Земя пред изгрев. Крясъци от Рая

какво ли пък остава там да има

и книги с твойто име на поет?...

И хората разбират го това –  

не с разума на свойте сетива,

не и с сърцето свое, обезателно,

а на ниво дълбоко подсъзнателно,

и бързат във оставащото време

да бъдат тук признати и да вземат

от този вече стар, западащ свят

хедонистична, сетна „благодат”.

И в бързането с лакти те се бутат,

в джобовете си бъркат за валута,

с копита, зъби, нокти и рога

те вкопчват се във тленното „сега”,

така че дваж по-силно допринасят

по-бърже да се свърши този свят

и като хляб Земята ни да втаса

със кваса на светата благодат!...

Разгръщам аз, на тоя Век във края,

домашната си Библия: - Така е!

„Земята - Нова! Новото небе,

трепти с един неръкотворен плам,

но мойта книжка посред тях не бе!

И твоя нов роман го няма там!”…

***

МРАВКА И АМЕБА НА ХАДЖИЛЪК

/детска приказка/

Тръгнала една амеба

за града Адис Абеба.

Не след дълго пък и мравка,

борейки душевен спин,

хванала, след малка справка,

пътя за Йерусалим!

Но момиченцето Здравка

над невинните души

рече с малка подигравка

своя дух да утеши:

- Бабо мравке, ти, амебо,

дето също се реши,

до града Адис Абеба,

със спасените души,

има толкоз мили земни,

пък и дълъг морски път.

Ще те срещне май без време

избавителката-смърт!

- Що от туй, момиче мило? -

рекоха тез две души. -

С нас добре си се тешило,

но и с туй го утеши,

че смъртта – последна страница

на житейския ни химн, –

ще ни срещне, като странници,
в пътя за Йерусалим!...

***

КЪМ ПО-НАТАТЪШНА ЛЕГИТИМАЦИЯ

НА МУТРИТЕ

Лошо става ако мутрите,

някои вече – и във расо,

съюзят си със компютрите

благородните гримаси!

Всяка заран на екрана,

след натискане клавиша,

вместо грубата закана,

надпис нов ще се изпише:

„Ах, добрутро, ах, добрутро,

днес какво ли правиш ти,

преждеосвещена мутро,

блян на моите мечти!”…

***

СРЕЩА ПО СТЪЛБИТЕ

(на Светия Синод)

Моя предана съпруго,
обясни ми таз мистерия!
Той твърдеше: „Няма друго
в този свят, освен материя”.

А сега се качва право
на Синода към върха.
Браво на отеца, браво!...
Алпинистът на Духа!

***

ОДА ЗА СЕДЕМТЕ СЪБОРА

Като дорийски стълбове в основите

на този свят и днес стоят подпорите

на седемте събора! Седем бора,

с корони в небесата днес са те!...

И доста ще му трябва на скиора

дордето, вземе слалома, дете!

Но кой е тоз скиор ли? Ах, ума ти,

когато страшна ерес го размъти,

или кога дедукцията куца,

изцяло победена от страстта,

и той плацика, скърца и скрибуца,

в зигзага си щастлив към пропастта!....

Но даже и тогаз – не се отмятай,

а в слалома обратен ти тръгни

към билото от сняг, към небесата,

с онез метафизичните висини,

отдето, трансцедентно неразмътен,

тоз Божи глас се чува над гласа ти:

„Хайде, хопа, хайде, хопа!...

С разума или пък без,

пак докарахте Европа,

с католическия бес!

Но напразно ще се борите

срещу Стария по дни!

Чуйте ме добре: Съборите

вие няма да съборите!

Те крепят, върху подпорите,

горните височини!”...

                                                                     * * *

Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в град Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като стажант-редактор във вестник „Литературен форум”, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като разпространител на печатни произведения. Автор е на книгите: „ Хензел и Гретел” (поема), 1995, „Искри от воденичните ми камъни” (сатири), 1997, „Очи на дете”, (ранни стихове), 2007, „Филологически поеми”, 2007 и на излязлата наскоро стихосбирка „Пастирът на мухи”.

Понастоящем живее в родния си град, откъдето сътрудничи на централния печат със свои стихове, сатири, критически материали и църковна публицистика. Печелил е награди от различни местни и национални конкурси за поезия. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски. Член е на Сдружението на българските писатели.