Бяхме големи и бяхме сериозни.
Храните и дните ни – блажни и постни.
Душите ни възрастни – важни и грозни.
На рафтчета, в шкафчета всичко редяхме
И папки, и чувства под номер държахме,
В доброто и злото професори бяхме.
Смехът и игрите ни бяха под ключ
И гледахме строго на детската глъч,
И бе светлината прожекторен лъч...
Пораснахме още – дойде пролетта!
Прибавихме още библейски лета
И мина проклетата, стара беда!
Отново прогледахме с детски очи,
Отново умът ни щастливо мълчи,
Хвърчилото старо отново хвърчи!
