Църковни сатири и буфонади
ЗЕМЯ ПРЕД ИЗГРЕВПонеже вече „свършва този свят”,
бори се днес и тук да си признат!
Ако сега и тук не те признаят,
не вярвам да го сторят и във Рая!
Защото пише: „Там ще е признат
тоз само, който носи (на) благодат!”
А вгледай се в творбите свои, брат!
Не вярвам да пращят от благодат!...
Така че – що от туй, че идва Раят,
ако сега и тук не те признаят?
Не ще остане даже бегло име
във бъдещия Вечен век от теб,
какво ли пък остава там да има
и книги с твойто име на поет?...
И хората разбират го това –
не с разума на свойте сетива,
не и с сърцето свое, обезателно,
а на ниво дълбоко подсъзнателно,
и бързат във оставащото време
да бъдат тук признати и да вземат
от този вече стар, западащ свят
хедонистична, сетна „благодат”.
И в бързането с лакти те се бутат,
в джобовете си бъркат за валута,
с копита, зъби, нокти и рога
те вкопчват се във тленното „сега”,
така че дваж по-силно допринасят
по-бърже да се свърши този свят
и като хляб Земята ни да втаса
със кваса на светата благодат!...
Разгръщам аз, на тоя Век във края,
домашната си Библия: - Така е!
„Земята - Нова! Новото небе,
трепти с един неръкотворен плам,
но мойта книжка посред тях не бе!
И твоя нов роман го няма там!”…
***
МРАВКА И АМЕБА НА ХАДЖИЛЪК
/детска приказка/
Тръгнала една амеба
за града Адис Абеба.
Не след дълго пък и мравка,
борейки душевен спин,
хванала, след малка справка,
пътя за Йерусалим!
Но момиченцето Здравка
над невинните души
рече с малка подигравка
своя дух да утеши:
- Бабо мравке, ти, амебо,
дето също се реши,
до града Адис Абеба,
със спасените души,
има толкоз мили земни,
пък и дълъг морски път.
Ще те срещне май без време
избавителката-смърт!
- Що от туй, момиче мило? -
рекоха тез две души. -
С нас добре си се тешило,
но и с туй го утеши,
че смъртта – последна страница
на житейския ни химн, –
ще ни срещне, като странници,
в пътя за Йерусалим!...
***
КЪМ ПО-НАТАТЪШНА ЛЕГИТИМАЦИЯ
НА МУТРИТЕ
Лошо става ако мутрите,
някои вече – и във расо,
съюзят си със компютрите
благородните гримаси!
Всяка заран на екрана,
след натискане клавиша,
вместо грубата закана,
надпис нов ще се изпише:
„Ах, добрутро, ах, добрутро,
днес какво ли правиш ти,
преждеосвещена мутро,
блян на моите мечти!”…
***
СРЕЩА ПО СТЪЛБИТЕ
(на Светия Синод)
Моя предана съпруго,
обясни ми таз мистерия!
Той твърдеше: „Няма друго
в този свят, освен материя”.
А сега се качва право
на Синода към върха.
Браво на отеца, браво!...
Алпинистът на Духа!
***
ОДА ЗА СЕДЕМТЕ СЪБОРА
Като дорийски стълбове в основите
на този свят и днес стоят подпорите
на седемте събора! Седем бора,
с корони в небесата днес са те!...
И доста ще му трябва на скиора
дордето, вземе слалома, дете!
Но кой е тоз скиор ли? Ах, ума ти,
когато страшна ерес го размъти,
или кога дедукцията куца,
изцяло победена от страстта,
и той плацика, скърца и скрибуца,
в зигзага си щастлив към пропастта!....
Но даже и тогаз – не се отмятай,
а в слалома обратен ти тръгни
към билото от сняг, към небесата,
с онез метафизичните висини,
отдето, трансцедентно неразмътен,
тоз Божи глас се чува над гласа ти:
„Хайде, хопа, хайде, хопа!...
С разума или пък без,
пак докарахте Европа,
с католическия бес!
Но напразно ще се борите
срещу Стария по дни!
Чуйте ме добре: Съборите
вие няма да съборите!
Те крепят, върху подпорите,
горните височини!”...
* * *
Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в град Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като стажант-редактор във вестник „Литературен форум”, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като разпространител на печатни произведения. Автор е на книгите: „ Хензел и Гретел” (поема), 1995, „Искри от воденичните ми камъни” (сатири), 1997, „Очи на дете”, (ранни стихове), 2007, „Филологически поеми”, 2007 и на излязлата наскоро стихосбирка „Пастирът на мухи”.
Понастоящем живее в родния си град, откъдето сътрудничи на централния печат със свои стихове, сатири, критически материали и църковна публицистика. Печелил е награди от различни местни и национални конкурси за поезия. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски. Член е на Сдружението на българските писатели.