Мобилно меню

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)

12 imageБЪЛГАРСКА КОЛЕДА

Очите на деца

в нощта на Рождество.

Приличат на протегнати панички,

от чието дъно

те гледа бистротата на очакването им.

Какви ли дарове нечути чакат? А сънят,

нехаен, със чувала й ще мине -

във всичките панички

да положи

петачетата прашни на клепачите.

 

ЗИМНА ГРАФИКА

 

Зарити врабчови следи в снега:

свенливи руни.

Бегли гербове на болката!...

Там, дето парещият сняг е изхрущявал

под тежестта

на босите нозе,

там, дето сребърният скреж за миг е срязвал

отчаяните голи ходила,

сега –

саван от пресен скреж и драскотина,

тъй нежна,

като драсване със мигла.

 

ОСВЕЩАВАНЕ

 

Под колелата хълмовете се изтърколяват

и в Търново

навлизаме по залез.

Безброй запалени лампади са разпръснати

по хълмовете и уханно светят

подобни милиарди водни капки.

Тъй сякаш Някой, току-що възкръснал,

решил е да остави тук следа

и със дланта Си творческа е ръснал

града

със светена вода.

 

КАТАКОМБИ НА СЪРЦЕТО

 

Когато чужди хлад и неведение

превърнат се в най-ледени гонения,

ти – сам забравен – тихо си спомни

зората на апостолските дни.

 

И нека само бялата ти риза

като платно на кораб да ти свети

с попътен благослов, докато слизаш

във изоставените катакомби на сърцето си.

 

СЪРЦЕТО

 

Със много нежен труд да го окастрим

от тръните на вехтите си страсти.

 

А след това във купела на капка пот

да го покръстим и настелим свойто

сърце със нежен пух като гнездо.

 

Тогава – вярвам – Гълъбът ще дойде!...

 

 СЪЛЗИТЕ

 

Сълзите са покайни свещи

със пламъчета от роса.

 

Подухналата хладна мисъл ще ги сепне!...

 

Ще погребат погасналата влага

очите ни – ковчежета от пясък.

 

НОЩЕН ГРАД

 

Градът във нощния прозорец на трамвая

се отразява като друг,

Небесен град.        

 

С безброй обители от светлина,

гнездящ във облаци,

 

през който ний се плъзгаме безплътни,

но и той

безшумно преминава през телата ни,

 

и пътниците слизат като ангели,

и други идат,

сякаш са души.

 

Дордето най-подир не спре мотрисата

на дните ни пред спирката последна

и слезли, не открием пак телата си,

и над главите ни – с тръби от светлина –

проблесне, вечно,

Слънцето на Правдата!...

 

1_25.jpgИвайло Иванов е роден през 1972 г. в град Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология - във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий”. Работил е като стажант-редактор във вестник „Литературен форум”, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като разпространител на печатни произведения. Автор е на книгите: „Хензел и Гретел” (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни” (сатири, 1997), „Очи на дете” (ранни стихове, 2007), „Филологически поеми” (2007) и на излязлата наскоро стихосбирка „Пастирът на мухи”. Понастоящем живее в родния си град, откъдето сътрудничи на централния печат със свои стихове, сатири, критически материали и църковна публицистика. Печелил е награди от различни местни и национални конкурси за поезия. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски. Член е на Сдружението на българските писатели.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a9ydc 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.