е притичалв зори на онзи шести ден, когаторода ни сухоземен - според притчата -извел е от водата на земята.
НОЩНИ ВОДИ
„Нощ, улица, фенер, аптека!...”
Александър Блок
Река, река, прозрачна като плът
на праведник при идещото Възкресение,
под моите прозорци днес текат
струите ти, безстрастни като времето.
Аз всяка нощ сънувам, че вали
и будя се, уплашен от светкавици,
но ясно виждам: нощните води
текат спокойни сред чемшир и здравец.
Така навярно всеки земен страх
е бутафорен: будим се и виждаме
как лампи, нощни улици, гора
градчето на бита ни са иззидали.
И само тъмна някаква река
(отде дошла? без нея по-добре ни е!)
тече, тече към края на Века
и рони бреговете ни с ръка
на праведник при идещото Възкресение!...
Ний нямаме
НАРЕЧЕНСКИ МИНЕРАЛЕН ПСАЛОМ
Отвред избликва тук благодатта Ти!...
От въздуха, от порите на мрака,
от скалните амвони, от които
единствено орлите проповядват.
Дори от тази каменна пукнатина
в скалата – като скършена полуусмивка,
в която е затъкната тръбичка
от житна сламка и тече струя
със надписа щастлив:
ПРОТИВ ЕКЗЕМИ!
Ний нямаме
триметровите ангели на Шартр!
Като зърна са църквиците наши
от векове вкопани във пръстта.
Но Ти, наш Боже, който ни тешиш
със туй, че даваш дарове на скрито,
не си ли скрил в гранита някой ангел?...
Да го разпуква с каменната си усмивка,
на пук на многолетните екземи,
да моли за гмежта обезверена
от тайното сърце на планината,
а щом съзре случайно някой здрав,
със бистра струйка,
вместо с тръбни звуци,
и с житна сламка,
вместо със фанфара,
да протръбява лековитата Ти благодат!..
