БЪЛГАРСКА КОЛЕДА
Очите на деца
в нощта на Рождество.
Приличат на протегнати панички,
от чието дъно
те гледа бистротата на очакването им.
Какви ли дарове нечути чакат? А сънят,
нехаен, със чувала й ще мине -
във всичките панички
да положи
петачетата прашни на клепачите.
ЗИМНА ГРАФИКА
Зарити врабчови следи в снега:
свенливи руни.
Бегли гербове на болката!...
Там, дето парещият сняг е изхрущявал
под тежестта
на босите нозе,
там, дето сребърният скреж за миг е срязвал
отчаяните голи ходила,
сега –
саван от пресен скреж и драскотина,
тъй нежна,
като драсване със мигла.
ОСВЕЩАВАНЕ
Под колелата хълмовете се изтърколяват
и в Търново
навлизаме по залез.
Безброй запалени лампади са разпръснати
по хълмовете и уханно светят
подобни милиарди водни капки.
Тъй сякаш Някой, току-що възкръснал,
решил е да остави тук следа
и със дланта Си творческа е ръснал
града
със светена вода.
КАТАКОМБИ НА СЪРЦЕТО
Когато чужди хлад и неведение
превърнат се в най-ледени гонения,
ти – сам забравен – тихо си спомни
зората на апостолските дни.
И нека само бялата ти риза
като платно на кораб да ти свети
с попътен благослов, докато слизаш
във изоставените катакомби на сърцето си.
СЪРЦЕТО
Със много нежен труд да го окастрим
от тръните на вехтите си страсти.
А след това във купела на капка пот
да го покръстим и настелим свойто
сърце със нежен пух като гнездо.
Тогава – вярвам – Гълъбът ще дойде!...
СЪЛЗИТЕ
Сълзите са покайни свещи
със пламъчета от роса.
Подухналата хладна мисъл ще ги сепне!...
Ще погребат погасналата влага
очите ни – ковчежета от пясък.
НОЩЕН ГРАД
Градът във нощния прозорец на трамвая
се отразява като друг,
Небесен град.
С безброй обители от светлина,
гнездящ във облаци,
през който ний се плъзгаме безплътни,
но и той
безшумно преминава през телата ни,
и пътниците слизат като ангели,
и други идат,
сякаш са души.
Дордето най-подир не спре мотрисата
на дните ни пред спирката последна
и слезли, не открием пак телата си,
и над главите ни – с тръби от светлина –
проблесне, вечно,
Слънцето на Правдата!...
Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в град Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология - във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий”. Работил е като стажант-редактор във вестник „Литературен форум”, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като разпространител на печатни произведения. Автор е на книгите: „Хензел и Гретел” (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни” (сатири, 1997), „Очи на дете” (ранни стихове, 2007), „Филологически поеми” (2007) и на излязлата наскоро стихосбирка „Пастирът на мухи”. Понастоящем живее в родния си град, откъдето сътрудничи на централния печат със свои стихове, сатири, критически материали и църковна публицистика. Печелил е награди от различни местни и национални конкурси за поезия. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски. Член е на Сдружението на българските писатели.
